Какво е Биткойн част I: Фундаменталният проблем, който решава

Какво е Биткойн? За какво ни е? Какъв проблем решава? Какво въобще е това „криптовалута“? И защо му е на човечеството нещо подобно? Тринадесет години след своето създаване, биткойн (и покрай него и другите криптовалути) остава мистерия за обикновения човек. Дори много специалисти и експерти в сферите на компютърните науки, икономиката и финансите не разбират неговия смисъл и функция. В този и следващите няколко материала от ЕКИП ще се опитаме да поправим това и да обясним какво е биткойн и защо човечеството има нужда от него.

Казусът с доверието в икономическите отношения

Един от фундаменталните проблеми в икономиката е този за доверието. И е логично да е така. Икономическите отношения са винаги и навсякъде междучовешки отношения. А при междучовешките отношения доверието винаги е от изключителна важност, дори когато икономически съображения не играят никаква роля. Всеки от нас има поне един горчив опит от личния си живот, който подчертава важността на доверието и „цената“, която можем да платим при погрешно доверяване. При икономическите отношения тази „цена“ не е просто метафора за емоционална болка – тя винаги има материални измерения.

Всяка обмяна на стоки и услуги изисква доверие и от двете страни на сделката – на купуващия и на продаващия. Когато Петър и Тодор разменят две стоки помежду си, да речем домати за обувки, Петър се доверява на Тодор, че обувките не са скъсани, а Тодор на Петър, че доматите не са развалени. Това е много опростен пример, при който качеството на стоките, които се разменят, може да бъде верифицирано сравнително лесно. Но при много други стоки и услуги това не е така.

При парите (и по-точно стоките, които служат за пари) доверието винаги е било от най-голяма важност. Чували ли сте икономисти да говорят за „доверието“ на пазарите в дадена валута? Чели ли сте писанията на историци за някой от историческите епизоди, в които дадено население „губи доверие“ в местната валута и това предизвиква хиперинфлация? При парите доверието е всичко. Без доверие парите нямат разменна стойност. А без разменна стойност вече няма пари – пълно обезценяване, валутен срив, хиперинфлация.

Как да гарантираме доверието в парите? Исторически най-успешната форма на пари са били златни, сребърни и медни монети, сечени от определени частни или държавни институции. Банки, държави и занаятчии са секли монети със стандартизирани тегла. Именно това се е наричало „валута“. Френски „франк“, английски „паунд“ или американски „долар“ е просто монета, която отговаря на определено тегло злато с определена чистота на метала.

Хората са имали доверие в тези валути, защото са се секли от уважавани институции. Тоест доверието, което хората имат в съответните институции, се пренася върху валутите, които те емитират. Напълно непознати хора от различни народи, говорещи различен език, изповядващи различна религия, разменят стоки и услуги помежду си, използвайки някоя от тези валути за средство за размяна, т.е. за пари. Не защото имат доверие един на друг, а защото имат доверие на институцията, която е емитирала валутата, която използват.

Към този момент е ясна ключовата роля на валутите като стандартизирани пари с ясно дефинирана стойност, която исторически най-често се е изразявала в дадено количество скъпоценен метал с определена чистота. Без наличието на такива валути, чиято стойност се гарантира с репутацията на известни на всички институции, търговията извън най-тесните кръгове на познанство е в най-добрия случай изключително трудна, да не кажа невъзможна. Те са „смазката“ на колелата на икономическата машина. Те не елиминират напълно нуждата от доверие между търгуващите помежду си пазарни агенти, но прехвърлят бремето на това доверие към трета инстанция – емитента на валутата. И това значително улеснява икономическите отношения.

Фундаменталният проблем на паричните системи

Подобна парична система работи, дори може да работи много добре, но все пак страда от някои съществени проблеми. Фундаменталният проблем е, че нуждата от доверие е просто прехвърлено върху трета инстанция, която става имплицитен участник във всяка една икономическа транзакция. При масова употреба на валути, емитирани по подобен централизиран начин, от една конкретна институция – частна или държавна – нито една размяна на икономическа стойност не се осъществява изцяло „peer-to-peer”, т.е. само между съответните страни, които желаят да разменят нещо.

Дори когато използвате пари в брой, в транзакцията има имплицитен трети участник – институцията, емитирала съответните пари в брой. При съвременните фиат валути и съответните банкноти това е държавната централна банка. В ролята си на емитент, съответната институция има изключително много централизирана власт. Тя може да забрани употребата на валутата, която емитира, за транзакции с определени стоки, например марихуана или някой друг наркотик. Може също така да забрани валутата ѝ да се използва при сделки с определени лица.

Може и да мами тези, които използват нейната валута като тайно я обезценява (оригиналното значение на термина „инфлация“). Особено ако валутата е в масова употреба (каквато е всяка държавна валута), емитирайки нови единици от нея, които използва за своите нужди, емитентът на практика може да прехвърля икономическа стойност от другите към себе си. Емитентът създава ново количество от валутата, използва го за свои цели, това вдига търсенето в икономиката и започва да предизвиква инфлация. Първо по отношение на стоките и услугите, които емитентът е закупил с новото количество валута, след това на стоките и услугите, които се потребяват от тези, които са продали първите стоки и услуги на самия емитент.

Така се получава верижен процес на инфлация, като във всяка следваща стъпка по веригата цените на все повече стоки и услуги са се покачили. Тези, които са последни в тази верига, са най-ощетени, защото докато новите пари стигнат до тях инфлацията вече е преминала през почти цялата икономика – без тях. И така е ерозирала покупателната им способност – това, в което се изразява стойността на парите, които използваме. Това е скрито насилствено прехвърляне на икономическа стойност – от последните в инфлационната верига към първите. Данък инфлация.

Рискът от подобно инфлационно преразпределение на стойност в наши дни е достигнал своя исторически връх. Стандартизацията, която исторически е доминирала валутите, липсва напълно. В наши дни нито една валута по света не е стандартизирана към определено количество скъпоценен метал или каквато и да е стока. Липсата на такъв стандарт означава, че няма ограничение върху това до каква степен емитентът може да обезценява валутата чрез инфлация. Мандатите, които уж трябва да ограничават паричните ексцесии доказано не работят. Достатъчно е просто да погледнем какво се случва с размера на балансите на централните банки от 2008 г. насам. Същевременно емитирането на пари е изцяло монополизирано в тези централизирани институции, което значи, че няма пазарна конкуренция, няма алтернатива. Което значи, че няма никакъв механизъм, който би могъл да ограничава обезценяването на валутите, които емитират.

Парите в дигиталната ера

Освен това в съвремието повечето икономически транзакции са електронни, особено що се отнася до големи суми. В много отношения електронният метод на разплащане е по-удобен. В други отношения обаче е и по-опасен. За емитента контролирането на електронни транзакции е далеч по-лесно в сравнение с физически такива. Когато емитентът иска да наложи ограничения върху употребата на валута в брой среща определени чисто практични проблеми. След като парите вече се намират в джоба на съответните страни, които искат да осъществят дадена транзакция, дори да е напълно незаконна и забранена от емитента е много трудно тя да бъде осуетена.

Когато обаче сделките са електронни, те преминават през системи, които емитентът може да следи много лесно по компютърен път. Централизираните институции, които предлагат методи за електронно разплащане – банки и компании като PayPal и ePay – следят и записват всяка една транзакция, която се осъществява чрез техните системи. Каква е стойността на транзакцията? За какво се осъществява? От кого се осъществява? Тези компании знаят всичко това. Държавата също изисква и получава достъп до тази информация. И ако или на държавата, или на самите компании, които предлагат тези услуги, не им харесва кой и как използва техните системи за разплащане – те могат да го блокират. В ерата на масовите електронни плащания концентрацията на икономическа власт в ръцете на частни и публични държавни институции е по-голяма от всякога.

Сега си представете, че всичко това може да се преобърне. Представете си, че монополът може да бъде разбит. Представете си, че централизацията на власт може да бъде раздробена, децентрализирана. Представете си, че е възможно да имаме електронни транзакции, без те да са под контрола на тоталитарен държавно-финансово-технологичен левиатан. Представете си, че можете във всеки един момент да обмените икономическа стойност, с когото си пожелаете, където и да е по света, по електронен път без транзакцията да трябва да подлежи на контрола на трета, централизирана институция. Представете си, че нуждата от „доверие“ в икономическите транзакции е напълно елиминирано, защото има децентрализирана система, в която то е гарантирано по дефиниция, вградено е в основата на нейното функциониране.

Такава система и валута вече съществуват. Системата е блокчейн, а валутата е биткойн. В това въведение се запознахте с фундаменталния проблем, който биткойн решава. Проблем, който тормози човешката цивилизация от самото ѝ зараждане. В експлицитно технологичния подход към решаването на този икономически проблем няма нищо необичайно. Както стана ясно, фундаменталният проблем – как да се разплащаме помежду си (особено на разстояние) без необходимостта от (имплицитен) посредник – е технологичен.

Производството на пари само по себе винаги е било технологичен казус. Логично е че днес, в зората на дигиталната ера на човешката цивилизация, се изобретяват дигитални пари, както в зората на желязната ера в царство Лидия в Мала Азия е било изобретено сеченето на монети от със стандартизирана чистота и тегло на скъпоценния метал. Изобретяването на такива монети решава проблема с липсата на стандартизация в средствата за разплащане (парите) и трудната верификация на тяхната стойност. По-късно, през 7 в. сл. хр. в Китай по време на династията Танг се появява друг технологичен проблем – разплащането в метални монети при много крупни сделки, особено при далечна търговия, се оказва твърде непрактично поради тежестта и по-трудната преносимост на метала. Затова в отговор на нуждите на огромната търговска мрежа на империята, се изобретяват първите хартиени банкноти, които са по-преносими и по-гъвкави в своята деноминация и така значително улесняват крупните транзакции.

В следващите части на тази поредица ще преминем от “голямата картина“ на проблемите, които биткойн се опитва да реши, към конкретните детайли на това как функционира. Ще научите КАК точно работи биткойн и защо въобще има някаква стойност и приложение. Ще започнем с това какво е криптография и каква е ключовата роля, която играе при криптовалутите.

За финал бих искал да ви поздравя. Вие имате късмета да живеете в един от най-важните и бих казал революционни моменти в историята на човешката цивилизация. Биткойн завинаги ще промени начина, по който работят парите. В бъдеще историци ще отбелязват годините, в които сега живеем, като едни от най-важните за икономическата ни история. И ще се чудят дали сме осъзнавали монументалността на това, което се случва около нас.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!