ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В знаменитото есе „Това, което се вижда и това, което не се вижда“ на френския икономист Фредерик Бастиа има гениално прозрение. То е, че всяко действие в социално-икономическата сфера има видими, но и невидими последици. Невидимите са събития или процеси, които не са се случили поради предприемането на едно или друго действие. С вдигане на данъците намаляват, т.е. не се случват и не се виждат, инвестиции в частния сектор, с увеличаване на минимална надница намалява, т.е. става невидима, заетостта сред част от най-уязвимите социални групи и т.н.
С настоящия текст ще се опитаме да допълним прозрението на Бастиа, като обърнем внимание на обстоятелството, че политическите действия имат и последици, които почти не се виждат. Илюстративните примери са от българската стопанска история от 30-те години на 20 век. Те разкриват особености, които не са уникални за българската действителност и това дава възможност за по-общи изводи в края.
Откъде идва и как се вижда това, което почти не се вижда
През третото десетилетие на 20 век икономиката на България е преобладаващо пазарна, макар да има силни тенденции към установяване на плановост. Те идват от основните играчи на политическата сцена. Привърженици на основни стопански свободи сред политическия елит почти липсват.
През 20-те и 30-те години на 20 век държавната намеса в икономиката и в социалния живот придобива все по-широки размери. След началото на Голямата депресия на власт в страната по демократичен път идва коалицията Народен блок. Партньорите в управлението се опитват да съчетаят напълно противоположни политики. От една страна финансовият министър С. Стефанов прави отчаяни опити да съкрати бюджетните разходи и да увеличи приходите. Наложен е валутен контрол, непрекъснато се настоява за съкращения на учители и други държавни служители, увеличават се или се събират по-активно редица данъци и акцизи, особено тези върху тютюна и алкохола. Изплащането на доставки по държавни поръчки се отлага, системно са забавяни и плащанията на чиновнически заплати и пенсии. На този фон се увеличават държавните и общински служби, където управляващите настаняват свои партийни привърженици. Според официалните заявления се полагат усилия за подобряване на условията на труд, различни власти регламентират работното време, контролират се цени на основни продукти, раздават се помощи на безработни и т.н.
С оглед на темата, която ни интересува трябва да се отбележи важна характеристика за началото на 30-те години на 20 век. Печатът е относително свободен. Вестниците с най-голям тираж са „Зора“, „Заря“ и „Утро“. Първият е добре списван от талантливи журналисти, с относително умерена позиция, но далеч от левите идеи. Вторият е с известен ляв уклон, а третият е с най-висок тираж и често се фокусира върху сензации и жълти новини, но също е умело ръководен. По страниците на тези, но и на много други вестници могат да се открият последиците от държавната активност в икономиката, които почти не се виждат. След преврата от 19 май 1934 г. свободата на печата е ограничена, а властта директно подкупва някои от влиятелните вестници. В резултат източниците за установяване на това, което почти не се вижда са ограничени.
Последиците от държавната политика гледани отдолу нагоре
Държавният и общински контрол на различни стопански дейности създава промени в начина на живот и хранителна среда за всякакъв тип мошеничества, за дребни или не чак толкова незначителни престъпления.
Със забавянето на заплати и пенсии тези, които разчитат на тях все по-често пазаруват на вересия, т.е на кредит от бакали и други дребни търговци. Последните всъщност непряко кредитират държавата като временно поемат тежестта на нейни дългове. С оглед увеличаването на държавните приходи в началото на 30-те години са въведени т. нар. хлебни марки. С тях се облепва продавания в градовете хляб, те служат за доказателство, че продуктът е обложен с акциз. Столичните хлебопекари отчитат, че като компенсаторна реакция се е увеличило домашното производство на хляб. Потребителите предпочитат да закупуват брашно, което не се облага с акциз и сами да си пекат хляба. С акциз се облагат и продаваните в столицата прасета и свинско месо. Последицата е, че местните власти констатират „внасянето по контрабанден начин на месо и прасета в столицата от провинцията“. През юли 1933 г. Министерският съвет фиксира продажната цена на петрола на 3 лв. и 20 ст. за килограм. Веднага зачестяват сведенията, че петролът се продава на тази цена, но не за килограм, а за литър, което прави цена от 3 лв. и 90 стотинки за килограм.
Част от последиците, които почти не се виждат се откривате в криминалните хроники.
С въвеждането на валутен контрол всички операции с чужда валута се концентрират в БНБ. В резултат се увеличават съдебните дела за нелегална търговия с чужди платежни средства. Натискът на властта за увеличаване на държавните приходи се отразява и на функционирането на данъчната администрация. Работещите там не получават навреме заплатите си и някои от тях се опитват да изкарат допълнителни доходи. Те изнудват търговци, бакали, дребни занаятчии и др. за подкупи. Срещу заплащане обещават бързо уреждане на проблемите им с данъчните власти, опрощаване на глоби, лихви и т.н.
В някои случаи не са въвлечени пряко държавни или общински служители. В началото на октомври 1933 г. столичното полицейско комендантство предупреждава продавачите на дребно да не се поддават на уловките на лица, които срещу пари им обещават съдействие пред властите за получаване на позволителни да отворят сергии. Различни занаятчийски и индустриални предприятия са посещавани от самозвани инспектори по труда, които ги принуждават да им внасят различни суми, такси и т.н. За да прекрати злоупотребите Дирекцията по труда събира всички стари карти на бивши агенти и инспектори.
Високата цена на добрите намерения
Резултатите от опитите за увеличаване на държавните приходи и за насилствено налагане на добродетели понякога завършват с най-тежки престъпления и със смъртта на млади хора.
Към началото на 30-те години на 20 век в страната действат около 60 акцизни закона. Вероятно най-пряко на производители и на потребители се отразява засиленото облагане на алкохол и тютюн. От местните представители на властта се изисква да не остават необложени количества от тези стоки. През ноември 1933 г. вестниците съобщават, че в Сухиндол е застрелян с четири куршума тамошният полицейски пристав Методи К. Панов, който е член на Комисия за проверка на вината и джибрите. Убиецът е кръчмар и касапин. Предполага се, че причината за убийството се крие във факта, че полицейският пристав „преследвал с голяма енергия контрабандата на вина и ракии“. В Шуменско, пак в началото на 30-те години, полицейските власти дават жертви при опитите да ограничат контрабандата на акцизен тютюн.
Съгласно действащото в България законодателство абортите, освен по медицински причини, са забранени. Забраната не означава, че са отстранен причините за тях. През декември 1933 г. на конгрес на Лекарския съюз се констатира, че абортите се извършват тайно от баби, акушерки и всякакви други некомпетентни лица. Резултатът е печален, тъй като има „много чести смъртни случаи, особено нарастнали в последно време“. Точни статистически данни за броя им няма, защото абортите се извършват нелегално. От Лекарския съюз отбелязват, че незаконните практики засягат не само градовете, но и селата. Те предприемат стъпки, с които искат от правителството да внесе проект за изменение в закона за народното здраве, с който да се признаят и чисто социалните и икономически мотиви за абортиране.
Изложението до тук не е опит да се оправдаят убийци или опасната за здравето дейност на лица със слаби познания и компетентност. Те носят своята лична отговорност за делата си. Но не може да се отрече, че средата която ги ражда е създадена от добрите намерения на държавната власт. Нещо, което почти не се вижда.
Заключителни бележки
Мошеници и престъпници има във всяко общество и във всеки исторически период. Българските имат своите национални особености, но не са кой знае колко различни от колегите си по света. Смисълът от властта е в ограничаването и наказването на „лошите“. Тежкият въпрос е как се създават правила, които предизвикват минимални опити за заобикалянето или за нарушаването им. Вероятно поне част от тях трябва да се появят като решение на хората, а не като наложена отгоре представа за добро.
Това, което почти не се вижда прилича на малките букви в договори и етикети, зад които се крият неприятни за потребителите неща. Погледът към „малките букви“ на историческия разказ показва, че социално-икономическите отношения са изключително деликатна материя. Намесата в тях е трудна и много отговорна. Вероятно тук са причините „малките букви“ рядко да се представят на публиката по адекватен начин. Така по-лесно се пласират атрактивни, но опасни за живота и здравето политически продукти.
