ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Предишният ни текст[1] по въпроса за пренареждането показа пътя за излизане от т. нар. политическа криза в страната. Начинът за преодоляване затрудненията при формирането на стабилно, кохерентно правителство. Тогава написахме:
„Все по-ясно е, че конфликтът, довел до началото на настоящата фаза от политическия цикъл, изтлява, далеч от фокуса на общественото внимание. Да изчегъртаме Борисов вече не е приоритет, съответно и коалицията, събрана с тази цел, се разпадна.“
Чрез гласуването на кабинета Денков-Габриел, ситуационната разделителна ос – за или против Бойко Борисов/ГЕРБ – финално беше заменена от новата основна разделителна линия в обществото. Застаналите от различни страни барикадата, някои от тях създадени с главна цел да променят (премахнат) присъствието на другите, днес вече обитават един общ, коалиционен кабинет. Ето как го обяснихме, че ще се случи в текста си за приключването на политическата криза:
„Чакането всъщност е чакане, за да се наредят нещата от само себе си. Чакат все едно ще дойде тлъст грант. Да се случи голяма евроатлантическа коалиция, ама такава, че да може да повластва известно време. Да борим Путлер, с гласовете на ГЕРБ (но без ББ), е мечтаната формула.
И там всъщност е заровена и първата възможност за поне временно спиране на това, което се възприема като политическа криза, а е всъщност фаза от десетгодишното пренареждане. Чрез относително стабилно правителство, създадено по новата разделителна ос. Коалиция не против Борисов (особено ако той самият е вътре), а против враговете на евроатлантическия избор на страната.“
Под силата на комбинация от електорална безперспективност за едните (ясно заявена в четиричасовия запис) и магнетичен посолствен натиск за другите – лепилото Борисов напълно се износи. Христо Иванов и следващите го партийни структури бяха готови за завоя още преди години, а смяната на главния прокурор позволи това да бъде заявено вече публично. Претъпканият евроатлантически, глобалистки сектор, лявото в новото разделение, се събра на едно място и създаде кабинет на атлантическия максимализъм, както го нарича Расколников.
Целите на новото правителство са директно поставени в рамките на глобалисткия идеологически терен – Шенген, евро, оръжие за Украйна, зелена сделка и всички останали обществени промени от пакета. Самото съществуване на подобно правителство ще доведе до реакция в две посоки – изтъняване на евроатлантическия вот и разширяване на национал-локалисткия.
Изтъняването ще е основно предизвикано от откровената лъжа на Продължаваме промяната и Демократична България, прегръдката с Борисов и нежната целувка с ДПС/Пеевски. Предикирано обаче ще от самата структура на политическото разделение – не може всички да бъдат от една страна на новата ос. Нужно е двоично равновесие, което ще настъпи по един или друг начин. Набъбването ще дойде по линия постигнатото от този кабинет – колкото по-крайни са успехите в налагането на глобалисткия дневен ред, толкова повече ще растат гласоподавателите на другата страна. Двоичният характер на политиката в своя пълен размах.
Бърз пример е ситуацията около референдума за запазване на лева. Подписалите се за провежда на допитването са над 600 000, докато избирателите на партията-представител на тази кауза са 350 000. Колко бързо ще се съкрати разликата между двете числа в посока нагоре, ако правителството или мнозинството в парламента успеят да блокират, заобиколят или обезсмислят провеждането на референдума? Друг пример е отношението на правителството спрямо конфликта в Украйна. Колко от 800-те хиляди членове на „червената“ политическа субкултура (по Димитър Ганев) ще припознаят Възраждане или ще се завърнат към БСП, ако подарим изтребители и танкове на украинската армия? Същият мисловен експеримент може да се направи с всички други инициативи, подготвени от новата коалиция. Щом Борисов вече не е проблем, няма накъде да се отклони реакцията – ще захранва анти-глобалистите. Всъщност и самият анти-Борисов вот има само едно място за преместване.
С този кабинет се пресича Рубикон, върви се със строен марш към приключване процеса на пренареждане. Чрез него имаме осъзнато и доминиращо политическо разделение, стъпило на идентичност – капитализъм и социализъм вече са теми от миналото. Основна роля изиграва войната в Украйна, която забърза процеса и на практика помогна лепилото Борисов да бъде оставено в историята. На втори план, някак по средата, ще застине и президентът със своята неизяснена позиция по новото разделение – и двете крайности го смятат за човек на другия лагер.
Изкристализираха важни елементи на доскоро скритото разделение. Беше ясно заявена екстремната глобалистка позиция – конституционна реформа, която да превърне България в протекторат на Европейския съюз. Продължение на тезата на Любо Дацов, който изясни своята подкрепа за влизане в еврозоната като важна стъпка към федерализацията на ЕС, т.е. финалната интеграция в нова свръх-държава с център Брюксел. Тази визия ще бъде съпоставена с напускане на НАТО и предоговаряне на членството в ЕС от другата страна на разделението.
Какво има да се случва? Да расте електоралната и обществена подкрепа за национал-локалистките партии. Да видим как Възраждане ще успее да изконсумира и овладее набъбващата си значимост, без да се срине от нея ала Сидеров. Дали Костадинов ще съумее да маневрира в забързващите се процеси – не просто да говори убедено, а да действа компетентно. Ще разберем ориентира ли се в крайна сметка БСП за това, което се случва, или ще продължи да се рее в един изчезнал вече политически ред. Ще видим ще издържи ли кабинетът повече от няколко месеца – за да успее в целите си и така да предизвика очакваната от нас реакция.
Избуял и вече отеснял за всички присъстващи е глобалисткият сектор, докато полето на анти-глобалистите празнее. Едните ще трябва да се окастрят, другите да пораснат. И двата процеса ще са трудни, но особено сложно ще е национал-локалистите да сформират нещо работещо на база наследените в тяхната ниша шизо и ЛАРП общности. На помощ да дойдат тъмните елфи на Къртис Ярвин.
За финал да отчетем и още два елемента – висшият пилотаж на ДПС, който винаги може да доведе до изненадващи последствия, както и разместванията, случващи се в мутро-правосъдния сектор, от предателства до убийства. Но и те, както и напр. сблъсъкът русофоби и русофили, ще се напаснат в новото разделение, заемайки мястото си в един от двата лагера. Така вече сториха умнокрасивите и гербавите, оказвайки се заедно, както и отдавна се усещаше. Добрият стопанин не си държи дълго овцете на две различни места.
Оказва се, че почне ли пренареждането, (за) някои принципи(те) са баш макарони. Но и това трябваше да се знае…още от предния исторически компромис. Градусът на напрежение ще се вдига и това вече си личи в Народното събрание и извън него. Разрешаването на политическата криза няма да доведе до спокойствие, а до още по-ясни и по-интензивни линии на сблъсък. Едно е да си говорим зад гърбовете, друго е да се псуваме лице в лице. Стив Дейвис ясно ни казва, че щом е пресен, конфликтът е суров и искрен, докато не замре след няколко десетилетия до нов компромис, сигнализирайки идването и на ново пренареждане.
Така или иначе, по-важно е да се върнем в днешно време, в началото на цикъла, където сме – предстои ни бая градинарски труд.
[1] https://ekipbg.com/politicheska-kriza/
