ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На снимката: Ивайло Христов, заместник-министър на финансите
Миналата седмица на двудневния банково-финансов форум на сп. „Мениджър“ се проведе поредната пропагандна „дискусия“ по отношение на плюсовете и минусите от присъединяване на България към еврозоната. Наричам я пропагандна, защото това е поредната „дискусия“ в която са поканени да участват единствено министри, работодатели и икономисти, които безусловно подкрепят замяната на лева с евро. Нито един от участниците в дискусията не беше на различна позиция. В този смисъл можем ли въобще да наречем това „дискусия“, при положение, че по-скоро имаше форма на монолог, но в няколко различни гласа?
Реториката на самата дискусия е потресаваща. Заместник-министърът на финансите Ивайло Христов в пряк текст каза, че с приесъединяването към еврозоната, България би завършила делото на княз Борис I. В неговата представа християнизацията на България е била първата стъпка към „евроинтеграцията“ на българския народ. Няма нужда да коментираме абсурдността на подобни сравнения. Особено като се има предвид борбата на Борис да осигури максимална независимост на новосъздадената българска църква, с цел да не допусне загубата на суверенитет. Нещо, което България със сигурност ще претърпи отказвайки се от това да има собствена валута.
По казуса със суверенитета не липсваха манипулации на самата конференция. Васил Велев от АИКБ твърди, че „ние качваме суверенитета на по-високо ниво, което нямаме в момента“ чрез приемане на еврото. Това е аргумент, който от ЕКИП се опровергавали нееднократно в миналото (например по-подробно в този материал). Тънката манипулация се състои в посочването на факта, че ако приемем еврото, българското правителство ще може да се възползва от инструментите на паричната политика на ЕЦБ – тя вече ще изкупува наш държавен дълг и така ще може на практика да го финансира.
Не е ясно как обикновеният български гражданин ще спечели от това, че тези в парламента вече могат да си позволят да харчат повече. Ако нещо сме научили от историята на България последните няколко десетилетия, то е, че повече власт и инструменти в ръцете на нашите политици рядко са нещо добро за самия народ. Достатъчно е само да погледнем към употребата на еврофондовете, които се наливат основно в политически обвързани бизнеси в ущърб на честните предприемачи.
Какъв суверенитет успя да прояви Гърция когато изпадна в изключително тежка икономическа криза, до голяма степен именно поради структурните недъзи на еврозоната? Помните ли какво се случи при политическата конфронтация между нея и други страни от еврозоната преди 6 години? Помните ли как гръцкият народ гласува на референдум дали правителството да приеме условията поставени от т.нар. „Тройка“ (ЕЦБ, ЕК и МВФ) за предоставянето на „спасителен“ пакет на Гърция? Помните ли, че гласува с „не“? А помните ли какво се случи след това? Толкова за суверенитета в еврозоната.
Но абсолютният пик на нонсенса дискусията за еврозоната достигна когато се повдигна въпроса за провеждането на референдум относно присъединяването. Разбира се, всички участници единодушно казаха, че не трябва да има референдум по темата, но аргументацията конкретно на заместник-министърът на финансите Ивайло Христов е от особен интерес тук.
„Може би на някои хора им минава през ума, че трябва отново да питаме суверена, но това не е работещ подход, защото ако питаме за нещо, което вече е ратифицирано от парламента, цялата схема ще противоречи на закона. Не може за всичко да се допитваме с референдуми“
Всичко това е лъжа. Провеждането на референдум за това дали България следва да се присъедини към еврозоната през 2024 г. (както се обмисля за момента) не противоречи на нито един закон. От ЕКИП неведнъж сме се консултирали с юристи по точно този въпрос. Да, формално при приемане на договорите на ЕС след присъединяване, България приема и един ден да въведе еврото. Но няма конкретен срок, в който трябва да го направи. Ако прецени, една държава може да отлага приемането на еврото колкото пожелае. Именно това правят вече близо 20 години държави като Чехия, Полша и Швеция.
Именно в две от признатите за най-напреднали демокрации в европа – Дания и Швеция – са проведени референдуми по отношение присъединяването на двете държави към еврозоната. През 2000 в Дания и през 2003 в Швеция. И на двата гражданите на съответните държави отхвърлят присъединяване и политическата класа се вслушва в тяхното решение. Последното сигурно е шок за българските политици и особено зам. министъра Ивайло Христов.
Нещо повече, Дания дори преговаря с институциите на Европейския съюз за перманентно изключение от изискването някога да се присъедини в еврозоната. И го получава. Историята ясно разкрива лъжите, които политиците и властта у нас вече години наред тиражират във връзка с желанието на българските граждани за провеждането на референдум за еврото. Такова желание със сигурност има – социологията, която от ЕКИП публикувахме в началото на 2020 е красноречива. Тя показа, че 54% от българите искат референдум.
Освен това, според най-актуалното проучване на агенция „Тренд“ от тази година, 58% от населението е против смяна на валутата. Това не е изненадващо, особено с оглед на все по-непрозрачния начин, по който се провежда целия процес към приемане на еврото. Не ви ли прави впечатление как на подобни дискусии никога не се канят експерти на различна позиция от тази на властта? Защо никога на такива форуми не се канят експерти, които смятат, че приемането на еврото е грешка? Не говоря само за нас от ЕКИП – защо например нито веднъж не е поканен Григор Сарийски, който е уважаван икономист от Българска академия на науките?
Качеството на публичната дискусия по темата за еврозоната значително се влоши през последните две години. През последните две години, откакто правителството на ГЕРБ се отметна от обещанието, че еврото ще се приеме само след като има обществен консенсус, публични и медийни дебати по темата на практика няма. Присъединяването към еврозоната се представя за свършен факт, скептични гласове се заглушават и принципите на демокрацията се погазват. Ако гражданите не се опълчат с ясни действия, политическият елит е на път да направи една от най-големите грешки в историята на България.
