ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В статията от миналата седмица представих анализ на състоянието на българската икономика и публични финанси според най-актуалните данни на Националния статистически институт и Министерство на финансите. Ситуацията, както видяхме, въобще не е цветуща. Дългосрочните инвестиции са колабирали, частното потребление също започва да отслабва, а отрицателният принос на нетния износ към БВП достига най-тежкото ниво от 2008 г. насам. Междувременно, държавният бюджет не е способен да издържи на икономическия натиск, дори има риск от фискална криза, ако държавните разходи не бъдат поставени под контрол.
Това, което може би се питате след предходната статия е – как се стигна до това положение? Добре е не само ние да си зададем този въпрос, но и депутатите, които днес положиха клетви в новия парламент. Без значение дали ще се излъчи стабилно управляващо мнозинство, настоящият парламент най-вероятно ще бъде притиснат да приеме бюджет за следващата година. Служебното правителство със сигурност ще се опита да прокара такъв, особено, ако стане ясно, че вървим към следващи предсрочни избори. Затова е много важно новият парламент да се поучи от грешките във фискалните политики гласувани от предходните няколко парламента. Грешки, които подхраниха инфлацията и надуха държавния дефицит до критични нива.
Как се стигна до тук?
През последните няколко години редуващите се редовни и служебни правителства имаха лукса на постоянно растящи рекордни данъчни приходи. Инфлацията първоначално е голям позитив за държавния бюджет, защото покачването на цените прави приходите от индиректни данъци като ДДС по-високи. Това обаче е само временен ефект, защото ако инфлацията остане твърде висока твърде дълго, това води до свиване на потреблението и съответно спад в приходите от индиректни данъци. Именно това предстои да се случи у нас – както стана ясно в предишната статия, икономическата ситуация в България вече е сериозно влошена. Спадът в данъчните приходи ще е още по-сериозен, ако икономиката влезе в рецесия.
Вместо да трупат спестявания в добрия за приходната част на бюджета период, управляващите у нас решиха да продължат да харчат ударно, и то, както стана ясно, не за инвестиции, а за балонизирането на вскякви текущи разходи като пенсиите и генерирането на нови и нови форми на „подпомагане“ на калпак, защото, видите ли, били сме в криза. Смисъл от помощи обаче имаше само в контекста на локдаун, затваряне на определени икономически дейности и подобни силно репресиращи икономически дейности мерки, които бяха наложени по време на пандемията.
Но дори тогава нямаше никакъв смисъл от раздаването на пари на калпак, както се случваше с рязкото вдигане на пенсиите и прословутите „пандемични“ финансови добавки за всеки пенсионер. Подобни разходни политики, които много агресивно захранват съвкупното търсене в икономиката не бяха нужни тогава, защото заплатите продължиха да растат, безработицата остана доста ниска и депозити в банките се трупаха с високи темпове. Пандемията не унищожи капацитета за потребление, само отложи неговото реализиране. Но да кажем, че тогава това не беше толкова ясно, и управляващите искаха да се презастраховат, стимулирайки съвкупното търсене с всякакви възможни средства на разходната политика.
Процикличната фискална политика не води до нищо добро
Какъв обаче е смисълът от продължаването на подобна политика от средата на миналата година (2021) насам? Още тогава данните започнаха ясно да показват, че пандемията няма да доведе до дълга и дълбока рецесия, потреблението не просто е силно, но дори се ускорява, инфлацията върви нагоре, безработицата надолу и разликата между реалния и потенциалния БВП вече е положителна? Всички тези факти бяха налице още в данните за третото тримесечие на 2021 и това дава красноречив сигнал, че вместо към забавяне икономиката върви към точно обратното – прегряване. Това беше категорично затвърдено от последвалите данни за през четвърто тримесечие на 2021 и първо тримесечие на 2022.
В рамките на този период беше изготвен Бюджет 2022, беше изготвена и актуализация. Нито в оригиналния бюджет, нито в актуализацията видяхме смяна на посоката на фискалната политика. Надуването на разходите продължи с пълна сила, особено в сферата на текущите социални разходи. Пенсиите бяха увеличени с 10% и към това увеличение бяха добавени т.нар. „Ковид добавки“ от по 60 лв. вече като перманентна част от пенсията. Минималната пенсия се вдигна с 22.6%, максималната с 33%, а социалната пенсия за старост с 45.3%.
Управляващите или не разбираха какво показват данните, или преследвайки късогледи политически (предизборни) цели си затвориха очите за очевидното прегряване на българската икономика. В първия случай са некомпетентни, във втория са безотговорни. Това тяхно късогледство със сигурност значително влошава галопиращата инфлация.
Фискалният еквивалент на това да надбягваш вятъра
Галопиращата инфлация не е нещо, което може да се „надбяга“ с по-високи държавни разходи. Това е нещо, което се осъзнава от всеки компетентен икономист, от която и да е икономическа школа (дори привържениците на по-„разпусната“ фискална политика като последователите на Кейнс). Надуването на доходите и съответно съвкупното търсене може единствено да доведе до още по-висока инфлация, която впоследствие така или иначе изяжда придобитата покупателна способност. Инфлацията винаги побеждава накрая, защото рано или късно държавата просто не е способна да си позволи да продължи да налива още разходи и съвкупното търсене съответно колабира поради инфлационния натист. И така този омагьосън кръг неизбежно приключва с криза.
Не ме разбирайте погрешно. Всичко това не значи, че не трябва да има никакво подпомагане за тези бизнеси и домакинства, които са в уязвимо материално състояние в условията на енергийна криза. Със сигурност определени бизнеси и домакинства имат нужда от помощ в настоящите екстремни обстоятелства с цените на енергията. Обаче тази помощ трябва да е временна и много внимателно и прецизно насочена именно към най-нуждаещите се. Не това се случи с актуализацията и самия Бюджет 2022 в първоначалната му форма. „Подпомагането“ се случваше на принципа „за всекиго по нещо“ и то много често по линия на по-високи перманентни разходи (като вдигане на пенсиите).
Освен, че е напълно погрешен подход от макроикономическа гледна точка, защото захранва инфлационните тенденции, подобна политика е и неефективна. Не всеки има нужда от подпомагане въобще, и не всеки, който има нужда от подпомагане има нужда да бъде подпомогнат до една и съща степен. Кризисните помощи от страна на държавата трябва да са 1) временни, 2) конкретизирани и 3) диференцирани.
Какво трябва да се направи?
Какво трябва да направи следващото правителство вече би трябвало да е пределно ясно. Капиталовите разходи е крайно време да започнат да се планират адекватно, така че да не са изпълнени на няма и 20% четири месеца преди края на годината. Мерките за подпомагане на домакинства и бизнеси трябва да спрат да се планират на едро и да се раздават пари на калпак, защото бюджетът не може да си го позволи. А това значи, че и ние, данъкоплатците, не можем да си го позволим.
Текущите разходи на държавата имат нужда от сериозна оптимизация. Минималната работна заплата трябва да се замрази, защото с нея са обвързани и нивата на много социални плащания. Всякакви планирани и обещани повишения на плащания и заплати за догодина е силно препоръчително да се преосмислят. Какво виждаме от последните няколко емисии на МФ, търсенето за български държавен дълг е толкова слабо, че рискуваме огромно набъбване на държавната задлъжнялост, ако не поставим бюджетния дефицит под контрол. Напомням, че сценарий, в който сме напълно неспособни да финансираме дефицита си, както се случва с Румъния през 2008/2009, също не е изключен. Затова държавните разходи, особено текущите, е силно препоръчително да се съкратят или поне да бъдат замразени на настоящите си нива.
Накратко, цялостният подход към фискалната политика трябва да се обърне – вместо увеличаване на текущи разходи имаме нужда от съкращаване. Ако това не се случи и задълбаем още в посока на по-дълбоки бюджетни дефицити, държавата може да изпадне във фискална криза и ръста в държавния дълг да стане неконтролируем през следващите години.
