ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Дебатът за или против приемане на еврото засяга съдбата на лева като българска национална валута. От тази гледна точка изглежда логично изказваните мнения да се подкрепят с аргументи от паричното минало.
Паричната история на България е материя, която не се подава лесно на кратко и смислено представяне. В нея се отразяват важни тенденции и специфики на икономическата култура, на връзката между официално обявени цели и резултати от политическите действия. Затова ще обърнем внимание само на един епизод, свързан с раждането на българския лев. На основата на изнесените факти може да се прецени какво дава историята и да се помогне достигането на информирано съгласие за паричното бъдеще.
Малко предистория
Парите имат дълго минало на Балканския полуостров – монети са познати и ползвани през Античността и Средните векове. От началото на 19 век българите се включват активно в стопанския живот на Османската империя, чиято икономика все по-тясно се обвързва с пазара, т.е. парите стават все по-важни.
Със закон от 1844 г. османската власт въвежда биметализма при съотношение 15:1 между сребро и злато (т.е., 15 кг сребро официално струват колкото е цената на 1кг злато). Това означава, че легални платежни средства са златните и сребърните монети.
Златните монети се ползват за по-големи плащания, в международната търговия и т.н., а сребърните са за сравнително по-дребни транзакции. В ежедневния живот се употребяват и дребни монети, които не са от благородни метали: мед, никел и др. От практическа гледна точка биметалната система стандартизира парите и улеснява обмена на различни нива. Проблемът при нея е фиксираното от държавната власт съотношение в цената между злато и сребро. При увеличаване или намаляване на наличността на единия от двата метала пазарното ценово съотношение между злато и сребро се отклонява от фиксираното. Едната от монетите става по-ценна и изчезва от пазара.
В края на 50-те години на 19 век руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров пише, че ажиото пречи на развитието на търговията. Ажио е появилата се разлика между пазарната и номиналната (фиксираната от държавата) цена на сребърните и златните монети, т.е. цените са нестабилни и труднопредвидими. Друг проблем е, че в различните градове на империята дори еднакви монети имат различна стойност. В някои градове турската златна лира се обменя за 133 гроша, в други достига до 147 гроша. Разликата в цените говори за ниска степен на пазарна интеграция. Не е случайно, че по-едрите български търговци се интересуват непрекъснато от курса на парите, защото и най-малкото невнимание носи сериозни загуби.
Освобождението
След Освобождението българското Княжество е изправено пред задачата за организиране на паричната си система. Трудностите идват от няколко посоки. На първо място стои цялостната икономическа изостаналост. В новото Княжество няма модерни кредитни институции и традиции, селските домакинства са слабо обвързани с пазара, липсват свободни капитали. От друга страна новата държавна власт трябва да събира данъци и да извършва определени плащания, т.е. тя има нужда от приходи. Не на последно място трябва да се отбележи, че в годините преди Освобождението цената на среброто на световните пазари спада. Това продължава и след 1879 г. и води до появата на все повече сребърни монети и до намаляване на златните. Последните се изтеглят от обръщение и се държат като съкровище от хората, които разполагат с тях. Едно от практическите измерения на това положение е, че цените изразени в сребърни монети са относително ниски, а цените в златни монети са високи.
Руските окупационни войски в българските земи за времето от началото на Освободителната война през 1877 г. до формирането на първото българско правителство през 1879 г. закупуват със сребърни рубли доставките си и тези пари заливат българския пазар. Те циркулират заедно със заварените турски монети и с голямо разнообразие от други, предимно сребърни, монети. По спомени на Михаил Тенев (бъдещ управител на БНБ и финансов министър) в страна се срещат „изобилно сребърни унгарски мангърчета, австрийски фиоринти, германски талери и марки, американски долари, английски шилинги и крони, песети испански, риксдалери шведски, датски и холандски, рупии индийски и пр. и пр., както и франкове от държавите на Латинската конвенция“ (става въпрос за държавите от Латинския монетен съюз: Франция, Белгия, Италия и Швейцария). Циркулират и монети, които са дотолкова изтрити от употреба, че не личи от коя държава произхождат. Не е ясно съдържанието на благороден метал в тях.
Раждането на лева
В тази ситуация българските управляващи са принудени да направят стратегически избор за паричната система на страната. Той се отнася до ролята на държавата в създаването на пари и какъв паричен стандарт ще се приеме. На 21 май 1880 г. министър-председателят Петко Каравелов внася във Второто обикновено народно събрание проект на „Закон за правото на рязане на монети в Княжеството“. В речта му има поне два ключови момента. На първо място той заявява, че паричната система в целия свят е еднаква, т.е. биметална. Възможността за дискусия и евентуално приемане на алтернативния златен стандарт е изключена, защото по (невярното) мнение на премиера този въпрос е решен в цивилизования свят. На второ място Каравелов сочи, че на българския парламент предстои да реши само колко златни монети са необходими и кога трябва да се пуснат в обращение. По негово мнение златни монети „за сега не треба“ да се секат. С други изказвания в народното събрание Каравелов показва неприязън към златото и златните монети, защото тяхното въвеждане ще доведе до увеличаване на цените.
Няколко дни след представянето на законопроекта специална комисия го внася в пленарна зала за обсъждане и приемане. Нейният докладчик заявява, че с този законопроект България се придържа към принципите на Латинската конвенция, която „е най-много практична и най-много общеупотребителна“. Българските монети ще следват системата на френските пари, т.е те ще имат същата тежест, чистота на метала и лигатура (т.е добавка на неблагороден метал). При обсъждането на законопроекта се изказва Стефан Стамболов, който не приема названието лев/стотинка, а предлага българските монети да се наричат франк и сантим. Той е категоричен, че парите „на всичкия свят трябва да бъдат еднакви. Какви са тези побългарявания на монетите? Аз желая да бъдат названията също, каквито са във Франция.“. Мнението му не е прието от мнозинството. Последен въпрос, който се поставя в Народното събрание е за това как и кога ще стане практическото влизане на България в Латинския монетен съюз. От комисията по законопроекта отговарят, че това „за сега“ не може да стане, защото България не изпълнява всички формални условия. Оказва се, че отлагането не е временно, защото поне до сега няма открит документ, с който България кандидатства за влизане в Латинския монетен съюз.
В първи член на приетия закон правото за сечене на монети е монополизирано от държавата. Така са пресечени опитите на отделни български общини преди Освобождението да секат свои локални пари. Парламентът, по предложение на министъра на финансите решава колко и какви монети ще се насекат. За монетна единица е въведен левът, разделен на сто стотинки. Въпреки някои неясни моменти за основа на българската монетна система е взет биметализмът, практикуван от Латинския монетен съюз. Разликата между България и държавите на класическия монетен съюз е, че в България не са предвидени ограничения в сеченето на медни и сребърни пари. Предвидено е българските монети да са златни от 10 и 20 лева, сребърни от 5, 2, 1 лева и от 50 стотинки и медни от 10, 5 и 2 стотинки. Те са определени за законно платежно средство. Всички сделки на държавата и всички нейни парични документи се изразяват в левове и в стотинки.
Какво дава тази кратка история?
Невъзможно е да се предскаже как точно миналото ще повлияе на бъдещето. Днешният лев не е левът от края на 19-ти, от средата или дори от края на 20-ти век. Разгледаните факти показват, че историята, ако дава нещо, то това са въпроси. Ето само два, които би трябвало да предизвикат размисъл и поне малка доза здравословен скептицизъм за светлото бъдеще на еврото в България:
- Умишлено или поради незнание политиците, които предлагат приемането на националната монета, прибягват към заблуда на народните представители. Тя се състои в твърдението им, че въпросът за биметална или монометална парична система е решен от цивилизования свят в полза на биметализма. Това със сигурност не е вярно. Може ли да сме сигурни, че и сега не ни заблуждават с аргументите в полза на еврото?
- Не винаги декларираното в даден закон става действителност. Реалните или фиктивни предимства на биметалния стандарт не се реализират. Години след приемането на закона от 1880 г. в България фактически действа сребърен стандарт (т.е. ползват се сребърни монети), а в началото на 20 век се преминава към златен стандарт. Може ли да сме сигурни, че реалните или фиктивни предимства на еврото ще станат действителност?
