Начало / Политика / Неоползотворена петилетка: Еврото изяде съдебната реформа!

Неоползотворена петилетка: Еврото изяде съдебната реформа!

Последните пет години бързо се завъртяха и въпреки че се случи толкова много на световно ниво, в България, най-вече не се случи нищо съществено.

Светът ще запомни 2020 с върлуващия коронавирус, рестрикциите на социалния живот и свободно придвижване. Лично аз бих искала 2020 година да се помни в България и като годината на масови протести срещу кабинета на ГЕРБ, които бяха провокирани от бездействията на изпълнителната и съдебната власт спрямо разрастващото се беззаконие, срастване на държавните с партийните интереси, нецелесъобразно изразходване на европейски средства и мафиотизацията на цели индустриални отрасли. Онези летни протести срещу кабинета на ГЕРБ внесоха едно топло и заразително чувство на надежда – онова наивно вярване, че политическата промяна е не просто възможна, а неизбежна.

Гледайки през призмата на 2025 година и поредният кабинет на ГЕРБ, усмивките от площада пред Народното събрание вече изглеждат малко като кадри от детска постановка – изпълнени с ентусиазъм, но наивно откъснати от реалността.

Днес на дневен ред е Еврозоната. Псевдореформаторите (ПП и ДБ) и контрареформаторите (ГЕРБ) ръка за ръка към монетарния съюз на Европа, в момент когато, дори най-здравите икономически стълбове в Еврозоната – Франция и Германия, губят стабилност, а периферията на Еврозоната се бори с висока инфлация. Тук не искам да навлизам в дълбоки икономически полемики и аргументи, защото ЕКИП е вече писал по тези теми. Тук искам да насоча погледа извън еврозоната, защото тя не е реалният приоритет на нацията, а онова нещо което ни отклонява вниманието от истинските ценности, които пожелахме през 2020, а именно работеща правова държава и осигуряването на един приемлив стандарт за социалната справедливост.

Последните доклади на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за периода 2019 – 2023 сочат, че България е лидер в класацията по брой съмнения за измами с европейски средства, изпратени за разглеждане до Европейската прокуратура (12 броя). Службата, също така е върнала към съдебната власт в България, 14 случая за съмнения, от които само три са получили съдебно решение – всичките три са били отхвърлени за допълнително преразглеждане. В ЕС, страната ни е единствена с повече от 10 препоръки за национално разследване, която няма повдигнати обвинения по нито един от случаите докладвани от ОЛАФ, става ясно от отчетите на агенцията.

Българското законодателство и съдебна система са толкова добри в това да бягат от отговорност, че се оказват напълно способни да бламират дори разследванията на Европейската прокуратура. Независимата прокуратура на ЕС, докладва, че през 2023 е назначила 203 разследвания срещу България, за различни видове финансови измами, нанесли общи щети оценявани на 885 млн. евро. Но за разлика от разследванията в другите страни членки на ЕС, прокурорите не са успели да замразят нито един процент от тези средства в банковата система. Усилията на прокуратурата са довели до обвинения на едва четири лица и към 2023 година е имало четири започнати дела и нула присъди. За сравнение, в Румъния, Европейската прокуратура е открила 260 разследвания за щети и измами за близо 2 млрд. евро, и е наложила запор на 120 млн. евро, като са повдигнати 29 обвинения, 16 дела и 7 присъди.  В Хърватия, разследваните случаи са за общи щети от 277 млн. евро, довели до 18 обвинения, 7 съдебни дела и 4 присъди.

Горепосочените факти и липсата на сериозни последствия за злоупотребите с европейските фондове ясно показват, че властите и партиите в България отново избраха да не акцентират достатъчно, върху наболелите проблеми в съдебната система и изтичането на милиарди левове в кухи схеми.

Гледайки ретроспективно към изминалите пет години, става ясно, че проевропейските реформаторски партии, не успяха да преценят правилно своите възможности и начертаха твърде много приоритети за скромния си опит на българската политическа сцена. От една страна, те наистина се опитаха да направят промени и да прокарат важни съдебни реформи (разделянето на съдебния съвет, ограничаването на правомощията и мандата на главния прокурор и съдебния съвет) през времето на кабинета Денков, но Конституционния съд ги отмени през лятото на 2024. От друга страна, те подкрепиха назначаването на отличничката на ГЕРБ Десислава Атанасова за конституционен съдия, вкарвайки в този висш независим съдебен орган силно партийна личност.

След този провал обаче, вместо да започнат да мислят, какви други промени биха били възможни и полезни за съдебна система и да дадат нов активен живот на дебата и нова насока за промени, реформаторите от ПП-ДБ решиха да инвестират времето и енергията си, най-вече в това, да убеждават гражданите, че приоритет на България е еврозоната, отмествайки по този начин фокуса на обществото от нереализираните обещания за съдебни реформи и изграждането на една поносима обществена справедливост.

Съвсем логично, неуспешните реформаторски политики доведоха до бързо разочарование. Една солидна част от изначалната им обществена подкрепа се насочи към други формации с крайно различни ценности, което завъртя колелото на напразните избори и изгуби времето и мотивацията на нацията.

Както се разбра тази седмица, пет годишното бунтуване срещу практиките на ГЕРБ си остана безплодно. Докато обществото беше насочено да размишлява за Еврозоната, съвсем тихо и безмълвно, без всякакви експертни, обществени, политически и коалиционни дебати, без допитване до Конституционния съд, съдия Десислава Атанасова е станала представител на България пред Венецианската комисия, само с министерско предложение и одобрение. Поредното нагледно потъпкване на условията не само за справедливо управление, ами и за реално разделение на властите.

Хляб можем да си купим и с евро, и с лев. Истинският приоритет е къде ще го ядем: в държава, която осигурява справедливост? Или просто ще се радваме, че изобщо имаме хляб, докато несправедливостта ни е основната гарнитура?

Реформаторите трябва да се спрат на правилния приоритет.

Източници
https://ec.europa.eu/olaf-report/2023/statistical-annex_en.html#Decision-taken-by-national-judicial-authorities
https://www.eppo.europa.eu/sites/default/files/2024-02/EPPO_Annual_Report_2023.pdf
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/07/26/4655718_konstitucionniiat_sud_slaga_tochka_na_sudebnata_reforma
https://www.svobodnaevropa.bg/a/izdiganeto-na-desislava-atanasoa-za-konstitucionen-sadia-provokira-raznoboi-v-pp-db/32782095.html

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Ева Димитрова

Завършила бакалавър 'Социални науки' в Хумболтовия университет в Берлин, Ева Димитрова в момента следва магистърска степен в същата сфера. Работила е като анализатор в сферата на социологията и икономиката в Германия и Ирландия.

Прочети още

Индекс Богатство 2026 г.

Второто издание на „Индекс Богатство на българите“ беше представено на пресконференция в БТА от Стоян Панчев …