Ще избесим всички

На 29 октомври 1940 година от трибуната на XXV-то Обикновено народно събрание депутатът от правителственото мнозинство Гаврил Ленков заявява: „ако е необходимо да се избесят спекулантите в България, ние сме готови да узаконим тази санкция“. Контекстът на заканата му е важен. След началото на Втората световна война през септември 1939 г. до март 1941 г. България остава неутрална, но въпреки това се появяват трудности при снабдяването на населението. Без особен успех държавата се опитва да предотврати поскъпването и дефицитите. Думите на Ленков са произнесени при обсъждането на Законопроект за изменение и допълнение на закона за осигуряване на снабдяването и регулиране на цените, който е насочен към усъвършенстване на механизмите за контрол върху пазара.

Заплахата да се избесят всички спекуланти не е случаен изблик на садизъм, а симптом за дълбоките обществени промени, предизвикани от Втората световна война. Настоящата публикация е фокусирана върху причините и проявите им в отношението към частната собственост, към пазарните механизми, към правилата и санкциите за неспазването им. В края, въз основа на миналото, е направен опит да се разберат съвременни тенденции и процеси.

Дирижираната икономика

Още преди началото на Втората световна война в България се изгражда модел на дирижирана икономика. Най-важната ѝ особеност, според тогавашните политически и академични авторитети, е че тя замества свободния пазар, типичен за т. нар. „либералистична икономика“. На теория цени, производство и разпределение се поставят под контрола на държавата, с усилията на властта се преодоляват класовите противоречия, ограничава се уж неограничената алчност, която свободният пазар стимулира. В хода на войната под контрол са поставени цените на стоките на дребно, наемите, цената на дървения материал, доставките на суровини, производството и т.н.

Още през първата година на Втората световна война става ясно, че пазарът не е укротен от административните наредби, че фиксирането на цени е формално, а т. нар. черна борса масова. В отговор държавата непрекъснато разширява правомощията си. Народното събрание настървено приема нормативни документи, които дават права на Министерския съвет и на отделните министерства да подреждат хаотичния свят на пазарната икономика. Депутати и други отговорни политически фигури намират лесно обяснение за неуспехите. В Народното събрание открито се говори за липсата на добросъвестност, гражданска дисциплина и съзнание за обществена отговорност сред българите. Поради това те не спазвали законите за регулиране на цените и от тук се извежда необходимостта от въвеждане в страната на „стопанска диктатура“. Вероятно най-ясно същността на диктатурата е формулирана от народния представител Петър Кьосеиванов. През ноември 1941 г. той заявява: „Абсолютно необходимо е днес, гражданинът, индивидът собственик да разбере, че не е нищо друго, освен пълномощник на държавата, на нацията“.

Действителността на стопанската диктатура разкрива нерадостна картина, напълно различна от лозунгите и надутите фрази в парламента. Хората, често чуват обиди и псувни от страна на чиновниците, които отговарят за продоволствието. Грубостта се съчетава с липса на елементарна компетентност, предвидливост и здрав разум. Промените в цените водят до поредица от административни недомислици и слаба координация между държавните структури, с които допълнително се засилват дефицитите и недоволството.

Явните недостатъци на държавната намеса в ценообразуване и разпределение на продуктите не водят до критика и до готовност за нейното евентуално ограничаване след края на войната. Политиците „продават“ на населението идеята за повече държава с елементарен, но силен аргумент. Тяхното обяснение, е че правят всичко в името на общото благо, на социалната справедливост и равенството. Отново П. Кьосеиванов е красноречив: „Днес в дирижираното стопанство няма значение дали едикой си има грамадни богатства в недвижими имоти или пари в банката. И тоя, който с надница преживява и оня, който е богат, при дирижираното стопанство имат право еднакво да се хранят, еднакво да живеят. Това е изравняването в задоволяването на нуждите.“

Частната собственост

Сигурността на частната собственост в България е гарантирана от Търновската конституция, но никога не е била на особена почит от властта. В условията на дирижираната икономика на Втората световна война ограниченията спрямо частната стопанска инициатива и въобще спрямо частната собственост осезаемо нарастват. Началото на атаката срещу тях идва от борбата срещу спекулата.

Законовото право на изпълнителната власт да определя цени и потребление е от май 1940 г. Опитите по административен начин да се ограничи увеличаването на цените и да се регламентира консумацията водят до това, че търговци крият наличностите си от стоки, продават на завишени цени, производители на дефицитни платове продават без разрешение от властта и т.н. Още през лятото на същата година на „официалния“ пазар се отбелязва липса на сол, олио, каменни въглища, дърва за огрев, строителни материали и т.н. Всички дефицитни стоки се намират на цени по-високи от държавно фиксираните. В очите на обществеността непосредствени виновници за спекулата са частните търговци. Затова депутатите от парламентарното мнозинство изразяват готовност да социализират определени продукти, а разпределението им да се отнеме от частните търговци и да се предостави на кооперациите. Идеите за ограничаване на частната собственост в хода на Втората световна война се радикализират. На високо държавно ниво се обсъждат предимствата на кооперативната обработка на земята: идея, която се реализира след края на войната от комунистите с насилствената колективизация и фактическото премахване на частната поземлена собственост. В полза на държавата се конфискува собственост на спекуланти, а малко преди преврата от 9 септември 1944 г. е национализирана една от големите водни електроцентрали в страната.

Пазарът

Разпоредбите на властта оказват влияние върху пазара, но не отменят законите му. След официално нормиране на цената на даден продукт, на неофициалния пазар цената става приблизително двойно по-висока. С въвеждането на разпределителни карти (известни още като купони), които ограничават потреблението, съответният продукт изчезва от пазара. Както отбелязва един депутат през 1940 г. вместо наредбите на изпълнителната власт „да дирижират цените на предметите, цените дирижираха наредбите на министерството“, т.е. цените които властта определя в крайна сметка отразяват пазарното търсене и предлагане, а не нечии добри намерения и мотиви.

Когато властта не уцели пазарните цени, то пазарът коригира властта. През 1940 г. официалната цена на маслото е увеличена от 55 на 70 лева за килограм. В някои райони на страната местното население е твърде бедно, не е в състояние да плаща новата цена и се въздържа от покупки. Производители и търговци са поставени пред заплахата да останат без никакви приходи и се принуждават да предложат маслото си на старата по-ниска цена. Регистрирани са случаи, при които държавни органи въвеждат задължителни минимални цени уж в полза на производителите. В парламента са изнесени данни, че млекопроизводители настояват за отмяна на минималните цени на сирене и кашкавал „за да могат да продадат стоката си, защото много сирене и кашкавал се развали“.

Престъпността

Предизвиканите от войната промени в социално-икономическата област дават отражение и върху спецификите на извършването престъпления.

С нормирането на цените зачестяват сведенията за документни измами. Масово се издават фактури, в които отбелязаната продажна цена на стоката е по-ниска от платената. Зачестяват кражби на стоки, които поради войната са станали дефицитни, цените им са се увеличили, а потреблението им е ограничено от държавата. Бившият правосъден министър Васил Митаков пише в дневника си,     че през зимата на 1943 година по улиците на нощна София минувачи са лишавани от палта или от други горни дрехи като крадците се обръщали към жертвите си с поканата „Моля на гардероба“. Нападани са домове с единствена цел да се задигнат дрехите на обитателите им. Наказателните санкции за спекула стават все по-тежки и се достига до абсурдни ситуации. Журналистът Панайот Чинков разказва за евреин, който е с доживотна присъда за нелегална продажба на чорапи. Осъденият изразил мнение, че „ако бил извършил убийство, сигурно щяло да се намери някакво смекчаващо вината обстоятелство и щели да го осъдят само на 12 и половина години затвор“…

Песимистично заключение

Войната, спекулата, дефицитите, престъпността и невъзможността на властта да изпълни обещанията си предизвикват ожесточаване на нравите. Негов белег са думите на Гаврил Ленков, цитирани в началото, но проявите не се ограничават само до кръвожадни закани. Наказанията за различни стопански престъпления стават все по-тежки. Очевидно с поскъпването на стоките цената на човешкия живот намалява.

Вероятно по-важна последица от модела на дирижираната икономика отбелязва си Асен Христофоров (1910-1970). В един почти пророчески текст от 1947 г. той отбелязва, че неравенството и несигурността подтикват гражданите към все повече правителствена намеса в икономиката. Така започва еволюция на свободната пазарна икономика, която преминава през дирижираната икономика и завършва със социализъм, т.е. с пълна ликвидация на икономическата свобода. Еволюционната промяна не е движена от икономическите предимства и/или недостатъци на една от двете политико-икономически системи, а от примамливото обещание за премахване на неравенството и несигурността.

Не е ясно дали събитията, които преживява съвременна България могат да катализират еволюционен процес, подобен на този описан от Христофоров. Такъв сценарий не е изключен защото, вече е тестван веднъж, а въпреки рисковете на историческите аналогии, миналото е добър ориентир за бъдещото.

Повече за последиците от една война, дори върху живота на хората в неутрални държави можете да научите в това видео.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!