ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В контекста на вече множество вътрешни конфликти в управляващата коалиция, които продължават вече месеци, през последните седмици назря и още един, този път относно евентуалното въвеждане на еврото в България от януари 2024. В началото на месеца финансовият министър Асен Василев (от „Продължаваме промяната“) се опита да прокара въвеждането на плана за приемане на еврото през министерски съвет, без ясна публична комуникация и без обсъждане в парламента. На това веднага се противопостави Любомир Каримански от „Има такъв народ“, който е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. От ИТН настояват планът да се разгледа в парламента преди да бъде приет. И макар, че от ПП изглежда се съгласиха, миналият уикенд Ива Митева от ИТН разкри пред медии, че планът отново е въведен като точка в следващото заседание на МС на 25 май.
Отвъд ината на представителите на „Продължаваме промяната“, още по-озадачаващо е, че се говори за одобряването на план за приемането на еврото, преди да е наличен какъвто и да било официален, публичен анализ на плюсовете и минусите от подобна стъпка. Каква е логиката да се приема план за дадена политика, ако преди това няма анализ на нейното потенциално въздействие върху България? Чували ли сте това да се случва в какъвто и да е друг контекст? Чували ли сте някой закон да се приема без оценка на въздействието? Разбира се, че не, това би било абсурдно и безотговорно, дори за сравнително дребни законодателни решения.
Но ето, че когато става въпрос за нещо толкова фундаментално като валутната политика, толкова важно решение касаещо какво се случва с валутата на страната се взима без подобна оценка. Въпреки, че организации като ЕКИП от години настояваме да бъде изготвен подобен анализ и подчертаваме, че това е стандартна стъпка в други европейски държави. Централната банка на Полша, например, е изготвила подобен анализ за първи път през 2004 г. и оттогава периодично публикува нови анализи относно плюсовете и минусите за Полша от присъединяването към еврозоната. Когато изготвяш план за провеждането на дадена политика, без да си направил анализ на потенциалните последствия от тази политика, слагаш каруцата пред коня по възможно най-безотговорния за един държавник начин.
Нещо повече. Този казус е толкова важен и фундаментален за бъдещото икономическо и политическо развитие на България, че стандартите за анализиране на потенциалните последствия от приемането на еврото трябва да са много по-стриктни. Ако ясно осъзнаваме тежестта на това решение, то трябва да бъде предхождано от подробни анализи на въздействието, както от самото правителство, така и от централната банка. И това е абсолютният минимум, който българското общество следва да изисква.
Всъщност, ако подхождаме наистина сериозно към темата (както подобава), анализи следва да се подготвят и от други институции – частни и публични. Като основен представител на научно-академичната общност в страната Българска академия на науките със сигурност също трябва да се включи. Академици в сферата на икономиката от най-големите и престижни университети като Софийски университет, УНСС, Пловдивски университет и т.н. също следва да бъдат консултирани. Синдикати и работодателски организации разбира се също следва да представят своите собствени позиции и коментари.
Едва след като всички публични и частни институции, представляващи максимално широк диапазон от обществени интереси са се изказали по темата със свои собствени анализи на въздействието може да се говори за вземане на окончателно решение. И това е санитарния минимум. Обществената дискусия, която следва от разглеждането и обсъждането на тези анализи между правителство и публични и частни експерти и организации, следва да подготви почвата за национално допитване към българските граждани.
Това би се случило в една развита и демократична държава. Забележителен е наглият цинизъм на привържениците на присъединяването към еврото без подобен публичен дебат и без провеждането на референдум, които след това обясняват как ако не е в еврозоната, България не може да се числи като развита европейска демокрация. Ако наистина сме сериозни за тези претенции относно бъдещото развитие на страната в тази посока, самите ние трябва да положим усилия това да се случи. И най-добрият начин да започнем е с темата за бъдещето на националната валута, която е от фундаментално историческо значение. Това може би ще е най-важното решение, което България ще вземе през 21 век.
От самото начало на процеса на преговори относно потенциално присъединяване към еврозоната, липсата на прозрачност и демократичност са най-очевидните проблеми. Правителствени обсъждания и преговори с европейски институции от вече над 4 години се случват все на затворени врати, с непълна или дори никаква последваща публична комуникация. Това е нещо, което е крайно време да се промени.
За щастие в настоящата управляваща коалиция има партии, които изглеждат искат дискусиите около еврото да са по-прозрачни. Предполагам затова Любомир Каримански от ИТН настоя планът за приемане на еврото да се разглежда и в парламента, а не само на министерски съвет. Това е много добро предложение. Но отново трябва да повторя – преди да се разглежда план, трябва да се направи анализ на последствията от самата смяна на валутния режим.
Някои може да възразят, че няма как да се прави анализ преди да има приет план, но това подменя местата на два различни казуса. Смяната на настоящия валутен режим с този на еврозоната е съвсем отделен казус от това как точно да се случи тази смяна. Решението дали ще сменяш валутата изисква един анализ, това по какъв начин точно ще се случи тази смяна изисква друг. Анализ на процеса не е същото като анализ на самото решение.
Едно политическо решение само по себе си може и да е добро, но планът за неговото реализиране да е лош, и обратното. Не трябва да се бъркат двете неща. Понастоящем твърде много български политици са взели решението, че България трябва да влезе в еврозоната без да имат каквато и да е обективна обосновка за това. Дори партии, които са несъгласни по почти всяка друга тема, и са заклети политически врагове, като „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ са на една позиция по този въпрос. Но разбира се никой не е предоставил обективен анализ на плюсовете и минусите на присъединяването към еврозоната. Нито едно правителство, нито на ГЕРБ, нито на ПП, не е поръчало да бъде изготвен подобен анализ. Защо?
Когато Министерство на финансите и Българска народна банка са готови с анализ на последствията за България от присъединяване към еврозоната, може Народното събрание да започне да обсъжда дали, кога и как това следва да се случи. Подчертавам – такъв анализ би бил само началото на публичния дебат. Завършекът на този дебат трябва да е референдум, на който българският народ, „суверенът“, както обича да повтаря Слави Трифонов, вземе суверенно решение за бъдещето на собствената му валута. Едва след като това решение е взето, и е че еврото ще се приема, може да се говори за изготвянето на план как точно ще се случи това.
