ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Емоциите и чувствата неизбежно оказват влияние върху цялостния обществено-политически и стопански живот. То е особено силно в решаващи исторически моменти. Това оправдава интереса към тях. Основните въпроси, на които ще се търси отговор в този текст са: кога и при какви условия политическият живот в България е предизвиквал радост, възторг и ентусиазъм и какви са последиците от тях?
Ще съсредоточим вниманието си към дейността на парламента. В неговите Стенографски дневници са отразени всички политически, икономически, социални и други проблеми вълнували управляващи и опозиция (когато е имало такава). Като показател за наличието на споменатите емоции ще използваме викът „ура“, регистриран от стенографите в парламента. „Ура“ е класически боен вик, който позволява да се идентифицират интензивна радост, възторг и ентусиазъм и ползването му за лакмус е оправдано.
„Ура“ за заема от лятото на 1914 г.
През 1914 г. България се съвзема от националната катастрофа, предизвикана от загубата на Втората балканска война (1913 г.), а светът върви към нова и по-страшна война. Управлява коалиция от русофобски партии, министър-председател е д-р Васил Радославов. За преодоляване на последиците от националната катастрофа правителството търси външен кредит, а големите икономики, които са в състояние да го осигурят са склонни да го направят срещу някаква форма на външнополитическо обвързване. През лятото на 1914 г. избухва Първата световна война и важните играчи в международната политика търсят съюзници. По-малките и слабо развити европейски държави с нерешени проблеми са подходящите клиенти.
След тежки преговори, през юни 1914 г. българският финансов министър Димитър Тончев подписва с представител на консорциум банки, водени от германската „Дисконто гезелшафт“ няколко договора. Първият е за облигационен заем с номинална стойност 500 милиона златни франка и 5% годишна лихва. С останалите договори България получава авансово 120 милиона златни франка, чуждите инвеститори получават правото да построят важната железопътна линия Михайлово – Хасково – Порто Лагос (на Бяло море, тогава в границите на България) и пристанище на Бяло море, на „Дисконто гезелшафт“ е дадено правото да състави дружество за експлоатация на държавните мини в Перник и Бобов дол. Чрез заема в навечерието на Първата световна война България показва явно предпочитание към обвързване с една от великите сили, което е важен детайл.
Съгласно Търновската конституция на 30 юни 1914 г. договорите за заема са внесени в Първата извънредна сесия на XVII Обикновено народно събрание (ОНС). Обсъждането и приемането им става на 2 юли. То се превръща в едно от най-бурните и скандални заседания на парламента. Цялата опозиция се обявява против договорите, но управляващите са решени да ги одобрят. Те не се интересуват от мотивите на опонентите си, а от постигането на крайната цел. Дискусиите бързо се превръщат в юмручна битка. Според описанието в Стенографските дневници „Народните представители от десницата и от десния център обграждат трибуната и стенографската маса, наскачат и представителите на опозицията …и се сбиват… Хвърлянето на книжата се усилва. Едно томче удря г. министър-председателя; някои министри и представители извеждат г. министър-председателя из залата… Сборичкването и сбиването около трибуната и стенографската маса се усилват…“.Управляващото мнозинство превъзхожда в жива сила и налага волята си. Въпреки яростната съпротива, договорите за заема са приети с ентусиазирани викове „Ура“.
В следващите месеци подозренията за външнополитическите предпочитания на властта се сбъдват. България става съюзник на Германия в Първата световна война и следва втора национална катастрофа. Тя коства живота на десетки хиляди млади българи, огромни материални разходи, провалено национално обединение.
„Ура“ за високата производителност на парламента през 1938 г.
Голямата депресия, която започва през есента на 1929 г. предизвиква криза в българската политическа система. Демократично избраните коалиционни правителства, поне на повърхността, не показват експедитивност и решителност. Обсъжданията на законодателни и други мерки често се израждат в пазарлъци и злоупотреби с публични ресурси. А конкуриращи се авторитарни формации нетърпеливо очакват да вземат властта. На 19 май 1934 г. е осъществен военен преврат. Парламентът и политическите партии са разпуснати, местното самоуправление ликвидирано, свободата на словото е премахната. Установеният режим има своя вътрешна динамика, но по някои принципни характеристики наподобява режима на Мусолини в Италия.
До 1938 г. България се управлява чрез т. нар. наредби-закони, издавани от Министерския съвет въз основа на чл. 47 от конституцията. Според него ако държавата се заплашва от вътрешна или външна опасност и Народното събрание не може да се свика монархът „по представление на Министерский Съветъ и подъ обща отговорность на Министрите, може да издава наредби и да прави распореждания, които иматъ задлъжителна сила като законъ. Такива извънредни наредби и распореждания се представятъ за одобрение на първото, свикано следъ това, Народно Събрание.“ Доколко този член е коректно приложим към ситуацията в страната през времето от май 1934 до свикването на нов парламент през май 1938 г. е спорно. Важен акцент в конституционният текст е, че всички актове на Министерския съвет трябва да се представят за одобрение от парламента след изтичане на извънредното положение.
По време на Първата извънредна сесия на XXIV ОНС министърът на правосъдието Ил. Кожухаров внася за одобрение наредбите, временните наредби, наредбите-закони, решенията и постановленията издадени въз основа на чл. 47 от конституцията за времето от 19 май 1934 г. до 31 май 1938 г. В Мотивите към предложението си министърът е категоричен, че за този период е създаден комплекс от правни норми. Те „регулират и изграждат до голяма степен правния и стопански живот както на държавата, така и на отделния гражданин“. Обсъждането на предложението става на 1 и 3 юни 1938 г. Опозиционните народни представители подлагат на тежка критика предложението на министъра. Добре издържани юридически аргументи посочва проф. П. Стайнов. Той посочва, че сред наредбите-закони, представени за одобрение има такива, които откровено противоречат на конституцията, а тя не е отменяна. С. Цанов отбелязва, че едно парламентарно одобрение на стотици нормативни актове наведнъж обезсмисля самото съществуване на Народното събрание. Те иронично констатират, че Министерският съвет дори не е предоставил на депутатите списък с наредбите-закони и останалите нормативни актове. Думите им са пренебрегнати от мнозинството и предложението на министър Кожухаров е прието с викове „Ура“ и бурни ръкопляскания.
С едно гласуване са узаконени 1 138 наредби-закона, 527 указа, 88 спогодби и договори и 8 постановления, общо 1 761 решения на Министерския съвет. Производителността на труда е впечатляваща, но поставя под съмнение смисъла от парламент.
„Ура“ за съюза с Хитлер през 1941 г.
През септември 1939 г. избухва Втората световна война. Повечето от българските управляващи искрено се стремят към поддържане на неутралитет. Спомените от грешките и жертвите през второто десетилетие на 20 век са болезнени за много българи. В хода на военните действия това става все по-трудно. България е притисната между геополитическите и военностратегическите интереси на Германия и СССР, които в началото на войната са съюзници.
Правителството, ръководено от проф. Богдан Филов започва преговори за съюз с Германия. На 1 март (събота) 1941 г. в двореца Белведере във Виена Филов подписва протокол за присъединяване на България към Тристранния пакт, т.е. за фактическо съюзяване с Хитлер. На следващия ден министър-председателят се прибира в България, където е свикано заседание на XXV ОНС, открито в 18 часа и 15 минути. Пред народните представители е прочетен протоколът за присъединяване към Тристранния пакт, който е съвсем кратък. В Стенографските дневници лаконично е отбелязано „Всички народни представители стават прави, бурно и продължително ръкопляскат и с викове „ура“ правят продължителна овация на правителството“. Опозиционните депутати П. Стайнов и Н Мушанов искат думата, но са заглушени от нови викове „ура“. Заседанието приключва в 18 часа и 32 минути и е закрито отново с продължително „ура“ и бурни ръкопляскания. За общо 17 минути е решено, че България напуска неутралитета си.
От дистанцията на времето е лесно да се осъди одобрението на съюза с Хитлер през март 1941 г. То е грешка, но трябва да се отбележи, че на северната българска граница са разположени огромни германски войскови части и отказ да се влезе в Тристранния пакт би означавал окупация на България. Ентусиазмът и радостта на мнозинството от депутатите от присъединяването към пакта обаче със сигурност са сервилно престараване. Впрочем, в края на войната България отново е сред победените.
Заключителни бележки
Представените факти са показателни в няколко аспекта. Емоциите надделяват в критични моменти и се отнасят за решения взети от парламентарно мнозинство под натиска на силна изпълнителна власт. И в трите разгледани случая последиците от решенията имат негативно отражение за съдбата на българските граждани. Емоциите и чувствата водят до заглушаване и разправа с несъгласните, те неглижират смисъла от дискусии и от противопоставяне на аргументи. Следва обвързване с губещи коалиции, които защитават съмнителни ценности. Явно наличието на мнозинство не е гаранция за взимането на правилни решения. Грешките струват скъпо и са път към национални катастрофи. Не на последно място: те подлагат се на съмнение смисъла от самостоятелна законодателна власт.
Така е било в миналото. Предстои да видим дали например евентуалното приемане на еврото ще мине през Народното събрание и дали ще бъде посрещнато с „ура“.
