ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В последния момент парламентът удължи програмата за компенсанции на индустрията с цената на електроенергията. Макар и отиграна нескопосано от правителството на Петков и с противоречива идеологическа и икономическа обоснованост, програмата беше донякъде неизбежна, поради масивните компенсации раздавани в Западна Европа (Испания и Франция са с тавани под 50 евро), и одобрена от над 200 депутати.
Далеч по-прагматично, належащо и идеологически непротиворечиво, обаче, остава всяко решение на кризата с газоснабдяването.
Без да информират обществеността и особено бизнеса, Кирил Петков и Асен Василев спряха газовите доставки от Газпром по геополитически причини. Но за разлика от други държави като Полша, Естония, Финландия, Румъния или Гърция, България не разполага нито с пазарни, нито с политически инструменти за скоростно диверсифициране на газовите доставки. Особено, след като години наред правителството възпрепятстваше всички подобни усилия.
Полша има на разположение газопровод[1], през който поляците и балтийците ще получават гориво директно от Норвегия. Румъния започна икономически добив на нефт и газ от Черно море[2], като очаква в обозримо бъдеще да покрива целите си нужди от собствен добив. Имайки тежък опит с двустранните отношения с Русия, Финландия държи едва 5% от тоталното си енергийно потребление зависимо от природен газ и е заложила на електрификация на индустрията[3]. Гърция пък е сред водещите играчи на пазара на втечнен газ и се опитва да свърже израелското газово находище Левиатан с Европа през морски газопровод[4].
България през годините твърдо отказваше диверсификация на газовите си доставки и въпреки значителните местни ядрени, въглищни и ВЕИ източници на електроенергия, държавата не стимулираше рисковите индустрии да се фокусират повече върху използване именно на електрическа енергия. Дали нарочно сме „зависвали“ на врата на Путин или просто не сме гледали по-далеч от носа си?
По много начини правилно в геополитически аспект, решението на Петков и Василев да скъсат с вноса на природен газ от Русия посред икономическа, енергийна и военна криза, поставя българската индустрия в невъзможна пазарна ситуация. Алтернативни доставки в сравним мащаб засега не съществуват. Когато потече азерският газ, той със сигурност ще се насочи приоритетно към топлофикациите. Възможностите за местен добив на нефт и газ са де факто табу, да си спомним мораториума върху добива и проучванията за шистов газ и изгонването на „Шеврон“. Като допълнение от последното правителство, Василев се опита да забрани местния добив, предлагайки една (а вероятно и най-) високата концесионна такса за добив на нефт и газ в света[5].
Така работодателите са поставени пред невъзможния избор да си „искат“[6] руските доставки и Газпром като единственото сигурно краткосрочно решение или да продължат да пазаруват енергия (газ и ток) от държавните компании по ценоразпис „котка в чувал“ – т.е. нито се знае дали ще има доставки другия месец, нито какви обеми, нито на каква цена, нито даже кога КЕВР ще определи тази цена. [7]
Работодателските организации у нас, разбира се, са тръгнали с голямата кошница и могат да бъдат критикувани, че искат далеч повече от разумното – фокусираха се първо върху пълни държавни компенсации за „високата“ цена на електроенергията, които са краткосрочно кризисно решение, но не и нещо, което може или трябва да се поддържа години наред. Освен това, седи важният въпрос дали, ако изобщо ще се подпомага чрез т.нар. „свръхпечалби“ на държавните дружества, не трябва да е диференцирано, според състоянието на фирмените баланси, а не за всички на калпак.
Например, българският бизнес купува масово енергия на краткосрочния пазар ден напред, тъй като по политически причини или поради липса на далновидност, на пазара не се предлагат средносрочни и дългосрочни договори за доставка на ток. Тук е разумно да се пристъпи поне към публично-частни партньорства в управлението на генериращите и складиращи активи на НЕК, а докато това се случи КЕВР и НЕК да предложат маркет-мейкинг услуги с 3, 6 и 12 месечни продукти на борсата и централизирания пазар за друстранни договори.
Незаобиколимата роля на БЕХ и НЕК като „почти“ монополисти в производството и търговия на електроенергия е критикувано вече десет години от Европейската комисия и повечето икономически мозъчни тръстове у нас. В България и повечето южни държави този проблем е дори по-силен, тъй като държавните предприятия (т.н. government-owned enterprises) работят в най-вредната извънпазарна хипотеза като държавни агенции. Тоест, в лоши времена те биват субсидирани, източвани и декапитализирани като зомби корпорации, които са хранилка за специални и/или политически интереси, а в добри времена биват облагани с допълнителни данъци и отново декапитализирани като свръхпечалбите захранват високополитизирани и изкривяващи пазарите държавни разходи.
И докато при електроенергията идеология, задкулисни интереси, партиен егоизъм и индустриален лобизъм (в добрия му смисъл) се оплитат в противоречия, бизнесът е може би е прав в аргументацията си за нуждата от компенсации за високите цени или директно липсата на доставки на природен газ. Относно високите цени по напълно политически причини, искането на работодателите за частично реимбурсиране от страна на така или иначе затрупаните от милиарди печалби държавни дружества е логично.
С по-голям проблем ще се сблъскаме есента и зимата, когато пазарът вероятно напълно ще се разпадне, поради дефицит на доставки и приоритизирането на азерският газ към топлофикациите и битовите потребители. За определени предприемачи в сферата на животновъдството, металургията и химическата промишленост, прекъсването на газоснабдяването само за седмица ще доведе до катастрофални последици – от загуба на животни до прекъсване на трудни, скъпи или почти невъзможни за подновяване производствени цикли. Тук ценовите реимбурсации може да се окажат безсмислени, тъй като доставки може и да не съществуват.
Липсата на газова диверсификация в миналото и настоящият хаос в сектора създават и „невидим“ проблем, който, както знаем от Бастиа, е често напълно неизбежен и продукт на човешките пороци или благодетел. Огъвайки се под тежестта на амортизираната си енергийна инфраструктура и Зелената сделка, България трябва да изгради през следващите 20 години силно маневрени и гъвкави мощности, които да балансират ВЕИ генерацията. И докато високотехнологични пробиви във водорода и батериите стоят като теоретични варианти, на корумпирана и неособено технологична държава като България прилягат по-изпитани и познати решения – като газовите централи и високоефективни когенерации. Но без алтернативни тръбни доставки, без местен добив и без частна или публично-частна мрежа от дялови участия в терминали за втечнен газ и газови находища[8][9], държавата ни може да се окаже без достъп до единствения енергиен ресурс, който реалистично може да допълни ВЕИ капацитетите ни.
Инструментите за париране на последствията от геополитическите решения на Петков и Василев ще са много лимитирани, вероятно свеждайки се в краткосрочен план до субсидиране на капиталови инвестиции за електрификация на производствата, които трябва да бъдат отпуснати буквално от утре и ценови таван на газовите доставки, чийто минуси ще бъдат прехвърлени на Булгаргаз и БЕХ. Краткосрочните мерки, макар и неизбежни, току-виж останали задълго и забъркали същата каша от „поправяне“ на политически решения с нови държавни програми. А дългосрочните решения в лицето на собствен добив и дялови инвестиции в чуждестранни находища и терминали, засега са табу в парламента и Министерски съвет.
[1]Energinet: Gas can now flow to Denmark from the Norwegian gas pipeline. Достъпно от https://www.baltic-pipe.eu/gas-can-now-flow-to-denmark-from-the-norwegian-gas-pipeline/
[2] BSOG to begin offshore gas production in Romania’s Black Sea on June 28. Достъпно от https://www.romania-insider.com/bsog-start-offshore-black-sea-may-2022
[3] Russia has cut off its natural gas exports to Finland in a symbolic move. Достъпно от https://www.npr.org/2022/05/21/1100547908/russia-ends-natural-gas-exports-to-finland?t=1656400145268
[4] O’Byrne, D. (2022) Could Turkey-Israel rapprochement lead to gas agreement? Достъпно от https://www.al-monitor.com/originals/2022/06/could-turkey-israel-rapprochement-lead-gas-agreement
[5] Staff of the global oil research center (2015) Crude oil Royalty rates in selected countries. Достъпно от https://s3.amazonaws.com/rgi-documents/4e0c1376cf92813658759cc937debc5a4868e4c8.pdf
[6] АОБР (2022) Становище на АОБР относно изтичане на договора с „Газпром“ за доставка на природен газ. Достъпно от https://www.bcci.bg/news/18648
[7] Бизнесът отказва да плаща по-скъп газ. Достъпно от https://www.pariteni.bg/novini/pari/biznesyt-otkazva-da-plashta-po-skyp-gaz-242389
[8] Eni and Sonatrach agree to increase gas supplies from Algeria through Transmed. Достъпно от https://www.eni.com/en-IT/media/press-release/2022/04/eni-and-sonatrach-agree-to-increase-gas-supplies-from-algeria-through-transmed.html
[9] Eni enters the world’s largest LNG project in Qatar. Достъпно от https://www.eni.com/en-IT/media/press-release/2022/06/eni-entra-grande-progetto-gnl-qatar.html
