Защо се говори за по-голям дефицит в Бюджет 2022?

Служебният финансов министър Валери Белчев в петък се „поправи“ и разкри, че дефицитът в планираният от неговото министерство държавен бюджет за 2022 всъщност ще е 5.1% от БВП, а не 2.9%, както първоначално каза преди седмица. Припомням, че на онази изненадваща пресконференция, министърът не знаеше какви са параметрите на основни нови разходи, които уж самият той планира за следващата година – като увеличението на пенсиите. Надявахме се, че поне за дефицита има яснота, но се оказа, че дори там е сбъркал цифрите.

Междувременно, по време на преговорите за съставяне на правителство между ПП, БСП, ИТН и ДБ, стана ясно, че идващото редовно правителство най-вероятно ще заложи дефицит между 3.5% и 4.5% от БВП за 2022. На първо място е абсолютно неразбираемо защо се планират два паралелни бюджета. Според Закон за публичните финанси, крайният срок за представянето на проектобюджет за следващата година е 31 октомври. След като този срок беше изтърван всички предположиха, че служебното правителство няма да представя бюджет, защото не иска да се меси в работата на евентуалното редовно правителство, което ще се сформира след изборите. Изведнъж обаче, месец след като е минал срока, служебното правителство решава, че и то трябва да предложи бюджет. Наличието на две конкуриращи се предложения може единствено да предизвика хаос и да усложни и забави приемането на бюджета за 2022.

Но отвъд може би най-хаотичната бюджетна процедура, на която сме били свидетели през поне последните 30 години, по-големият проблем е друг. Този проблем е дефицитът. И двете предложения за бюджет залагат дефицит за 2022, който ще е по-голям или в най-добрия случай същия като този, с който се очаква да завършим 2021. По последни прогнози на най-различни институции, фискалният дефицит през настоящата година се очаква да е малко над 3.5% от БВП. Европейската комисия прогнозира 3.6%, Международният валутен фонд изчисли 3.7%. Самото служебно правителство през октомври говореше за цифри, които възлизат на около 3.9% от БВП.

Логичното питане, което би трябвало да изникне в главата на всеки икономист виждайки тези числа е – на база какви макроикономически допускания се пишат двата паралелни бюджета? Какви са тези допускания за 2022, които създават очаквана необходимост от по-голям дефицит и съответно по-голямо повишение на държавния дълг, отколкото през 2021? Нека погледнем каква е макроикономическата перспектива. През настоящата година се очаква ръста на БВП да възлезе между 3-4% на годишна база, а през следващата да се ускори до 4-5%. Стига прогнозите за 2022 да са дори приблизително точни и да имаме ръст на БВП над 4.1% през 2022, това ще е най-високият растеж от 2008 г. насам.

Отвъд това, ако погледнем нивото на безработица, виждаме, че тя в момента е под 5%. Това е рекорд за последните 30 години. Междувременно, средният номинален растеж на заплатите през 2021 се върна към двуцифреното си ниво отпреди 2020 г. Индустриалното производство расте с двуцифрен темп, ръстът в продажбите на дребно си върна и дори задмина нивата отчетени през 2019. За капак, инфлацията рязко ескалира през последните месеци и достигна най-високата си стойност от 2009 г. насам.

Графика: Нивото на безработица в България, %

Който и да е макроикономически индикатор да вземем – нито един не сочи, че се намираме в икономическа криза. Нито една прогноза не предвижда влошаване на икономическата ситуация през 2022. Всички предвиждат ускорен растеж. Защо тогава всички – и служебно правителство и сформиращото се редовно – говорят за дефицит? И то дори по-голям дефицит отколкото очаквания през 2021? В това няма никаква икономическа логика. Приходите на НАП са на рекордно високи нива благодарение на възстановяването и инфлацията през настоящата година. Приходите от корпоративен, подоходен данък, както и от осигуровки растат с двуцифрен темп.

В настоящата ситуация дефицитът трябва рязко да се съкращава, а не да се увеличава. Това е базова икономическа логика. Залагането на какъвто и да е дефицит, камо ли по-голям е изключително рисково. Защо? Първо, защото ако икономическият тренд неочаквано се обърне и изненадващо се окажем в криза няма да имаме никакъв буфер. Вече сме задълбали много дълбок дефицит и фискално пространство няма почти никакво – допълнително дълбаене би рискувало фискална криза. И второ, защото дефицитите са про-инфлационни. Сиреч, по-голям дефицит засилва натиска върху цените нагоре и може допълнително да влоши настоящата много висока инфлация. Самият Джон Мейнард Кейнс, който е бащата на дефицитната фискална политика, казва, че дефицитите са про-инфлационни. Това е едно от най-фундаменталните заключения на неговата икономическа теория изложена в „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“.

Когато безработицата е на рекордно ниско ниво и инфлацията е много висока, правителството трябва да свива разходите си и да планира балансирани бюджети или дори такива с излишъци. Това се прави, за да започне да се изплаща натрупаният дълг по време на кризата и за да се предотврати евентуално „прегряване“ на икономиката и галопираща инфлация поради твърде високо ниво на потребление. В ситуация като настоящата дори Кейнс е „фискално консервативен“.

Какво тогава се случва в главите на родните политици? Не съм единственият икономист в недоумение. Любомир Дацов от Фискалния съвет също изрази мнение, че бюджетът за 2022 трябва да е балансиран. Официалната препоръка на самия Фискален съвет е Бюджет 2022 да има дефицит, който е максимум 3% от БВП. Според мен и това е твърде високо ниво (явно и според Дацов), но поне е стъпка в посока съкращаване на дефицита спрямо настоящото ниво. Такива впрочем са очакванията и на всички международни институции. Европейската комисия прогнозира 2.8% дефицит през 2022, МВФ прогнозира 3.0%.

Родните политици обаче имат други планове – повече харчове, повече заеми, които по никакъв начин не са оправдани от настоящите икономически данни и очаквания. Такъв подход е по-безотговорен дори от този на кабинета „Борисов“ при планирането на бюджета за 2021. Изключително безотговорно планиран бюджет с основна цел купуването на политическа популярност преди изборите. Но Борисов тогава поне можеше да се оправдае, че сме в криза, колкото и ирелевантно да е това когато повечето харчове нямат нищо общо със самата криза. Когато бюжетът за 2021 се пишеше, БВП все още спадаше и безработицата беше най-високата от 2017 насам. Сега обаче дори такива оправдания не може да се намерят.

Няма никаква причина за 2022 да се планира бюджетен дефицит, камо ли такъв, който е по-голям от този през 2021. Ако новото правителство, върху което се възлагат толкова много надежди, започне мандата си с подобен подход, това е много лош знак. Очакванията за прекратяване на порочните политики и възстановяване на някаква отговорност и разум във фискалната политика ще се окажат предадени. Дългосрочни фискални рискове ще продължат да се трупат. Ако това представлява „промяната“, която ни предлагат новите политически лидери на България – не, благодаря.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!