По-рано тази седмица излезе новият актюерски доклад на Националния осигурителен институт (НОИ), с изчисления и дългосрочни прогнози за състоянието на държавния стълб на пенсионната система. До известна степен този доклад разбуни духовете в родните медии, защото показва сериозно влошаване на финансовото състояние на държавното обществено осигуряване. За съжаление обаче коментарите от политици и експерти по темата останаха крайно повърхностни и дори незаинтересовани. Сякаш причина за паника няма и пенсионната система без проблем може да продължи да си крета почти същия начин, по който и досега. Истината, обаче, е съвсем различна. Нуждата от фундаментална пенсионна реформа е по-очевидна от всякога.
Какво ни казва актюерският доклад на НОИ?
Актюерският доклад показва, че финансовото състояние на държавното обществено осигуряване значително се е влошило от последния такъв анализ, подготвен през 2019 г. Тогава е прогнозирано, че дефицитът във фондовете на ДОО ще се равнява на 3.0% от БВП през 2024, а сега всъщност е 5.5%. Освен това, прогнозата за бъдещите десетилетия също е по-лоша. Дефицитът ще е 5.2% от БВП през 2070 г., в сравнение с 4.8% в предишната прогноза. Понастоящем недостига в средства в ДОО е толкова голям, че 45% от разходите трябва да се финансират с трансфери от държавния бюджет.
НОИ очаква това състояние да се задържи в общи линии непроменено до 2070 г., при допускането за непроменена пенсионна политика. Това означава, че, за да може ДОО да се финансира от пенсионни осигуровки напълно самостоятелно, тяхната тежест трябва да стане 37.5% в идните няколко години. В момента средният действителен размер на осигурителните вноски за пенсия е 16.3%. Тази сметка ни показва каква е реалната тежест на държавното обществено осигуряване върху работещите. В крайна сметка парите в държавния бюджет също идва от нашия джоб и щом ДОО още не е фалирало, значи по един или друг начин данъкоплатците финансират 100% от разходите за пенсии. Съответно тези 37.5% за поддръжка на държавните пенсии работещите ги плащат и сега, просто индиректно. Не само чрез осигуровките, които стигат за около половината разходи, но и чрез другите данъци, които плащат.
Ситуацията всъщност е дори по-лоша
Имайте предвид, че изчисленията и прогнозите на актюерския доклад по-скоро представят една оптимистична картина. Те не отчитат политическите променливи, а просто екстраполират демографски и икономически трендове, с допускането, че пенсионната политика остане непроменена. Но това очевидно е нереалистично, както разликите между самите актюерски доклади на НОИ демонстрират. Влошаването на финансовото състояние на пенсионната система отвъд това, което НОИ прогнозира в предходния си доклад от 2019 се дължи изцяло на промяна в пенсионната политика. Новият доклад подчертава, че политиката на рязко вдигане на размера на пенсиите, значително надвишаващо осъвременяването, което би било осъществено чрез неутрално прилагане на Швейцарското правило, води до съществено набъбване в дефицита на фонд „Пенсии“.
Разбира се, влиянието на политическия риск няма как да бъде изчислено с точност. Но е добре да го вземем предвид. На политиците у нас напоследък все по-често се услажда да вдигат разходите за пенсии, с което на практика се опитват да купят гласовете на пенсионерите в условията на дълбока политическа нестабилност. Тази нестабилност няма изглед скоро да приключи, така че подобни епизоди като шоковото вдигане на пенсии, както между 2021 и 2023, е много вероятно да се повторят. Съответно трябва да отчетем, че занапред най-вероятно ще станем свидетели на още съществени отклонения от актюерските разчети. И то в отрицателна посока.
Всичко това подчертава нуждата от спешна пенсионна реформа, която да реши проблема с фундаменталната финансова неустойчивост на държавния стълб на пенсионната система. От ЕКИП говорим за необходимостта от такава реформа вече близо десетилетие и през 2018 публикувахме подробен анализ и предложение в тази посока. Уви, никой от политическата класа не ни послуша, даже напротив, и сега състоянието на системата, както виждаме, е още по-лошо. Под „реформа“ нямаме предвид повърхностни мерки, каквито, за съжаление, се предлагат в актюерския доклад на НОИ. Нито вдигането на осигуровките с няколко процентни пункта (НОИ предлагат 5), нито идеята пенсиите да се осъвременяват с по-малко, са достатъчни да запълнят дупката в ДОО, камо ли да осигурят достойни пенсии, особено ако мислим в перспектива за младите и все още неродените поколения. Такава е мрачната реалност, дори да допуснем, че тези две мерки ще бъдат приложени едновременно – нещо, което е политически невъзможно.
Необходима е фундаментална реформа на пенсионния модел
Фундаменталният проблем на първия стълб на пенсионната система е, че той не натрупва, а само преразпределя пари. На осигуряващите се лица им се казва, че „спестяват“ чрез системата, но на практика за какво спестяване можем да говорим когато осигурителните вноски на работещите се използват, за да се изплащат текущите пенсии на пенсионираните? Апропо, това е система, която може да е устойчива само в условията на растящо работещо (и осигуряващо се) население в комбинация с растяща икономика. Ако работещото население пада, особено в своето съотношение спрямо пенсионираното, системата става нерентабилна. Дори да вдигнем пенсионната възраст с няколко години, това няма да реши проблема.
През 2018 г. предложихме повишаване на ролята на втория стълб на пенсионната система в непосредствено бъдеще и, в по-дългосрочен план, пълно преминаване към капиталопокривен модел. Това е модел, при който парите не се преразпределят, а се натрупват в индивидуални сметки за всяко осигуряващо се лице. Истински, а не фиктивни спестявания, които се натрупват в лични сметки в пенсионни фондове, които от своя страна инвестират тези пари с поддръжка на покупателната им способност и нейното увеличаване чрез генерирането на някаква доходност. По такъв начин функционира понастоящем втория, частен, стълб на пенсионната система, който уви остава неглижиран от политиците, освен когато имат нужда да осъществят някой трансфер на финанси към държавния стълб, както се случи през 2015 г.
Не ме разбирайте погрешно, вторият стълб на пенсионната ни система също има сериозни проблеми. Доходността на частните пенсионни фондове често е разочароваща, дори от гледна точка на най-консервативните финансови стандарти. Затова и той има нужда от реформа по отношение на регулаторната рамка, която рамкире дейността на частните пенсионни фондове. Но на фундаментално ниво финансовото му състояние е в пъти по-добро. По простата причина, че не преразпределя пари от работещи към пенсионери и съответно отрицателните демографски тенденции няма как да му се отразят.
Настоящата система е не само нестабилна, но и несправедлива
Преминаване към напълно капиталопокривен пенсионен модел е единственият начин проблемът с финансовата нестабилност на пенсионната система да бъде решен окончателно. Това е и единственият начин да се гарантира справедливост в пенсионната система. В момента това е невъзможно, защото, ако се осигуряваш на реални доходи, когато се пенсионираш след няколко десетилетия, системата няма да е способна да изплаща такъв размер пенсии, каквито отговарят на реалния ти принос. По простата причина, че работещото население е намаляло. От друга страна, ако осъзнавайки това настоящите работещи не се осигуряват на реални доходи, потърпевшите са настоящите пенсионери. Като теглим чертата, ясно виждаме, че с настоящата система когато се осигуряваш плащаш твърде много, а когато се пенсионираш получаваш твърде малко. За каква справедливост можем да говорим въобще?
Нещо, повече, преминаването към капиталопокривен модел може да стимулира икономическото развитие на страната. Ако парите, които в момента влизат в държавния фонд „Пенсии“ за преразпределяне вместо това се инвестираха от пенсионни фондове на капиталовия ни пазар, това сериозно би стимулирало неговоро развитие и би подпомогнало родния бизнес. В България има много примери на млади иновативни високотехнологични компании, които са неспособни да намерят достатъчно местно финансиране. Бихме могли да променим това, да подпомогнем и ускорим развитието на такива фирми и да задържим повече от тях у нас. Това значи по-бърз икономически растеж и по-бърз ръст на доходите. Накратко повече благоденствие за всички – работещи и пенсионери. Докладът на НОИ ясно показва, че вместо повече благоденствие, настоящата пенсионна система гарантира само и единствено повече мизерия. Вие кое бихте избрали?
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
