ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
През 1928 г. с тези думи българският икономист Г. Тошев характеризира книжните пари в условията на инфлация. Определението му е резултат от натрупания опит по време на Първата световна война (1914-1919 г.) и след нея. Това е първата ясно очертана инфлационна вълна в историята на следосвобожденска България. Паричната система на страната претърпява радикална трансформация. Видима страна на промяната е изчезването от обращение на златните и сребърни монети, замяната им с книжни левове и нарастването на общото ниво на цените.
Кратката реконструкция на този епизод може да помогне за отговора на няколко важни въпроса: защо и как се случва инфлацията и до какво води тя?
За войните, стопанството и парите
През второто десетилетие на 20 век България води три войни за национално обединение: първа Балканска (1912-1913 г.), втора Балканска (1913 г.) и участие в Първата световна (1915-1918 г.). Те завършват с две национални катастрофи, десетки хиляди жертви, огромни материални загуби и разходи.
Разноските по участието във войните надхвърлят 3 милиарда златни лева. Балканските струват към 300 милиона златни лева, а останалите пари са похарчени в световната. Бойните действия през първата Балканска война струват по 1 милион златни лева дневно, докато през Първата световна сумата става по 2 милиона златни лева на ден. Приблизителна яснота за това какво означават тези суми може да се добие от факта, че приходната част на българския държавен бюджет през мирната 1911 г. е малко над 178 милиона златни лева, а направените държавни разходи за същата година са над 198,7 милиона златни лева. Очевидно войната е твърде скъпо „удоволствие“. Особено за икономика, която е с примитивна структура и за население, което е бедно.
Войните водят и до други икономически промени, които по един или друг начин се отразяват на паричната система и на цените в страната. В хода на Първата световна война почти един милион души, предимно млади мъже, са мобилизирани и откъснати от селското стопанство. В него остават да се трудят най-вече старци, жени и деца. Ограничена е обработваемата площ, част от добитъка е реквизиран за нуждите на армията. Като следствие аграрната продукция намалява, а нейното търсене бързо се увеличава. Външната търговия е ограничена, достъпът до чужди кредити също. Това води до драстично свиване на митнически, данъчни и други приходи в бюджета, докато разходите непрекъснато растат. Направени са опити държавата да наложи нормировки на цени, да ограничи потреблението и да насочва производството с оглед нуждите на армията, но те не решават нито един проблем.
Неканена гостенка ли е инфлацията?
Непосредствено преди началото на първата Балканска война в България на практика действа класическия златен стандарт. Паричната циркулация се състои от около 164 милиона лева. В тях се включват златни, сребърни, медни и никелови монети и банкноти. Покупателната сила на всички видове пари е равна на тази на златния лев. Една стока, която струва 10 лева вече може да се плати в сребърни, златни или други монети или в банкноти, без да е необходимо доплащане поради разлика в обменните курсове между злато и сребро. Банкнотите свободно се обменят в злато на касите на БНБ, която е длъжна да държи в касите си златна наличност не-по-малка от една трета от пуснатите в обращение банкноти. Изискването е гаранция, че няма да се напечатат неограничено количество банкноти.
През 1912 г. са направени две важни промени в нормативната уредба по отношение на парите, които отварят вратата за инфлацията. През февруари 1912 г. е гласувана почти незабележима техническа промяна в действащия закон за БНБ. В неговия чл. 7 е добавена следната алинея „Считат се за златна наличност и вземанията на Банката срещу странство, облечени в срочно камбио или чуждестранни краткосрочни съкровищни титри“. Съдържанието на новата формулировка е ясно само за професионални финансисти. На БНБ е позволено да печата банкноти, които не са директно обезпечени със злато, а с чужда валута например, която е предполагаемо обезпечена със злато. Другата промяна в паричната система е от 10 октомври 1912 г. и е дело на изпълнителната власт. С постановление на Министерския съвет е прекратен обменът на банкноти в злато. Това също позволява да се печатат банкноти с оглед финансирането на военни действия и на други извънредни държавни разходи. Инфлацията е поканена в страната от управляващия елит.
Първата и втората Балканска война предизвикват тежко финансово натоварване, но не водят до голямо обезценяване на лева. Истинската инфлация настъпва в годините на българско участие в Първата световна война и продължава след нея. Властта не прибягва към нови данъци или заеми, а предпочита да заплаща разноските си чрез печатане на банкноти. В хода на военните действия има моменти, в които българската държава не разполага с достатъчно книжни пари. През септември 1917 г. настъпва парична криза, защото правителството не разполага с достатъчно банкноти. Пуснатите в обращение до този момент банкноти са задържани от селяните, понеже на пазара няма достатъчно стоки и малкото, които са налични изглеждат твърде скъпи.
Банкнотите се печатат в Германия, а производството им води до напрежение. При поръчките за отпечатване възникват недоразумения между финансовото министерство и БНБ. Двете институции имат различни виждания за това къде да се отпечатат българските банкноти. Пораждат се съмнения за недобросъвестност и лични интереси. В крайна сметка две различни печатници получават поръчки за български банкноти. Част от отпечатаните банкноти са „захвърляни в избата на банката, като негодни за употребление“ според Доклад от парламентарна анкетна комисия за разследване дейността на БНБ през периода 1914-1920 г.
Формално банкнотите, които се печатат са обезпечени не със злато, а с германски марки. Това е позволено от промените в закона за БНБ от февруари 1912 г., но връзката на марките със златото става все по-фиктивна в хода на войната. Към нейния край парите в обращение достигат до 2, 298 милиарда лева, а обезценката на книжните пари спрямо златния лев за военните години достига до 16 пъти. Печатането на книжни пари продължава дълго след края на войната. От края на 1918 г. обменът на банкноти в злато или сребро се преустановява със закон „до второ разпореждане“. А това разпореждане така и не идва. През 1920 г. златното покритие на банкнотите е едва 1,56%. Наличните данни показват, че всички цени нарастват драстично, макар и с различен темп.
До какво води инфлацията?
Видима последица от инфлацията е нарастването на спекулата със стоки и чужди валути. Стопанството навлиза в „хазартен период“ по определението на един от тогавашните икономисти.
Първи се възползват от повишените цени търговци, индустриалци и доставчици за войската. Те получават от държавата голяма част от току-що напечатаните нови банкноти и могат да ги използват преди да са се повишили всички цени. Българските тютюневи фабриканти и износители например успяват през 1916-1917 г. да закупят тютюни в страната на цена между 4-10 лева, а ги продават в Германия и Австро-Унгария на цени между 30-40 лева. Те имат стимул да потърсят сътрудничеството на военните и граждански власти, за да добият изключителни права за изкупуване на тютюна, да получат вагони за износ в Германия и т.н. Някои от търговците се възползват от военновременната конюнктура и съзнателно изкупуват всякакви местни стоки, складират ги и изчакват достатъчно, според тях, покачване на цените, за да ги продадат с печалба. Натрупването на свободни парични средства в стопански активни хора стимулира създаването на множество нови акционерни дружества. Внимателният наблюдател Ст. Бочев отбелязва, че някои хора обръщат основаването на нови дружества в занаят, като целта на основаването е единствено да се продадат акциите и да се приберат парите на наивните инвеститори. Той пише : „Сами ние сме наблюдавали през 1917 и 1918 г. подписки, при които публиката се блъскаше … да се вреди, за да си запише акции“.
От инфлацията има много повече губещи. Това са всички, които са с фиксирани доходи: чиновници, пенсионери, учители, военни, селяни които не харчат нарасналите си парични доходи, а ги крият в очакване на по-добри времена и др.
Кратка равносметка
Инфлацията не е случайно явление и не е плод на алчността на търговци и спекуланти. Нейните корени са в решенията и действията на държавните власти, които управляват външната, вътрешната, военната и монетарната политика. В началото на 20 век се прибягва до инфлация при наличие на извънредна ситуация, в конкретния случай – война. Инфлацията разстройва нормалното функциониране на стопанската система и веднъж приложена тя е постоянно изкушение за властимащите.
Може би най-тежки са последиците от инфлацията за стопанския морал. Подуправителя на БНБ Ж. Бурилков в статия от 1928 г. пише: „Печалбите вече не са резултат на способности и заслуги; загубите настъпват без някаква грешка или вина. Добродетелта на спестяването води до разоряване; безразборните покупки на различни предмети и украшения стават най-износни търговски сделки. Средните и нисши обществени класи с фиксирани парични заплати, надници и други доходи се разоряват, вдовици и сираци губят своите спестявания…“.
Думите му заслужават внимание като предупреждение за дългосрочния опустошителен ефект от инфлацията.
