Как да оцелее ДСБ

„Докато дясното се оглавява от Бойко Борисов, то няма шанс да избуи“

~ Иван Костов

Угроза от институционална смърт е надвиснала всички евентуални коалиционни партньори на новата водеща сила в лицето на „Продължаваме промяната“.

Хората на Слави Трифонов са забутани в ъгъла на своите политически провали и противоречия. Социалистите трябва да осъзнават, че присъствието им в кабинет, който ще отстъпи по казуса Македония (и още неизвестно по кой друг) след натиск на американския Конгрес, меко казано няма да се разглежда като победен ход сред техните избиратели. В Демократична България, фейсбук щурмоваците на трите партии-съставителки вече водят открити сражения помежду си, заплашвайки да разцепят, създадената с много усилия коалиция. Да насочим погледите си към  процесите в ДБ.

Присъствието на нови, по-умнокрасиви политици, с определени успехи в изпълнителната власт, нанесе сериозна електорална щета на поуморените от кампаниране ДБ. Върна ги в естествените размери на обединението, което не представлява някакво много тежко поражение, макар падането от високо да боли. Преди Слави да катастрофира процеса, момчетата от центъра на София вече плануваха как да делят пая. Днес, опасността всъщност идва от предстоящата коалиция с харвардските възпитаници, не толкова от спадналия резултат.

Под лидерството на Панев и Сандов, „Зелено движение“ се трансформира в градивна партия, способна да „свърши работата“, както биха казали в САЩ. Това се наблюдава и на други места в „Демократична България“, например в стила на Мартин Димитров, но е ясна линия още от работата на зелените представители в Столичния общински съвет. Най-малката партия в ДБ беше на косъм да играе ролята на скрит златен пръст в новото Народно събрание, но депутатските места бяха разпределени по друг начин. Еколозите ще продължат да маневрират и да държат своето портфолио от теми, което остава по-скоро незастрашено. ДБ може да не е последен пристан за движението.

За разлика от тях, „Да, България“ вече няма свое портфолио. Техните теми бяха приети и превзети от новите динамични лидери. Парадоксът на победата – ако си НПО и политиците се съгласят с твоите реформи, пишеш доклад на Open Society като победител, ако си партия обаче, губиш своето уникално предложение към избирателите. Нещо повече, може да се окаже, че Кирил и Асен ще се справят по-успешно със задачата да променят съдебната система. Тогава за какво ни е Христо? По-лошо, влезеш ли в кабинет с ПП, всички победи са техни, докато всички загуби са и твои. А не можеш да откажеш коалиция, нали всички искат правителство. Трудна ситуация, без очевидно решение.

За разлика от мрачни хоризонт пред дабълите, видимо, но трудно спасение от забвение има пред „Демократи за силна България“. Партията в ДБ, която най-различимо произлиза от дясното на Прехода. Онзи терен от българското политическо пространство, който в следващите години ще бъде освободен от залиняващия ГЕРБ. ДСБ изгуби своето лице и наследство в последните години, свивайки се под доминацията на Христо Иванов и бидейки изсмуквана от Борисов. Никога да не забравяме как младите и динамични костовисти на 2009 г., станаха булки на Бойко до 2019-та – Даниел Митов, Прошко Прошков, Петър Николов, Петър Москов и др.

Както за БСП, Възраждане и ИТН[1],  политическото пренареждане дава шанс и за шепата останали костовисти. Партията от ул. Кърниградска или ще бъде претопена в следващото правителство на промяната, или ще се качи на вълната на пренареждането. Няколко идеи за план как изплуването може да бъде реализирано в идните месеци:

1. ДСБ трябва да разбере реалната политическа обстановка – първо в залеза на ГЕРБ, второ в изгрева на новото политическо разделение.
2. ДСБ трябва да изчисти Костовизма от историческите наслагвания на Прехода (старото разделение) и да впрегне неговия енджин, за да отговори на новите големи въпроси.Подобно на Diablo 2 Resurrected.[2]
3. ДСБ трябва да преоткрие Костовизма в контекста на релевантните политически разделения. Например: солидната защита за правенето на независима, българска политика без сляпо подчинение на Русия, ЕС или САЩ.
4. ДСБ не може да не участва с гласовете на своите народни избраници в новото правителство, но трябва да заяви независимост от формалната коалиция. Подкрепа само по общи теми, без хора в изпълнителната власт и без коалиционни споразумения.
5. ДСБ трябва да конфронтира себе си и своите партньори за прояви на пасивно герберство. Да се откаже веднъж завинаги от всякакви флиртове с ГЕРБ (със или без Борисов).
6. ДСБ трябва да се откаже от модерните крайно-леви идеи като Зелената сделка, еврото и законите срещу престъпления от омраза.
7. ДСБ може да заеме интелектуалната, жълтопаветна ниша в новия анти-глобалистки полюс. Пространство, което няма да е свободно още много дълго. Възраждане работят, а БСП имат готов капацитет.
8. ДСБ (отново по модела Костов) да изградят сериозен експертен потенциал за участие във важните дебати до 2030 г. без да приемат свободно спуснати от Европейската комисия тези. Доклади, конференции, писмен текст – по теми инфлация, здраве, суверенитет и др. Имат капацитет от млади хора с такива възможности.
9. ДСБ трябва да търси път към множеството градски десни общности, които не са партийно представени – християни, македонски активисти, левскари, либертарианци, непристанали седесари и др. Да отрезви някои други, които си кютат с кохезионно-прогресивните мутри за всеобщ наш срам.
10. ДСБ трябва твърдо да затвори вратите си за герберски плъхове, напускащи кораба – формални или неформални, сега или в миналото.
11. ДСБ трябва да се вгледа в своя запас от сини бабички и млади активисти, да ги впрегне в една нова преродена структура – с ясна оценка кой и защо е оцелял в годините на разпад.

Тези примерни 10+1 точки са един общ скелет за изграждане на ДСБ в 20-те години на ХХI век. За нов живот на класиката. Всъщност много от тях са валидни за всички партии, попаднали в същата ситуация. За пълното разбиране на логиката зад предложенията, препоръчвам запознаване с Теорията за политическото пренареждане.

Важно е да завършим с бележката, че всички тези усилия биха имали смисъл, ако политическите лидери и членовете на партиите под въпрос изобщо имат желание да продължават в годините напред. Ако целта е просто да кешират и да минат в пенсия, пътят е друг. В конкретния случай аз съм скептик, но имаш ли пояс, предложи го на удавника.

[1] Вече не

[2] Знам, че двете игри не са с един графичен енджин, но новият е направен, за да пази идеологията на стария

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!