ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Заглавието е цитат от Отчет-анализ на качеството, брака и рекламациите в Електро-транспортния завод „6-ти септември“-София. Документът е от втората половина на 1961 г. Той е вътрешен за завода опит да се установят организационните, техническите и други недостатъци в производството на електрокари.
С помощта на автентични архивни източници от края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век в тази публикация ще идентифицираме основни контури и важни детайли от микроикономиката на българския социализъм. За тази цел на сканиране е подложен вече споменатия завод „6-ти септември“ в София. Неговата продукция е сред визитните картички на десетилетията от 1944 до 1989 г. Трезвият поглед към начина му на функциониране е показателен за състоянието на цялата политико-икономическа система. След представянето на основните факти ще опитаме да преценим как те се отнасят към настоящето и бъдещето.
Макрорамката
Към края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век основните параметри на стопанския модел в социалистическа България са твърдо установени.
През 1947 г. е приет Закона за национализация на всички частни индустриални и минни предприятия. Самата национализация завършва към 1950 г. Частната инициатива в банковото дело, търговията, застраховането е заменена от държавни предприятия и обединения. Сходни са процесите в селското стопанство. Приблизително до 1958-1959 г. продължава процесът на насилствена колективизация. Поне до края на 70-те години частният сектор в българската икономика е незабележим.
Следващата фундаментална характеристика на модела е заместването на пазарната „анархия“ с централно планиране. Политическата власт концентрира в ръцете си инвестиции, ценообразуване, разпределение на кредити, суровини и материали. Огромни средства се насочват към металургия, машиностроене, енергетика и химическа промишленост. Главните насоки в икономическото развитие са заложени в петгодишни планове (петилетки), които се разбиват на по-краткосрочни планове и се конкретизират за отделните предприятия. Външноикономически страната е обвързана със СССР и с останалите социалистически държави. Голяма част от продукцията на българската промишленост се пласира на огромния и непретенциозен пазар на Съветския съюз. Там конкуренцията от други национални производители е слаба и не стимулира модернизиране, високо качество и производителност.
На този фон се развива завод „6-ти септември“ в София. Той е създаден на 1 януари 1952 г. През 1957 г. става Електро-транспортен завод (ЕТЗ) „6-ти септември“ и минава под управлението на обединение „Елпром“ към Министерство на електрификацията. В края на 50-те години предприятието все още не е голямо – в него са заети около 500-600 души. Произвеждат се тролейбуси, но постепенно преобладаващата продукция стават електрокарите. През 1965 г. то е преименувано в Завод за електрокари и мотокари, което е част от Държавното стопанско обединение „Балканкар“.
Вътрешните проблеми – „единствено с чук“
Веднага след създаването на ЕТЗ държавните контролни органи фиксират наличие на редица недостатъци в работата му. В края на 1957 г. е установено, че в предприятието има големи количества залежали и наднормени материали, на стойност около 1 500 000 лева. Положението е същото през 1958 г. Тогава се констатира, че в ЕТЗ са доставяни редица материали в количества по-големи от необходимите „или въобще ненужни такива“, които стоят непотребни в складовете. Подобни покупки носят загуби защото замразяват оборотни средства на завода. От друга страна материали, които са необходими за производството не са планирани и се доставят извънпланово, което означава бавно, трудно и ненавреме. Вследствие на това работата на завода е затормозена, не се изпълняват поети поръчки, плащат се лихви, глоби по краткотрайни заеми, неустойки и т.н.
В условията на централно планирана икономика властите вярват, че ще се подобри ефективността на производството, ще се намали себестойността на продукцията и т.н. На предприятията е наложено по административен път да предвидят мерки за осъществяването на такива цели. През 1957 г. при проверката в ЕТЗ се оказва, че планираните за първите шест месеца на годината организационно-технически мероприятия са отчетени като изпълнени, но в действителност не са внедрени. На микрониво се открива обяснение защо не трябва да се вярва на тържествените и впечатляващи отчети в много от официалните документи.
Отново през 1957 г. държавният контрол разкрива други структурни проблеми. Ръководителите на различните звена не полагат достатъчно грижи и не упражняват контрол за икономичното изразходване на материалите. В произвежданите машини се влага много излишен материал. Поради лоша координация между отделните звена в ЕТЗ и ненавремено снабдяване с части и инструменти не са отработени за първите шест месеца на 1958 г. 60 809 нормочаса. Явно в работното си време работниците са принудени да бездействат не по тяхна вина или просто са отсъствали (т. нар. самоотлъчки), за което им е заплащано.
Вътрешният контрол в предприятието в началото на 60-те години разкрива още редица слабости. Ръководители не се съобразяват с технически стандарти и монтират детайли в електрокарите с надеждата, че „може да стане“ и така. Работниците често са нискоквалифицирани, проявяват недобросъвестност, не са снабдени с необходимите инструменти и монтират лагерите на електрокарите неправилно и често „единствено с чук“. Монтьорите са нетърпеливи и несъзнателни, не се интересуват от качеството на продукцията си и „гонят бройката“. Производствените норми в ЕТЗ са занижени и работниците изкарват заплатата си без да е необходимо да влагат много усилия. Ревизионните органи отчитат „много случаи на злоупотреби и кражби, в които отчетнически и материално отговорни лица безсъвестно са присвоявали народни средства за свое лично облагодетелствуване“.
Внесените проблеми
Електрокарите са относително сложни машини. За производството им ЗТМ „6-ти септември“ се кооперира с десетки други заводи в страната. Те са разположени в София, Стара Загора, Русе, Ловеч, Казанлък, Пазарджик и други градове и произвеждат акумулаторни батерии, метални отливки, фарове, части за двигатели, хидравлични цилиндри, джанти, арматурни табла. Изградена е сравнително широка и сложна национална верига на доставки, в която крайният продукт зависи от взаимната координация и от качеството на произведените от партньорите продукти.
В запазените Отчети-анализи на ЗТМ за 1961 и 1962 г. се отбелязва един системен и постоянен проблем. В завода пристигат дефектни материали и полуфабрикати от другите предприятия. Независимо от наличието на поемно-технически условия, двустранни протоколи и други подобни договорки с повечето от партньорите за доставка на изделията с придружаващи документи за качество и т.н. нещата не се подобряват. Между предприятията се води дълга кореспонденция с настояване за коригиране на определени производствени компоненти, провеждат се конференции на отговорните за качеството лица и т.н. Резултатите не са окуражаващи. Само за месец ноември 1961 г. В ЗТМ са съставени 23 акта за отказ на некачествена продукция и материали. През август 1962 г. са направени рекламации за некачествена продукция на 17 предприятия и т.н. Доставят се стомани, които не отговарят на техническите изисквания, често получените детайли имат скрити дефекти, които се проявяват едва след монтажа. Тогава гаранцията на произведените от външни доставчици части вече е изтекла и няма възможност за връщането им. Крайно отрицателно в организацията на производството се отразява и неритмичността на доставките. Това са основни причини за тежкото финансово положение на ЗТМ. За първите 11 месеца на 1962 г. загубите от бракувана продукция и рекламации са 13 340 000 лева.
Причините за трудностите при кооперирането са комплексни. На първо място в партньорите на ЗТМ съществуват подобни на описаните в ЗТМ вътрешни проблеми с мотивацията и квалификацията на работници и на ръководен персонал, със злоупотреби и кражби и т.н. Доставчиците нямат надеждни методи за изпитание и контрол на качеството, а потребителите на продукцията им нямат възможност да ги принудят да изпълняват задълженията, които са поели. Това довежда отговорния за качеството в ЗТМ до нерадостния извод, че партньорите им просто „не са склонни към нормална работа“.
Заключение и въпроси за днешния и утрешния ден
Производството на електрокари е гордост на социалистическата икономика. То подхранва носталгията към времето, в което, твърди се, на международния пазар са изкарвани високотехнологични и качествени продукти. В подкрепа се привеждат цифри от официалната статистика, спомени на странични наблюдатели или на преки участници в производството. Изнесените факти категорично опровергават влюбените в социалистическото минало. Те обаче едва ли ще променят отношението си към миналото, защото то е емоционално, а не рационално.
Една провокация за останалите. Неспазването на договорите, кражбите, незаинтересоваността от резултатите и некачествената работа, които се констатираха в ЗТМ не са типични само за епохата на социализма. Те се установяват по различни поводи и в предходните периоди от българската история. Затова е напълно възможна хипотезата, че това са културни особености на общността. Те са допринесли за налагането социалистическия политико-икономически модел, а след това проявите им са подсилени от неговите характеристики. Ако е така липсата на склонност към нормална работа едва ли си е отишла с комунизма.
