Испанският тест за стабилност

След спукването на имотния балон в Испания, икономиката на страната се срина, а безработицата достигна рекордни за ЕС нива. Ще успее ли наскоро прехвърлилото първите 100 дни от мандата си правителство на Марио Рахой да проведе така нужните структурни реформи на пазара на труда?

Кирил Мирчев

Очаквано 2012 г. се оказва изключително тежка за Испания. Вече 100-дневното управление на Народната партия начело с Мариано Рахой продължава да изпитва сериозни затруднения в намиране на верния път за икономиката на страната.

Реформите са бавни и нерешителни

Точно преди две десетилетия испанците смятаха възходящия просперитет за даденост – устойчив ръст, повишаващ се жизнен стандарт, рязък спад на безработицата. Сапатеро внимаваше да не развали картинката с необмислени бюджетни разходи, но същевременно отчете провал с въвеждането на нужни за възстановяване конкурентоспособността на страната структурни реформи на трудовия пазар. Вместо това той насочи усилията си в социални и културни войни срещу испанските консерватори и успокояваше регионите, търсещи все по-голяма автономия – Каталуня и Страната на баските.

Попадайки в окото на бурята, наречена глобална икономическа криза, социалистите искаха да покажат, че страната не е в една група със спасените Гърция, Ирландия и Португалия и възприеха каузата за фискални лишения и дълбоки реформи. Последните, обаче бяха мудни и плахи, а днес задачата на новото правителство е да навакса изгубеното време. Именно лидерът на Народната партия Марио Рахой обвини социалистите, че носят вината за най-големия икономически спад преживяван от Испания от десетилетия. На последните парламентарни избори Рахой получи пълно мнозинство в парламента, като в момента контролира 11 от общо 17-те провинции, имащи частична автономия. По този показател Рахой става най-могъщия премиер след смъртта на диктатора Франко през 1975 г.

Остава, обаче, въпросът дали настоящата фискална картина изглежда може да бъде коригирана. След промяна на конституцията страната има стриктен таван за дефицита, който трябва да слезе под 3.5% от БВП през следващите две години, а нивото на дълга е все още под средното за Еврозоната, но, за съжаление, не спира да нараства. Рахой се опитва да върне доверието в Испания, прокарвайки непопулярните и болезнени за обществото мерки:

• Съкращаване на 27 млрд. евро бюджетни разходи за тази година с цел намаляване на дефицита от 8,5 на 5,3 от БВП;
• Намаляване бюджетите на министерствата и замразяване на заплатите на държавните служители;
• Фискална регулация на големите предприятия и увеличаване на данъците им, без вдигане на ДДС, за да не се навреди на потреблението

Притеснителна остава, обаче, липсата на очевидни източници на растеж след спукването на имотния балон в страната. Ръстът на производителността в Испания остава по-нисък от инфлацията, безработицата е най-високата в Европа – 23%, а тази сред младежите догонва смразяващите 50%, въпреки че е раздута от сивия сектор.

Сериозна опасност продължават да крият провинциите, които отговарят за 1/3 от публичните разходи, а размерът на общия им дълг е 120 млрд. евро. От началото на кризата автономиите едва успяха да намалят разходите с 2%, докато в същото време приходите им са паднали с 10%. Тези данни са красноречиви да се разбере не само, че регионалните правителства са неспособни да изпълнят целите за намаляване на дефицита, но и изпитват трудности да коригират бюджетните си дисбаланси. Именно данъчната система, която пълни хазната на регионалните власти, е тясно свързана с развитието на жилищния пазар. Според изчисления на Fedea (испански неправителствен изследователски център, посветен на проблемите на страната) краха в пазара на жилища е понижил рязко данъчните приходи с над 4 процентни пункта от БВП. Всичко това се отрази и на приходите от Данъците върху имуществените трансфери и гербовия данък, които облагат оформянето но определени нотариални, търговски и административни документи, имащи действие в Испания.

Кошмарът на трудовия пазар

Вероятно след гърците испанците са на второ място в класацията за абсолютно разбит трудов пазар. В сравнение с други страни от Европа системата на колективно договаряне е доста централизирана т.е. не се извършва на ниво предприятие или компания, а на ниво индустрия и провинции, като споразуменията чисто и просто имат силата на закон и е много трудно да бъдат уволнявани служители с постоянни трудови договори. Реално цялата тежест поемат хората на временни договори, защото те биват освобождавани, а техните заплати намалявани. Една трета от всички работещи са на временен договор, а подобна система с двойни стандарти – една за тези вътре и друга за онези отвън води до противопоставяне, до капсулиране на първите, подкопава работните места на вторите и затруднява гъвкавостта на пазара на труда в смутни времена. Цялата система е така конструирана, че върви срещу растежа и конкурентоспособността.

Все пак част от анонсираните от правителството преди няколко дни основни аспекти от реформата на трудово-правните отношения между работници и работодатели носят известна светлина в тунела:

• одобрени са по-ниски обезщетения и при съкращения на работници;
• улесняват се колективните съкращения на служители в държавния сектор при същите условия, както в частния
• при отчетени загуби за 9 поредни месеца работодателят може да предприеме колективни съкращения на персонала;
• всемогъщата сила на колективните трудови договори се ревизира –  реформата ограничава действието им с премахване на автоматичното им подновяване, като споразуменията ще трябва да се преподписват на всеки 2 години;
• насърчаване развитието на малкия и среден бизнес – при наемане на безработен до 30-годишна възраст, работодателят получава намаление на облагаемия си доход в размер на 3 хиляди евро за всеки назначен нов служител;
• капитализация на обезщетенията за безработица –  при започване на бизнес като самоосигуряващи се младежите до 30 години и жените до 35 години ще получават 100% от обезщетенията за безработица, за да започнат свой бизнес. Досегашния праг бе до 80%;
• данъчни облекчения при наемане на безработни на постоянен трудов договор за справяне с младежката безработица – при изчисление на данък печалба на работодателя се приспадат 3300 евро от размера на подлежащите на облагане приходи. При наемане на жени – 3600 евро, а за трайно безработни над 45 години – 3900 евро;
• позволява се полагането на извънреден труд на лица, назначени на непълен работен ден с цел повишаване на заетостта и доходите на работниците;

Въпреки че някои от тези нововъведения ще помогнат за увеличаването на гъвкавостта на трудовия пазар, изпълнението на заложените фискални резултати в настоящия бюджет остава под въпрос. По всичко личи, че Рахой си е поставил за цел изкореняването на бича на високата безработица. Въпреки това, пазарите остават скептично настроени към изпълнението на приходната част на бюджета, поради което търсенето на испанските облигации отчете спад и цената им падна. Лихвите скочиха рязко през последните няколко дни, като доходността на 10-годишните облигации достигна 5.7% на 6 април 2012 г. Много от въведените реформи са стъпка по пътя в правилната посока. Заветната цел, обаче, остава далеч.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!