ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Все по-ясно е, че конфликтът, довел до началото на настоящата фаза от политическия цикъл[1], изтлява, далеч от фокуса на общественото внимание. Да изчегъртаме Борисов вече не е приоритет, съответно и коалицията, събрана с тази цел, се разпадна.
Лепилото Борисов, както го наименувах, е все по-малко релевантно заради (i) ритуалното му пренасяне в жертва (ала Жирард) чрез фарсовия еднодневен арест и заради (ii) настъпващия императив на новото пренареждане. Не трябва да имаме съмнение, че темата за Газпром, бидейки част от темата за Украйна, която от своя страна е част от въпроса докъде се простира нашият суверенитет спрямо евроатлантическите ни партньори – е всъщност още един конкретизиран конфликт по новата разделителна линия, обуславяща политическото пренареждане.
Самият характер на идеологическия спор показва поставяне на икономическата аргументация на второ място, спрямо грижата за ценностни и идентичностни съображения. Дори енергията на Газпром да е по-евтина, ние трябва да я откажем, защото тя финансира кръвопролитията на един варварски режим. Даваш пари на Газпром, значи финансираш Путин.
Колкото и да се пробват еквилибристики от сорта на „те промениха договора и ние сме много сърдити“, такива трудно ще минат по-сериозна фактологическа инспекция. Както каза Андрей Райчев – точно ние ли ще сме по-католици от папата, цяла Европа плаща по схемата на руснаците. За московците няма и друга възможност, след като секвестираха резервите на централната им банка – едно от малкото работещи санкционни оръжия.
Тази замяна на „икономика“ с „идентичност“ е в основната на течащото политическо пренареждане. В случая се извършва от глобалистката страна, но и при анти-глобалистката имаше заявка за нещо подобно покрай вече затихналия скандал с Лидъл и маските. Добре снабдените супермаркети се превърнали в рог на изобилието и удобството за малките градове, в които е концентрирана значителна част от ганьовската политическа енергия. Икономически, политическият конфликт с тях няма смисъл за самите ганьовци. В същото време, когато от веригата внасят насила глобалистки норми (маските) на антиглобалистка територия – идентичността се защитава, дори с икономическа цена.
Готови сме да стоим на студено, за да падне Путин. Готови сме да гоним Лидъл, за да не ни натрисат маските[2]. И в двата случая, стопанският интерес остава вторичен. Има нова първостепенна ос на политическо разделение.
Така или иначе, дори отслабнало лепило е неприятно за държане. Очевидно Бойко Борисов и Кирил Петков вдигат градуса на напрежението помежду си. От тази страна на разделението ще трябва да се лее кръв – не може всички партии в парламента да се нагласят на едно и също място в идейния спектър. Особено тежка ще е битката за сочния кокал – позицията на умерено глобалистка партия, точно където интересите на ПП и ГЕРБ се сблъскват. Партията, която ще седи на пухена възглавничка, и ще е най-близо до посланика на ключовите закуски. От умерено глобалистката партия се избира премиерът, който да се снима със Зеленски. Безценно.
Докато атовете се ритат, без дори да се усетят, на късмет, от Демократична България попаднаха сами в естествената за тях част от новото разделение – това на крайните евроатлантици-глобалисти. Поради нулевата политическа компетентност в редиците на ДБ, попадането все още не е осъзнато. Не са се усетили, че отдавна дойде време да кажат нещо за слона в стаята – как против Газпром, ама със Лукойл, Асене.
Също така, крайно време е да се възползват от лупинга на ПП по въпроса с газа…и да заемат радикалната позиция против руския монополист. Райчев дори им го каза по телевизора – да атакуват кирчовците „отдясно“. [3] Атака от този род не е много трудна, след като някой посъветва ПП, че трябва за изборите да са центристи, и Асен публично обърна палачинката за Газпром. Те обаче милинките от ДБ чакат за коалиция, и си траят.
Чакането всъщност е чакане, за да се наредят нещата от само себе си. Чакат все едно ще дойде тлъст грант. Да се случи голяма евроатлантическа коалиция, ама такава, че да може да повластва известно време. Да борим Путлер, с гласовете на ГЕРБ (но без ББ) е мечтаната формула.
И там всъщност е заровена и първата възможност за поне временно спиране на това, което се възприема като политическа криза, а е всъщност фаза от десетгодишното пренареждане. Чрез относително стабилно правителство, създадено по новата разделителна ос. Коалиция не против Борисов (особено ако той самият е вътре), а против враговете на евроатланическия избор на страната.
Правителство сформирано по новата разделителна ос ще бъде устойчиво само, след като битката между глобалистките формации стигне до резолюция или от друга (по-малко вероятна) страна – достатъчно анти-глобалистки формации успеят да влязат в Парламента и сформират коалиция. Изобщо „нормалността“ в политическия процес ще се завърне, когато новото разделение е стабилно поне по едната ос на разделението.
Форматите, създадени по друга логика, ще са като орел, рак и щука.
[1] По-подробно за пренареждането можете да прочете в наши други публикации – ТУК, ТУК, ТУК, ТУК, ТУК , ТУК и ТУК
[2] Интересен е паралелът с кампанията на Спаси София срещу проекта на Кауфланд за Софийските хали. Огледално поведение по новата ос. И соята, и пръжката имат изисквания към супермаркета. Той е храмът, а за него винаги се спори.
[3] По старото разделение
