Историческият риалайнмънт (пренареждане)[1] в политическите философии на партиите зад Океана и в Европа върви в пълна сила – социалисти-ястреби срещу Русия, консерватори-пацифисти и изолационисти, десни-протекционисти и леви защитници на свободната търговия и международните споразумения, модерни леви-либерали срещу местната тежка индустрия и закриващи синдикалистите със сини якички и модерни десни в защита на пушещите заводи и локална енергетика, рамо до рамо със синдикатите. Ако Роналд Рейгън и Маргарет Тачър погледнат отгоре в какво са се превърнали партиите им, надали ще ги познаят.
В България политическото пренареждане също е в ход, макар и доста забавено в сравнение със Запада. Българските социалисти са може би последният бастион на Путин в европейските леви партии, след като дори Земан и Меленшон се разкаяха за предните си про-руски изказвания.
Новият най-голям политически играч ПП пък се лута между взаимно-изключващи се идеи и политики, бидейки притиснат от коалиционните си партньори в невъзможност да изгради собствена политическа визия и идентификация. Повишаващата се инфлация всъщност донякъде забързва пренареждането в икономическите политики, тъй като както знаем от Милтън Фридман – инфлацията е данък без закон. Тоест, държавната хазна се пълни за сметка на покупателната способност на потребителите/избирателите, но отвързва ръцете на правителството за всякакви нови държавни проекти.
Инфлацията изглежда ще „подпре“ съществуването на два сектора, които се превърнаха в нарицателно на публичен провал през последните години – държавната енергетика и държавното водоснабдяване.
В енергетиката тази седмица дори Капитал се смая от огромните печалби, които Марица-изток 2 реализира, заради повишените цени на електроенергията и международното търсене на евтин и сигурен енергиен източник: „само за две месеца ТЕЦ-ът вече е изпълнил и надвишил с 25% годишните си приходи за 2020 г.“[2] Държавният ТЕЦ днес продава на свободния пазар електроенергия, която е над два пъти по-скъпа спрямо каквото обществото и българските политици смятаха за безумно скъпо като частично фиксирана цена в частните „американски“ топлоелектрически централи (ТЕЦ Марица Изток 3 продава на държавата на цени около 250 лв., а ТЕЦ Марица Изток 1 на малко под 300 лв., т.е. 2 до 3 пъти по-ниско от свободния пазар). При себестойност на електроенергията дори с включени въглеродни квоти от около 260-270 лева на мВтч, можем да очакваме държавният ТЕЦ да реализира печалба от над 150 лв. на мВтч или над 200 млн. лв. само от този период[3].
И така, докато преди само две години се говореше за технически фалит и възможно физическо спиране на ТЕЦ МИ2, поради натрупани загуби от над 605 млн. лв. и дългове за още над 864 млн. лв.[4], днес вече има реална перспектива държавната централа да превърне инфлационния шок в ефективно оръжие за стапяне на номиналните си дългове и натрупани загуби за няколко години.
Подобно спасително въже, макар и доста по-сложно изплетено вероятно ще бъде хвърлено и на Топлофикация София. Прехвърляната като горещ картоф между държава и община централа, която периодично се спасява с финансови инструменти между Българския енергиен холдинг и Булгаргаз, днес е толкова безнадеждно затънала, че дори американското посолство тръгна да я спасява с анализи и препоръки.
Софийското парно е задлъжняло с близо 1 млрд. лв. за природен газ като не е ясно дали към днешна дата е успяло да плати дължими 250 млн. лв. за въглеродни квоти. Непокритите загуби също са шокиращи – над 700 млн. лв[5]. Липсата на ефективни когенерации в Топлофикация София (макар такива да се предлагат от над десетилетие от потенциални частни концесионери/инвеститори) пречи на дружеството да бъде оздравено от естествените инфлационни процеси, но милиардите печалби в БЕХ вероятно ще направят поредното гасене на пожара политически приемливо – защо да не спасим софийското парно от фалит и от хищни частници с 1 млрд. лв., ако БЕХ така или иначе направи 2-3 млрд. лв. печалба тази година?
На кръгла маса „Перспективи за развитие на водния сектор в България“ миналата седмица се описаха черни краски, които за пореден път нарисуваха идеална картина на държавен провал – вече 15-годишна „реформа“ във водоснабдяването, все още неприет специален закон, загуби над 60-70% по мрежата, декапитализирани държавни и общински ВиК дружества, колабиращи проекти, поради растящи строителни материали и няколко области на ръба на фалит, поради шока в цените на индустриалния ток (където се ползват електрически помпи)[6]. На всички подобни дискусии, обаче, пръстът винаги се сочи към незавършеното окрупняване на регионалните ВиК оператори, което пречи да се поискат митичните 10-15 милиарда лева от държавата и тя да ги даде. Преди години тази сума звучеше невъзможно за финансиране от публичния сектор, но с раздуването на държавните приходи през тази и следващите години преценката вероятно ще се промени. Още повече, брюкселските чиновници в момента са изплашени от руското енергийно и финансово влияние и са склонни не да се борят, а напълно да обяздят инфлационните процеси, за да изливат стотици милиарди евро в корупционни публични проекти в Източна Европа (т.е. да покажат на местните политици, че Брюксел може винаги да бие Путин във финансовото наддаване).
Политическото пренареждане по темата с държавните монополи и дружества започна с втория мандат на ГЕРБ, когато уж дясната партия получи амнезия за почти всички свои десни предизборни заявки от 2009 и прегърна изцяло реториката на БСП за „по-активна роля на държавата в икономиката“.
Преодолявайки финансовата криза от 2008-2009, ГЕРБ изведнъж се оказаха с препълнена държавна хазна и огромни приходи в държавните дружества, които можеха да инжектират стероиди в позаформилите се „обръчи“ по време на Тройната коалиция. Пренареждането на уж десния ГЕРБ в типично лява в икономически смисъл партия кулминира в последния мандат, когато частните изпълнители дори бяха изтикани от pork barrel проектите в полза на държавни компании, трансмисии за директно пренасочване на финансови потоци. Държавното доминиране в енергетиката беше подпечатано от санкциите по Магнитски, които директно персонализираха сектора, а на софийско ниво младите и вярващи в дясната ориентация на партията бяха смаяни от социалистическата реторика на кмета по отношение на вероятно най-тежката европейска водна криза за последния половин век – в Перник.
Измествайки БСП от социалистическия подход към ролята на държавата, ГЕРБ можеха да се позиционират като класическа за модерното пренареждане дясна партия на народния човек, който иска социализъм, локализъм и твърда ръка. Но както обсъждахме в последния материал от серията, в партията на Борисов тече объркване (или краткосрочно позициониране) от грешната страна на новото политическо разделение.
Отсреща, обаче, пренареждането също забуксува – на БСП им отне над 10 години да разберат, че с призивите за „повече държава“ само легитимират захранването на партия ГЕРБ с публичен ресурс пък и вече не е оригинална позиция, Демократична България бяха удавени от зеления социализъм на ПП Зелените (който едва последната година с Владимир Панев започна да отстъпва и то само на философско ниво), а Продължаваме Промяната засега не показва особено желание да решава наболели проблеми с включване на частния сектор и международният бизнес ( проектът за батерии ще е държавен, държавният Чаира е панацеа за всичко, ВиК холдингът само ще се раздува като, държавните защитени зони ще изместят частната инициатива от туризма, щяло да има държавен телеком, т.н.).
Инфлацията и предизвиканите от нея бюджетни приходи консолидира всички партии около ползите на държавния капитализъм по руски модел като вместо с нефт и газ, ще се работи с напечатани от ЕЦБ шиткойни, еврофондове и дълг.
Централизацията на критични услуги в местни държавни компании максимизира щетите от всеки успешен удар на хибридната война, бил той кибер атака (токът и банковите услуги в Украйна бяха спирани напълно през 2015 и 2017), корупционна операция (българската енергетика е с най-висока зависимост от Русия в ЕС) или пъблик афеърс операция за натиск (спиране на рудници за редкоземни метали в Испания, блокирането на шистов газ и метан-хидрати в България, разпад на ВиК системите по време на пандемия).
За съжаление пренареждането включва и нов консенсус по старата разделителна линия в политиката – а именно участието на държавата в икономиката. Липсата на съгласие по въпроси като Македония и участието на България във войната разделят и разтрисат коалицията, но стане ли дума за харченето на пари и повече социализъм разбирателството се случва без думи. Опасно развитие, което ще има дългосрочни негативни последици.
[1] По-подробно за пренареждането можете да прочете в наши други публикации – ТУК, ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК
[2] https://www.capital.bg/biznes/energetika/2022/03/27/4329325_tec_marica-iztok_2_prodade_tok_za_620_mln_lv_za_dva/
[3] https://www.capital.bg/biznes/energetika/2022/03/27/4329325_tec_marica-iztok_2_prodade_tok_za_620_mln_lv_za_dva/
[4] https://www.capital.bg/biznes/energetika/2019/05/06/3427918_durjavnata_tec_marica-iztok_2_e_na_rekordna_zaguba_ot/
[5] Търговски регистър
[6] https://www.mediapool.bg/vodniyat-sektor-u-nas-e-tsakashtata-bomba-news333695.html
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
