ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Днес първият държавен бюджет изготвен от правителството на т.нар. „Коалиция на промяната“ ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание. Очакванията, особено спрямо партията, която води коалицията и контролира финансовото министерство – „Продължаваме промяната“ – са високи. Правителствата на ГЕРБ, особено последното, заслужено не се славят с много добра репутация по отношение на управлението на публичните финанси. Но вместо корекция на старите грешки във фискалния подход, обективният прочит на Бюджет 2022 сочи, че българският народ ще получи нещо съвсем различно и дори по-лошо от стария подход.
Там където заимства от миналата власт, новият финансов министър заимства най-лошото, докато там където предприема различен подход, държавният бюджет на „Промяната“ създава икономически рискове. Ако наистина, както заявиха предизборно, народните представители на управляващото мнозинство искат България да се промени към добро, Бюджет 2022 има нужда от сериозни корекции. Ето кои са ключовите тревоги по отношение на бюджета, които народните представители трябва да отправят към финансовия министър Асен Василев.
Защо се залага толкова висок дефицит?
Първият, и най-ключов, въпрос е какво се случва с дефицита. В Бюджет 2022 е заложено той да е 4.1% от БВП. Това е значително повишение от 3%, какъвто е бил през 2021, според ранните данни на финансовото министерство. Както вече писах през декември, няма абсолютно никаква логика да се залага дори 3% дефицит за 2022 година, камо ли толкова значително увеличение. Впрочем, ако се изпълни, заложеният дефицит в Бюджет 2022 би бил най-високият от фалита на КТБ насам.
В макроикономически план България в момента не е в рецесия, точно обратното, през 2021 станахме свидетели на сравнително бърз и рязък отскок на БВП от рецесията през 2020. Безработицата е на рекордно ниско ниво от 4.8%, а инфлацията е най-висока от 2008-ма година насам. Дефицитите са проинфлационни и дори привържениците на дефицитната фискална политика (от школата на Кейнс) казват, че те са необходимост само когато има проблем с безработицата. В момента икономиката на България проблеми със сигурност има (най-остри в енергетиката и ценовата динамика), но безработицата не е един от тях. Съответно– защо се вдига дефицитът?
Понеже 4.1% от БВП не се стопяват току-така, затова дефицитът ще остане 3.0% или повече от БВП до 2024, включително. Това означава ежегодно увеличение на държавния дълг чрез пласиране на държавни облигации на финансовите пазари. В настоящата променяща се финансова конюнктура това е много рисков план. Инфлацията вече кара инвеститорите да се отдръпват и лихвите по държавния дълг започнаха да растат през последните месеци. Централните банки се оказват все по-притиснати да ускорят затягането на паричната политика и вдигането на лихвите, за да контрират обезценяващия ефект на инфлацията.
В такъв момент да се залагат толкова големи и дългосрочни дефицити е изключително опасно за фискалната стабилност на България. Прогнозите на финансовото министерство най-вероятно ще се окажат твърде оптимистични, покачването на лихвите ще ги изненада и държавният дълг ще набъбне повече от очакваното. Трябва да се отчете, че България никога в от въвеждането на Валутния борд (1997) досега не е залагала дефицит 3% или повече от БВП за повече от 2 поредни години. Ако се изпълни планът на финансовия министър Асен Василев, ще получим 5-годишен период с дефицит 3% или повече.
Какво се случва с капиталовите разходи?
От казуса с дефицита логично се стига до капиталовите разходи. Защо? В годините на управлението на ГЕРБ любима практика на Владислав Горанов беше да залага дефицити, които в рамките на изпълнението на бюджета през годината се оказваха излишъци поради неизпълнени капиталови разходи. Затова и за всеки икономист, който е следял фискалната политика у нас през последните години, след като види огромния дефицит в Бюджет 2022 е логично да обърне поглед към капиталовите разходи. И какво вижда там? Рекордно увеличение с около 35% спрямо 2021 г.
Ако се базираме на историята, вероятността тези капиталови разходи да бъдат изпълнени напълно е нищожна. Особено като вземем предвид, че бюджетът започва да се изпълнява от април, т.е. държавата през тази година ще има с едно тримесечие по-малко да изхарчи капиталови разходи, които са с 1/3 по-високи от тези за миналата. Логично е тогава да се заключи, че министър Василев взима от шапката с фокуси на Горанов и залага целенасочено надути капиталови разходи, с идеята да остане неизразходван излишък.
Този излишък може да се ползва за спешни разходи в течение на годината, особено в случай на необходимост от потушаване на политическо напрежение – подход, който беше много присъщ на Бойко Борисов. Или пък, ако не се наложи, ще остане като излишък към края на годината, който може да се изразходва „набързо и натъмно“, както се случва всеки декември през последните години. Това не би било никаква промяна, а застопоряване на една от най-порочните бюджетни практики на правителствата на ГЕРБ.
Реалистични ли са макроикономическите прогнози?
Ако това е идеята обаче, сметките на Асен Василев може да се окажат доста криви. Редица експерти и институции, включително Фискалния съвет, вече посочиха, че макроикономическите прогнози на правителството за настоящата година вероятно са твърде оптимистични. Бюджетът залага 4.8% ръст на БВП през 2022. Реалният растеж по всяка вероятност ще е по-нисък, всички международни и национални институции вече ревизират прогнозите си надолу. Например, БНБ очаква ръстът на БВП през 2022 да се забави до 3.6% от 3.9% през 2021. Това е много по-ниско ниво от прогнозираното от финансовото министерство. Световната банка прогнозира 3.8% ръст на БВП, а ЕК още в началото на ноември (преди икономическите очаквания да започнат да падат) прогнозираше 4.1% ръст на БВП.
В сравнение с всички останали институции, особено в контекста на влошените икономически очаквания поради инфлационната и енергийната криза, прогнозата на министерството на финансите за икономическата активност през 2022 изглежда твърде оптимистична. И в тази връзка ако се върнем на капиталовите разходи – точно тук много тежко може да не излезе сметката. Растежът, който се очаква в Бюджет 2022 се приписва основно на ръст в инвестициите предизвикан от рекордното покачване в капиталовите разходи.
Ако обаче, както е най-вероятно да стане, капиталовите разходи не бъдат изпълнени, дори по собствените му твърде оптимистични разчети, правителството няма да успее да избута растежа на БВП до очакваното ниво. Ако това се случи, дефицитът набъбва още повече. В контекста на растящи лихви при такова развитие на ситуацията рискът от дългова спирала става много силно осезаем.
Заключение
Като заключение, логичният обобщаващ въпрос който следва от всичко обсъдено дотук – защо се залагат толкова много ненужни фискални рискове? И то в първия бюджет на правителство, което би трябвало да е носител на промяна към по-качествено управление на публичните финанси? Надявам се в обсъждането на Бюджет 2022 народните представители ще зададат същия въпрос. Не само на самите себе си, но и на финансовия министър Асен Василев.
