ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Бойко Борисов и неговият властови апарат са основната пречка пред течащите процеси на политическо пренареждане в България[1]. За и против гербаджийската доминация е наше, местно разделение, успяващо дори и днес да обедини в един лагер сили с противоположно отношение към новата основна разделителна линия в страните с политика от западен тип.
ДБ, БСП, ПП, Възраждане, ИТН и евентуално ДПС – може да са на различни мнения за войната в Украйна, за ваксините, за Македония, еврозоната и други, но със сигурност поставят сред топ приоритетите си Борисов да бъде, ако не пратен зад решетките, то поне лишен завинаги от достъп до управлението. Всъщност, всички без ДПС, бяха рамо до рамо на протестите през лятото на 2020 г., а някои бяха и преследвани от репресивния апарат на държавата.
Силният и активен ГЕРБ е лепилото, което (едвам) държи българската политика от преминаване в ясно разделение по оста глобализъм/национализъм. Бившите властващи дават смокиново листо на БСП да продължава да участва в коалиция, водена от очевидно про-глобалистки и анти-руски партии като ПП и ДБ. Не че Корнелия Нинова и самият партиен апарат имат нужда от достъп до „ресурсни“ министерства, в коалицията се стои, за да не позволим на Бойко да се върне на власт.
Всъщност коалицията отслабваше, защото новите разделения започваха да измиват ГЕРБ лепилото. Миналата седмица в НС, депутатите на Борисов съвсем сериозно предлагаха на управляващите техния кандидат за управител на БНБ – гуверньорът с изтекъл мандат – Димитър Радев. И това изглеждаше като възможен вариант, имайки предвид, че ИТН се отцепиха от своите партньори при гласуването на новия срок за кандидатури да заемат поста „банкер номер едно“. След ареста последва кратко сплотяване и с гласуването за управител на БНБ дупките отново стават видими.
Партията на доскорошния премиер изглежда и идеологически объркана в новото разделение. Не може да намери своето място в новото разделение. От една страна организира семинари с младежите си, за да им се промотира мухлясалият анти-национален къксерватизъм на ВМРО. От друга, само преди два дни самият Борисов обяви, че иска да изпрати българско оръжие за военните действия в Украйна. Очевидно или нямат идеолози с нужните познания, или не ги слушат, или се действа със стриктно конюнктурни цели (търси се одобрението на нашите западни съюзници, с цел защита у дома). Със сигурност не разбират, че шансът им за оцеляване (както за всички партии) е правилно и навременно позициониране по новата разделителна ос.
Ситуацията в нашия парламент днес започва да наподобява тази в долната камара на британския преди изборите през 2019 г., когато Борис Джонсън грабна решителна победа, вземайки много от гласовете на политическите си противници. Неоформени временни коалиции се позиционират по повече от една политическа ос. Подпирани едновременно от старото про и анти ГЕРБ разделение, в същото време бидейки поставени пред нови и нови казуси на база новото про и анти глобализъм разделение – партиите започват да играят все повече в различни ситуационни коалиции.
Политическите сили (без „Възраждане“ и може би ДПС) се притесняват от нови избори и в същото време разбират, че са пред дилема на затворника. Полезно е да стоят в правителството, за да трупат ресурс, в същото време действията на кабинета вредят на шансовете им при едно евентуално скорошно посещение на урните. Който напусне със скандал кабинета (заради Украйна например) ще спечели, но дали ще е повече, отколкото ако всички останат до извора на властта? Все пак – ДБ и БСП са в един кабинет, по време на руска война. От друга страна, партии като ИТН и някои коалиционни партньори в ДБ е напълно възможно никога повече да не видят парламентарните банки.
Системата има две уравнения. Наградата и спасението са за тези, които най-успешно се позиционират по новото пренареждане, но чак след изхода на Борисов от политиката, какъвто и да е той. Нужно е решение и за Борисов, и за глобализма.
[1] По-подробно за пренареждането можете да прочете в наши други публикации – ТУК, ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК
