Как (не) се укротява спекулата?

Идеите и историческите събития разгледани в тази статия можете да видите представени и в това видео.

Спекула, по думите на икономиста Асен Христофоров, е действие на производител, предприемач или търговец „с намерение да бъдат реализирани повече от нормални печалби в един сравнително краткосрочен период  благодарение на особеното състояние на пазара“. Особеното състояние на пазара може да е  природно бедствие, война, епидемия или друго извънредно събитие. То е първопричината за рязко увеличаване на цените в засегнатите райони, а следствието е възможността за бързи печалби, които са по-големи от нормалните.

Спекулата предизвиква обществено недоволство, насочено срещу тези, които предполагаемо се възползват от нещастието на другите. Логична последица е намесата на публичната власт, която опитва да въздаде справедливост. В следващите редове ще се фокусираме върху опитите за укротяване на спекулата в България през началните години на Втората световна война и изводите, които могат да се направят от техните резултати.

Пазар и цени в България към началото на войната

В началото на Втората световна война в се създават условия за т. нар. стопански псевдоподем. Псевдоподем, защото не се дължи на иновации, нови пазари, специализация, конкуренция за задоволяване потребностите на хората и др. Той е резултат от войната, заради която и на вътрешния и на външния пазар търсенето на много видове стоки нараства, а предлагането им е ограничено. В условията на спешност воюващите държави закупуват големи количества суровини, материали и готови продукти, неутралните държави също прибягват към запасяване. С мобилизацията на много мъже в армията възможностите за производство намаляват, увеличават се транспортните разходи и т. н. Нарасналите бюджетни разходи се покриват чрез печатане на книжни пари, с които се заплащат военни и други поръчки. Това води до увеличаване на цените. Според някои източници от септември 1939 г. до март 1940 г. поскъпването на живота в България е между 25 и 30 %. Пред производители, търговци на едро и дребно се очертават възможности за спекула.

Действията на икономическите играчи в страната приемат различна форма. Някои задържат наличните си стоки в очакване на все по-високи цени. Други са склонни да плащат на доставчиците си по-високи цени, водени от привидно неограниченото търсене. Още преди началото на войната много от основните цени на хранителни продукти в България са регламентирани от държавата, но вътрешния пазар се разстройва. През първите месеци на 1939 г. фасулът в София изчезва от регламентирания пазар, но може да се намери на цени по-високи от официално определените. Спекулативно се закупуват местни произведения за износ. Перспективата за бързи печалби привлича свободни капитали от индустрията или от други сектори и техните притежатели се включват активно в наддаването за внос или износ на стоките с високи печалби. Взаимната конкуренция допълнително подклажда нарастването на цените.

Треската се прехвърля и на паричния и капиталовия пазар. Повишава се търсенето на ценни книжа, на чужди валути, на злато, сребро или на предмети направени от благородни метали. По несигурни данни за първите 7-8 месеца на войната цената на златото в България се е вдигнала 10 пъти стига до 4 000 лева за един наполеон (златна монета от 20 франка). Самото злато почти изчезва от пазара.

Обезценяването на банкнотите принуждава част от натрупаните печалби да се запазят от обезценяване чрез „бягство от парите“. Възможност за съхраняване на богатството се открива в недвижимите имоти. Повишеното търсене се прехвърля и към този пазар. Военновременните условия ограничават новото строителство, защото част от работниците в строителството са мобилизирани в армията, цените на строителните материали са регламентирани от държавата, но изчезват от пазара. Вносът на важни материали като бетонно желязо намалява: през 1939 г. са внесени 57 847 тона, а през 1940 – 41 197 тона, т.е. намаление около 29 процента. Голяма част от внесените материали се използват от държавата за военни строежи, което ограничава частното строителство. В столицата от края на 30-те години се строят по около 140 нови кооперативни сгради, а през 1941 г. са завършени едва 52. Цените на недвижимите имоти осезаемо нарастват. Така в София в края на 1939 г. двустаен апартамент струва ок. 160 000 лева, а в края на 1941 г. се продават между 400 и 500 000, цените на тристайните апартаменти за същия период нарастват от 230-280 000 на около 1 000 000, а на четиристайните от 380 – 400 000 на около 1 200 000 лева. Общите наблюдения на цените на недвижимите имоти в София (жилищни помещения и магазини) сочат, че в рамките на първите две години от началото на Втората световна война те поскъпват между 200 и 300 процента. Към 1941 и 1942 г. в София се забелязва истинска надпревара за закупуване на недвижими имоти, включително на парцели, върху които се планира строителство на жилищни сгради.

Реакцията на властта

Появата на спекула не е изненада за българското общество през Втората световна война. Спомените за сходни процеси от Първата световна (1914-1919 г.) са живи сред управляващи и управлявани и реакцията е бърза.

На 4 април 1940 г. министърът на търговията, промишлеността и труда Славчо Загоров внася в XXV Обикновено народно събрание Законопроект за осигуряване на снабдяването и регулиране на цените. В мотивите си той сочи, че „новите условия, в които се намира държавата … създадоха у нас, както навсякъде, възможности за проявление на една осъдителна и опасна за реда в страната спекула с предметите, необходими както за населението, тъй и за държавата“. Като основна цел на правителствената политика той дефинира постигането на „стабилно общо равнище на цените“. Законопроектът е приет и влиза в сила през май 1940 г. Според неговия чл. 1 на Министерството на търговията, промишлеността и труда се възлага „да се грижи снабдяването на населението със стоки и за правилното образуване на цените на стоките (материали и готови произведения)“. За целта министърът може да определя начините на продажба, да определя размера на печалбите, да определя цените на всички видове стоки. Определените от министъра максимални цени на стоките се обявяват с негова Заповед в „Държавен вестник“ и не подлежат на обжалване. Предвидена е възможност за въвеждане на т. нар. разпределителни карти, с които се ограничава консумацията. Една трета от закона е посветена на наказателни разпоредби за нарушаване на постановленията му. Предвидени са наказания не само за тези, които продават на по-високи от определените цени, но и за тези, които съзнателно плащат такива.

Любопитен момент е, че при обсъждането на наказанията в Народното събрание депутатът П. Шишков изказва съжаление, че у нас не са въведени концентрационни лагери за наказване на спекулантите.

Вторият закон за укротяване на спекулата е от началото на 1942 г. По предложение на финансовия министър Добри Божилов XXV ОНС приема Закон против спекулата с недвижими имоти. Мотивите не са оригинални: отново се изтъква на преден план необходимостта от стабилност в стопанския живот. При обсъждането в парламента народният представител Д. Андреев откровено заявява, че с този закон се принуждават спестителите да държат парите си в банки, което от своя страна подпомага „държавата за финансирането на войната“. С други думи това е очевидно присвояване от държавата на частни средства. Според закона жилища могат да се купуват само, ако купувачите нямат друго жилище, където и да е в страната. При закупуване на парцел за строеж предприемачът е длъжен да започне строежа, а ако „до края на шестия месец постройката не бъде започната, мястото се отчуждава в полза на държавата“. На лица, които не се занимават със земеделие или скотовъдство е забранено да купуват недвижими имоти с размер по-голям от 30 декара. Въведени са ограничения за притежаване на недвижими имоти за лица от еврейски произход. Фиксиран е механизъм за определяне на продажната цена на имота. Печалбата на предприемача е определена на 20%, а разходите му за труд и материали се изчисляват по нормираните цени. Предвидени са и наказателни разпоредби – глоби и затвор – за нарушаване на закона. Посочените ограничения за формирането на продажните цени и особено за закупуване на недвижими имоти не се отнасят до държавата или общините.

Резултатите

Всички налични данни сочат, че желанието на властта за укротяване на спекулата с репресивни средства завършва без успех. Спекулата става траен факт от живота на българите в годините на Втората световна война. Не успяват и тези, които се опитват да спасят част от спестяванията си чрез покупка на апартаменти и други недвижимости в София. Бомбардировките от края на 1943 и началото на 1944 г. унищожават или тежко увреждат голяма част от сградния фонд в столицата…

Войната и свързаната с нея спекула носят у хората усещането за несигурност и дълбока несправедливост. Описаните законодателни актове са разбираем, но неефективен начин за укротяване на спекулата и за връщане на чувството за справедливост. Те превръщат държавата във всемогъща и по-важна от гражданите, намаляват стойността на човешкия живот и изострят напрежението между отделните социални прослойки, дават основание за законна дискриминация срещу слабите. Получава се порочен кръг – държавата става се по-силна, за да се бори със спекулата, но силните държави имат по-голяма увереност да водят войни, които пораждат спекула…

Най-важната предпоставка за укротяване на спекулата трябва да се търси в друга посока. Добро начало е възстановяването на мира и ограничаването на държавното могъщество.

Идеите и историческите събития разгледани в тази статия можете да видите представени и в това видео.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!