ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Цените в здравеопазването, както и казусите около неговото финансиране не са нов феномен на икономическия небосклон в България. От началото на здравната реформа през 1999 г. до ден днешен, основна тема на обсъждане са начините на финансиране и преразпределяне на ресурс в системата. Елементите на надграждане на базовия заложен модел в годините касаят основно повишаването на здравната вноска и различните модели на демонополизация на здравната каса, без да се вземе предвид като отправна точка инфлацията, търсенето и предлагането, както и крайната цел.
Ето защо в настоящия доклад са откроени няколко основни казуса, които са залегнали както исторически, така и прогнозно с оглед на последствията от повишаването на цените в системата, но също и предложения за частично обезпечаване на ежегодно растящите разходи за здравеопазване.
През последните години цените в здравеопазването консистентно изостават над два пъти от останалите в икономиката. Това изоставане достига 13,6 п.п. от началото на Ковид – 19 пандемията до днес. Промените в индексa на потребителските цени (ИПЦ) и под-индекса „Здравеопазване“ са съответно 24,9% и 11,3%. Погледнато от ъгъла на болничната помощ – недофинансирането на клиничните пътеки води със себе си диспропорции в цената на лечение и налага множество от разликите в разхода за лечение да бъдат покрити от лечебните заведения. В данните от примерната болница взета предвид в настоящото проучване сочат, че разликата между средната реална цена на лечение и тази, заложена в клиничните пътеки се разминават между 1,5 и 2,5 пъти за 2022 г. Липсата на достатъчна ценова индексация води до увеличено време за чакане за оказване на медицинска помощ, прехвърляне на разходи върху пациента, заобиколни методи за неформално повишаване на цените, понижение на качеството на предоставяната услуга, „долекуване“ извън болничните заведения, липса на определени лекарствени продукти от пазара и свръхнатовареност на персонала.
Към този момент политическата и икономическа конюнктура не предполагат краткосрочна възможност за увеличение на косвеното данъчно облагане, през здравната осигуровка. Паралелно с това има нерешени казуси по отношение на процента, който държавата заделя за деветте групи български граждани, които осигурява по закон, но също липсват политики за 700-те хиляди здравно неосигурени лица. В подобна задълбочаваща се политическа и икономическа кризи, правилните инструменти за подпомагане на системата на здравеопазването са единствено бюджетно неутралните.
От ЕКИП предлагаме няколко възможности за съфинансиране на здравната система в условията на инфлация и потенциална рецесия. С оглед на нуждите от социални стимули и проследяемост на заделеното финансиране е препоръчително създаването на ваучери за здравни услуги и лекарства. Те биха били добро решение за сектора на здравеопазването, тъй като могат да гарантират целево използване на средства – било то под формата на данъчно облекчение за работодатели или на отпуснати от държавата средства за определени случаи. Като инструмент за прозрачно и дългосрочно подпомагане би могло да се премине към политика на заделяне от постъпленията от акцизи. Заделянето на едва 10% от постъпленията от акцизи от тютюн, алкохол и горива за 2022 г. би допринесло допълнително 567 млн. лв., които да бъдат разпределени пропорционално в бюджета на НЗОК, както следва – 110 млн. лв. за извънболнична помощ, 254 млн. лв. за болнична помощ и 140 млн. лв. за лекарства, медицински изделия и храни, а остатъка да се запази като резерв за неотложни нужди. Не на последно място е нужно да се премине към фискално отговорната дългогодишно заложена реформа по регламентиране на доплащането в лечебните заведения за болнична помощ. То има за цел да допринесе за прозрачното финансиране на подценени дейности, да осигури яснота на транзакциите между пациент и система, като послужи за двойна проверка за извършена дейност, както и да подобри конкурентната среда. Не на последно място би спомогнало за по-обективни финансови отчети към принципалите (държава и общини).
Комбинацията от трите предложения би спомогнала да се намали разликата между реално нарастващите цени в икономиката и тези в здравеопазването, както и да създаде ясни правила и конкретика по отношение на финансовите потоци, които допълнително се вливат в системата.
