ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
ГЕРБ поглъща ПП–ДБ като боа – хапка по хапка – цветущо се изрази Костадин Костадинов по време на злощастните преговори за ротацията на сглобката. Насочвайки ни към една полу-забравена тропа от коалиционното минало на Борисовата партия гласяща, че който управлява с ГЕРБ, остава историческа бележка под линия – Реформаторски блок, АБВ, ВМРО, НФСБ и т.н.
Лично съм бил свидетел как Борисов (през проксита) прилага прочутия стратегически рефрен на Франз Йозеф Щраус, водач на CSU – баварската партията-сестра за меркеловите християн-демократи. Щраусовата мъдрост гласи следното – „не трябва да има нито една легитимна политическа партия, надясно от CSU“. Съответно, всеки вдясно да бъде или погълнат, или разформирован, или в краен случай изолиран като маргинал. По стечение на обстоятелствата, точно политическата фондация на CSU – Ханс Зайдел Щифтунг – изгради структурно формацията на Борисов преди 20 години.
В безгрижните първи дни на политическото пренареждане (около 2016-та с Тръмп и Брекзит) родната грасруутс дясна сцена се напълни с млади надежди в консервативно-либертарианския спектър, с бързоразвиващи се организации, с плеяда от мемващи страници и редица други знаци на виталност. Почти всичко това беше убито чрез специална политическа операция на ГЕРБ, успешна поради ниското ниво на политическа култура в тези/нашите среди, а и заради общото лошо качество на материала.[1] Принципът на Щраус беше запазен, надясно нищо не трябваше да вирее.
Поглъщането на ППДБ обаче има допълнителен момент на подчертана важност, отвъд хансзайделщината. Свързана е с големите процеси на течащото Пренареждане. Очевидно е, че предложеният от мен нов политически спектър е в процес на материализация и у нас – имаме нова ос с крайни антиглобалисти най-вдясно (Възраждане), умерени антиглобалисти (ИТН и БСП, евентуална партия на президента), умерени глобалисти (ДПС и ГЕРБ) и в най-ляво – крайни глобалисти (ППДБ). Да оставим настрана антиглобалистите, като само подчертаем, че Възраждане са първата партия, която ГЕРБ (засега) изпуска откъм своето дясно[2], и се съсредоточим върху глобалисткия или познат у нас като „евроатланически“ сектор от новия спектър.
Познаването на политическата култура (и почва, по Ганев) на българския избирател ни насочва към заключението, че у нас електорално значими ще бъдат умерените партии от двете страни на центъра, те ще имат сериозния шанс да управляват. След началото на войната в Украйна, особено привлекателно е да си позициониран като умерената евроатлантическа партия, изпълняваща волята на Посолството. Точно тази територия от пренаредения политически спектър иска Борисов, там се снимаш със Зеленски или каквото е актуалното нещо за периода – биеш инжекции, въвеждаш ЕЦБ шиткойн и т.н.
Проблемът е, че за момента, поради споменатата привлекателност, евроатлантическият сектор е твърде пренаселен – 26% за ГЕРБ, 24% за ППДБ, почти 14% за ДПС (на последните избори за парламент) – и това са само експлицитните космoполит-глобалисти, ИТН и БСП продължават да са с по едно краче в същата локва. Втората причина за излишъка от евроатлантизъм е, че последните парламентарни избори бяха и последни за старото разделение, конкретно във формата му от 2020 г. – идейна конвергенция на партиите по всички основни въпроси[3], но борба по линия на това кой е добър и кой е mafiqta. Пълно съгласие как и накъде се управлява, раздорът е за капитанското място. Все още някои помним до цяла година назад, помним, че ППДБ идваха на власт, за да изгонят Борисов и Пеевски.
Сформирането на сглобката беше камбаната, известяваща голяма крачка напред в хода на Пренареждането – създаването на първо правителство по новата разделителна линия, в абсолютен противовес на съществувалия допреди седмица остър конфликт. Рязък завой направил твърде малко впечатление на коментариата, но фундаментален по своята същност. Събитие един път на няколко десетилетия, подсказващо, че аномалията от минимум 65% евроатлантически партии в Народното събрание няма как да се задържи – всички в този сектор трябва да извадят дългите ножове и да режат, докато заедно се вместят в реалните размери на новото ляво – някъде около 50-те процента.
Първата и най-лесна жертва e ППДБ и опитният хищник Борисов вече къса жива плът. В същото време, другият опасен играч в лицето на Пеевски, едновременно притиска надскочилите се променци, но предупреждава и Борисов, че може ДПС да се възползва от Кирил Петков. Тези процеси ще продължат, включително и при нова сглобка след изборите. Резултатът ще е един – някаква версия на политическия спектър на Стоян Панчев, оразмерен според изискванията на новото разделение. Още сме началото на април, а атаките срещу ППДБ вече са на високи обороти – кучета с пачки, европейска заповед срещу Настимир Ананиев, обвинения за изнудване срещу Божидар Божанов. Има 15 процентни пункта за смъкване.
Докато в евроатланическия сектор бушуват закономерни процеси, затишие пред буря е надвиснало над национал-локалистите. Изглежда, че Възраждане преминават бавно във фазата нормализиране (по Дейвис) чрез очакваната кандидатура на Петър Волгин за евродепутат. Клетите останки на ВМРО опитват ребрандиране чрез Кузман Илиев и евентуално включване на шизо подстрата чрез „полковник“ Марков. Територията на умерения анти-глобализъм обаче седи напълно празна, социолозите ни казват, и заредена с голям електорален потенциал. БСП е неспособна, а ИТН не иска да я запълни, чакаме хода на президента. Ще напусне ли поста си, за да поведе нова партия и да реализира следващата стъпка в политическото пренареждане?
Наблюдавайки президента, като реторика, като подбор на кадри и като непублични ходове, съм убеден, че без рязка промяна, той ще се окаже в ситуацията на консерваторите с Риши Сунак във Великобритания[4]. Избран за едно, но всъщност правещ нещо напълно различно. Веднъж оказал се на власт ще залитне към евроатлантизъм, което ще му струва и политическото дълголетие.
За новото дясно предстои дългогодишен процес на прочистване от примеси и утайки. Очаквана част от процеса на Пренарежане.
[1] Две мои есета са реакция на тези събития и опит за философско противодействие: Принципите не са макарони и Кохезионен мутро-прогресивизъм.
[2] Вероятно, защото и не разпознава, че е дясна партия. Макар че, скоро видяхме определени събития в СОС и ситуация с тримата депутати-отцепници, т.е. усетили са се.
[3] Една от характеристиките на изчерпващия се политически ред и предстоящото пренареждане.
[4] Например скритата работа на служебните правителства на Радев срещу лева и валутния борд и в полза на еврото.
