ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Българските социолози откриха политическото пренареждане[1]…поне във Франция. В петъчната „Панорама“ от 15-ти Април, Боряна Димитрова (Алфа Рисърч) се упражняваше с обяснения за това колко странно е, че двете най-големи партии в страната на багетите са съответно глобалистите (на Макрон) и анти-глобалистите (на Льо Пен). Осмели се дори да използва правилния термин с пълното му наименование – „политическо пренареждане“.
Макар че пресолява изказа си с любимите буумърски клишета на умнокрасивия политолог за „избора между Изтока и Запада“ и „опасните екстремисти“, Димитрова е напипала няколко важни промени в общественото мислене. Първото е, че битката вече не е толкова на ниво икономика, изборът не е подчертано консуматорски – „и тук има МакДоналдс и Шанел, и там има МакДоналдс и Шанел“, казва тя. Тоест, старото разделение повече или по-малко пазар, на което са прокси щенията за западни потребителски стоки, е поизчерпано, задоволено е поне до някакво ниво.
И второто, че политическа амбивалетност по линия на глобализъм/антиглобализъм (която тя бърка с Изток/Запад) вече не може да бъде игнорирана. Все по-трудно ще просъществуват БСП на Сергей Станишев или ГЕРБ на Бойко Борисов, които хем служат на глобалистките сили, хем събират подкрепа от народняшкия Ганя. В миналото ще остане и майсторството на юпи-лобито с НДСВ корени, които са най-агресивните почитатели на всичко евро и брюкселско, но пък въртят парите на руската оръжейна индустрия и отварят клонове на КГБбанк. Това беше възможно в света между 2001-2015 г., преди началото на пренареждането. Светът, в който Путин си разменяше кучета с Меркел, Буш, Бойко и т.н. Последните фази на предното разделение са най-мирни откъм идеологически конфликти.
В завършека на интервюто с именитата социоложка, от анализ се премина в открит активизъм чрез говорене за „идейно лидерство“ – т.е. про-глобалистките сили в управляващата коалиция (ПП и ДБ) да изземат някак си инициативата от умерено анти-глобалистките сили (БСП и ИТН). Тук интересно е отново да се подчертае специфичният момент от процеса на пренареждане, в който се намираме – управлява ни коалиция, съставена от партии, попадащи от двете страни на новата разделителна линия. С узряване на пренареждането, подобна ситуация може да бъде само и единствено временна. Конструкцията продължава да стои здрава заради лепилото на общия враг ГЕРБ, заради поставените специални задачи на ИТН и заради нуждата от живителни сили, получаеми единствено и само чрез достъп до власт[2].
Полезно ще е да се адресира и самата теза за противопоставянето Изток/Запад. По своята същност това е реторичен аргумент – „ако не си съгласен с нас, то ти си путинист“. В САЩ се ползва версия на същото нещо, само че вместо путинист, лошият е (например) „расист“. Имаме христоматиен пример за фалшива дихотомия, за измислен контраст. В българското общество съществува относително малък и още повече, основно теоретичен, апетит за нещо наподобяващо мрачния, диктаторски руски режим или неговите проксита – социологията на самата Димитрова го показва и тя с радост цитира данните в „Панорама“, докато им противоречи в наратива си, плашейки ни със сянката на дядя Вова[3].
Алтернативите, харесвани от по-голямо мнозинство българи в активна възраст, повече приличат не на идващото от Москва, а на видимото от значително по-близките Будапеща, Варшава или дори Букурещ. Много по-вероятно е българите днес да приемат някой като Орбан (ако са про-руски настроени) или някой като Качински/Дуда (ако са анти-руски настроени) за модел на лидер, отколкото да бленуват по наш Лукашенко. Путин просто е по-лесен враг-чучело, когато го бориш в студиото на БНТ.
Настроенията са повече анти-днешния запад, отколкото про-днешния изток. Най-малкото защото Западът е решил да се меси повече в живота на Ганя, докато Изтокът да прави крони бизнес с настоящи и бивши властващи.
Да се върнем на новото разделение, в което родните полит коментатори затъват като патета в калчища. Анти-глобалистката позиция, срещу която много от тях опитват да се борят, не се вписва в остарелите им разбирания за света от началото 90-те години. Самата г-жа Димитрова в определена степен подсъзнателно го е разбрала и дори изразява тъгата си по този въпрос още в началото на интервюто.
Нейното Изток/Запад е неуслужливо разделение за днешния политически свят, защото същите хора, които не харесват Байдън, Вашингтон и Ню Йорк Таймс, може да харесват Тръмп, Мъск и морските тюлени. Противопоставянето е много повече между „Америка на Байдън“ срещу „Америка на Рейгън“[4], отколкото между руския и западния модел. Може би сме в процес на формиране на някакъв нов по-ясен алтернативен модел извън хегемона, но едва ли Русия точно ще бъде негов център. Погледите ни трябва да са хем по на изток, хем по-близо до дома за такива модели[5].
Политиката не започва и не свършва с големия протест на СДС. Светът е значително по-сложен от нечии младежки спомени за началото на Прехода преди 30 години. Буумърите ще трябва да наваксват бързо.
[1] По-подробно за пренареждането можете да прочете в наши други публикации – ТУК, ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК
[2] Политическото майсторство се състои в това да уцелиш кога ресурсите на властта започват да имат по-малка пределна полезност от напускането на коалицията
[3] Димитрова правилно отбелязва, че масовата българска русофилия много повече се определя с близост до културата, историята и някаква форма на цивилизационно разбирателство, а не със самия режим
[4] Кампанията на Рейгън ползва Make America Great Again слогана преди Тръмп
[5] Видимото от Далечния Изток всъщност е доста плашещо на този етап, а Макрон е по-активен дори от Орбан в разработването на алтернативи
