Социализмът на село

Социалистическият икономически модел се налага в българското село между 1948 и 1958 г. Процесът е известен като колективизация. С насилие са създадени Трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), в които се влиза със земята, добитъка и инвентара. През годините те са окрупнявани, преструктурирани, преименувани и т.н., но същността им не се променя.

В тази публикация ще се фокусираме най-вече към всекидневните селски прояви на социализма. През архивни материали от 60-те години на 20 век ще разкрием как функционират две ТКЗС-та в селата Буря и Гостилица, разположени в Централна Северна България. Тяхната микроистория е основата за две хипотези, които засягат трайни характеристики на българската икономическа култура.

Малко за общата картина

До края на 40-те години на 20 век българското селско стопанство е дребно, разпокъсано и нископродуктивно. Още преди идването на комунистите на власт се търсят варианти за окрупняване на поземлената собственост. Смята се, че така ще се повишат доходите на селските домакинства. Това е и един от основните аргументи за социалистическата колективизация. В Учредителните устави на създадените ТКЗС-та се твърди, че тяхната цел е да се премахне бедността и невежеството, да се преодолее голямата изостаналост на едноличното селско стопанство и да се достигне по-висока производителност на труда.

Зад добрите намерения се крие различна действителност. Много селяни инстинктивно усещат това и не желаят да влязат доброволно в ТКЗС. Съпротивата им е пречупена с комбинация от насилие, икономическа принуда и социална изолация.

Икономическата макрокартина разкрива от друг ъгъл разминаването между желания и реалност. Механизмът, който изгражда социалистическия режим по същество ограбва селското население. Производството на колективните стопанства се изкупува почти изцяло от държавни организации. Като фактически монополист държавата определя изкупните цени, които са изключително ниски. По този начин приходите на ТКЗС, а от тук и доходите на кооператорите остават ниски. От селото се изземват ресурси, за цели, които управляващият елит е определил за приоритетни. Например индустриализация с акцент върху инвестиции в тежката промишленост.

Обикновен социализъм

Селата Буря и Гостилица са съседни, едното е в състава на община Севлиево, а другото в община Дряново. Там ТКЗС-та са образувани към края на колективизацията. В с. Буря ТКЗС е основано на 29 март 1956 г., а започва фактическата си дейност от 1 януари 1957 г. В Гостилица учредяването на ТКЗС става на 27 октомври 1957 г. То започва дейност от 1 януари 1958 г. Така хората от Буря и Гостилица са вкарани в социалистическия икономически модел, където всичко подлежи на централно планиране и на „строг контрол“.

През първата половина на 60-те години стават видими основните характеристики на ТКЗС-икономиката в Буря и Гостилица. Финансова ревизия на стопанството в с. Буря установява, че не е изпълнен приетия от Общото събрание на ТКЗС посевен план за 1960 г. От предвидените 2 000 дка царевица са засети 1 000, от предвидените 576 дка ечемик са засети 422 дка и т.н. Същата година не са извършени в срок и напълно предвидените агротехнически мероприятия. Сеитбата е осъществена на неподготвена предварително почва, а самото засяване става късно. Торенето е недостатъчно. Подобни констатации са направени от ревизори за Гостилица през 1962 и 1963 г. Там засяването не е осъществено навреме, част от семената остават на повърхността и през зимата много растения измръзват. Лозя и овощни градини не са обработвани добре. В Гостилица за 1961 г. е установено ненавременно торене и неправилно рязане на лозята и т.н. Всичко води до неизпълнение на предвидените средни добиви от декар и на общи добиви от блоковете на ТКЗС за пшеница, ечемик, царевица, овес, слънчоглед и т.н.

Състоянието на животновъдството в Буря и Гостилица е сходно. За 1960 г. в ТКЗС с. Буря са доставени 3 000 пилета, от които 1 812 умират, от 513 кокошки умират 192 и т.н. Главният зоотехник на ТКЗС с. Гостилица докладва за недостатъчното хранене на овцете на стопанството и за лошите условия, при които се отглеждат прасетата, свинете-майки са поставени във влажни и тъмни помещения. Подобни сведения за състоянието на животновъдството дава и зоотехникът в с. Буря. Резултатите не са изненадващи: плановете за продукция в животновъдството системно не са изпълнявани. За 1962 г. в с. Буря при план 40 000 литра овче мляко са получени 25 806 л., при план 165 000 л. краве мляко са получени 112 381 л.

Във функционирането на двете ТКЗС-та се очертават още няколко типични черти. Продукцията от зеленчуци не е извозвана навреме от градините и се допуска голяма част от нея да се развали и да се изхвърли. Отговорникът за зеленчуковата градина в с. Гостилица през 1963 г., споделя че само за 1962 г. там са похабени около 4-5 тона домати. Наличната техника не се използва пълноценно: престоите на трактори за ремонт са прекалено дълги, извършваните от държавните предприятия ремонти на техниката са скъпи и некачествени, липсват квалифицирани кадри, които да работят с техниката, което води до дълги престои и загуби. И двете ТКЗС-та се установява преразход на труд, т.е. малко работа се върши от много хора.

Изброените проблеми обясняват лошите финансови резултати на двете стопанства. За 1960 г. ТКЗС в с. Буря планира приходи малко над 3.7 млн. лева, а получава около 2.2 млн. За 1963 г. ТКЗС в с. Гостилица успява да преизпълни производствените си планове с ок. 133%, но предвидените разходи също са „преизпълнени“ и то с над 200%.

Има ли рационализъм на село?

Социалистическият икономически модел, погледнат през колективните стопанства на с. Буря и с. Гостилица, изглежда абсурден. Но хората, които са принудени да живеят и работят в неговите рамки намират начини да го рационализират.

Една от реакциите е началото на трайни миграционни процеси, при които по-младите се насочват към близките градове. Архивните документи разкриват още два отговора на кооператорите спрямо държавно наложения колективизъм.

За първия се съди по-скоро от косвени свидетелства. В почти всички ревизионни актове от 60-те години на 20 век говорят за липсата на правилна първична счетоводна отчетност при изразходването на строителни материали, на гориво-смазочни материали и резервни части, при използването на товарни автомобили, за които липсват правилно попълнени пътни листове и т.н. Отделни служители на ТКЗС са принудени да възстановяват големи суми за гориво и други материали, за които нямат отчетни документи. Явно общата собственост – техника, материали и др. – се използва за частни нужди. Без да са теоретично подготвени кооператорите от Буря и Гостилица при възможност приватизират печалбите от общото, а социализират разходи и други загуби. Нормите, въз основа на които става заплащането на труда на членовете на ТКЗС, са занижавани от ръководствата. Така те се изпълняват и преизпълняват лесно, а доходите нарастват без да се увеличава производителността. Подобни действия са разбираеми при ниските държавни изкупни цени за продукцията  на ТКЗС.

Вторият рационален отговор в двете ТКЗС-та е свързан с отношението на ръководствата им към малкото пазар, който съществува в социалистическа България. Голямата част от тяхната продукция по предварително сключени договори се изкупува от държавни организации. Добитото над договорните доставки може да се пласира на т. нар. кооперативни пазари в градовете на цени, които са по-високи от държавните и следователно по-изгодни за производителите. Важно е да се спомене, че социалистическият пазар е силно дефицитен. Поради липсата на достатъчно потребителски стоки той поема почти всичко. При тази ситуация в ТКЗС Гостилица умишлено избягват да изпълняват договорите си с държавата, а изпращат продукцията си на кооперативните пазари. Например през 1963 г. от договорените 25 000 кг. зелен пипер на държавната изкупвателна организация са доставени 12 000 кг. и т.н. Количества да се изпълнят договорите е имало, но продукцията е отклонена към „свободния пазар“.

Е, и?

През 1965 г. двете ТКЗС-та са ликвидирани и превърнати в Държавни Земеделски Стопанства. Дори минималната прилика с кооперация е унищожена, а земята е национализирана.

ТКЗС отдавна са част от носталгично забравеното социалистическо минало. Разказът за двете села показва как реагират хората по места на наложените им отгоре модели и структури. Реакцията е рационална, но рационализмът не е този, който са очаквали създателите на модела. В условията на размита отговорност за печалби и загуби селяните кооператори престават да работят усърдно и намират начини това да не доведе до намаляване на доходите им.

Под формата на хипотеза се очертават още две дълготрайни последици от социализма на село. Първо: той засилва любовта към общото, но не от убеденост, че колективната собственост е по-добра или по-ефективна, а защото от нея всеки може да си пооткрадне. И второ: утвърждава се съществуващото сред българите убеждение, че договорните задължения може да не се спазват. Това са болести, които трайно увреждат икономическия организъм и не е известно дали подлежат на успешно лечение.

П. Пенчев

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!