ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Стефан Райчев Антонов
С внасянето на проекта за бюджет 2025 от редовния кабинет на Росен Желязков втори пореден финансов министър жертва репутацията си и допуска да изглежда нелепо в очите на професионалната общности. В името на това България да приеме еврото, Теменужка Петкова предложи дори още по-абсурдно обяснение как държавата ще увеличи приходите си с 18 милиарда лева, само и само за да не изостава с повече от шест милиарда спрямо увеличението на разходите, което също е с 18 милиарда лева. Така България привидно ще изпълни поне показателя за стабилни публични финанси.
Европейската комисия и Европейската централна банка трябва да се убедят, че въпреки петте години с бюджетен дефицит, на прага от три процента спрямо БВП, все пак трябва да ни позволят да заменим лева с евро.
Очевидно е, че правителството не е направило достатъчно, за да зазвучи убедителнo. Предлагат легендите за допълнителни приходи, които са претоплените опорни точки на Симеон Дянков от 2009 година, завършили с провал и решение за актуализация бюджета за 2010 година още от април. Залагат и промени в Закона за корпоративно подоходно облагане, които да дадат правно основание на НАП да събира (а може би и да изисква) дарения от бизнеса с цел свиване на дефицита.
България в момента се намира в ситуация, в която не е попадала никога за вече седемте години, откакто през януари 2018 година финансовият министър Владислав Горанов обяви, че страната ни ще работи за ускорено въвеждане на еврото. На практика за първи път оттогава изпълнението на критерия за ниска инфлация макар и да не е постигнато, може да ни се признае, ако от трите страни с най-ниско поскъпване на живота се извади само една. В същото време бюджетният дефицит за миналата година може да се представи в рамките на три процента спрямо брутния вътрешен продукт, дори и на начислена основа. Експертите в Министерство на финансите са намерили начин да се възползват от обтегаемостите в счетоводния стандарт ЕСА 2010. Ще остане само някой в Евростат да погледне на тях благосклонно и да ги потвърди.
Подреждането на дневния ред за заседанието на еврогрупата на 17 февруари, отреди първо място на българския стремеж да изоставим лева си и да го заменим с евро. Знакът е много важен и положителен като имаме предвид, че за последно бяхме на първо място през в дневния ред през юли 2020 година, когато решиха да ни допуснат в чакалнята на еврозоната. Готовността на евролидерите да ни дадат шанс беше налице. Да, шанс. Готови са да изследват подготвеността ни, но очакват от нас да си подготвим домашното. Задачата може значително да се улесни, ако отново се разпусне фискалното правило за бюджетен дефицит и на държавите в Европейския съюз, също както по време на пандемията с COVID-19, ще се позволи да правят дефицити над три процента от брутния си вътрешен продукт. Условието е допълнителните разходи да са свързани с отбрана и повишаване на отбранителния капацитет.
Целият оптимизъм, който може да избухне съвсем скоро сред привържениците на еврозоната обаче, ще е много повече доказателство защо България не трябва да влиза в еврозоната и че валутният съюз така и не е научил уроците си.
Рискуваме да влезем незаслужили и неподготвени в нереформиран валутен съюз
Дори представителите на ГЕРБ не отричат тежката фискална ситуация. Което е по-важно, опитват се да ни убедят, че е премината гранична линия, след която не става дума за компромис с бюджета, а за създадена нова култура на фискално прахосничество.
В интервюто си пред журналиста Явор Дачков, излъчено в YouTube канала на Мартин Карбовски, бившият финансов министър Владислав Горанов определи 3 юли 2020 година като начало на политическата криза в България[1]. Това е деня, в който България постигна официално приветствие за включване във валутно курсовия механизъм ERM2, познат още като „чакалнята на еврозоната“ и Европейския банков съюз. Само минути, след като новината за чакалнята в банковия съюз беше обявена на брифинг в Министерски съвет, протестиращите срещу Борисов посрещнаха президента Румен Радев, който вдигна свития си юмрук.
Така първо ГЕРБ още през лятото на 2020 година демонстрират какво е деморализация, когато с актуализацията на бюджета предприемат излишното и прекомерно фискално разхлабване. То се финансира с два международни облигационни заема за общо седем милиарда лева. Изтеглени през септември 2020 година, в два транша, те влизат в историята като първия от последвалата поредица в стопанската история дефицити, породени от изцяло текущи нелихвени разходи, които се финансират с дългосрочни външни заеми. В конкретния случай и с емисията на 30-годишен дълг.
Завоят е подготвен със замяна на финансовия министър Владислав Горанов, който беше най-сериозният застъпник за бюджетна сдържаност в ГЕРБ и противник на диференциацията ставки по ДДС за различни стоки. На негово място застава Кирил Ананиев, за който не се отбеляза публично противопоставяне на Борисов.
Спечелването на изборите от „Продължаваме промяната“ отвори нов подход към бюджета. Не може да се нарече философия, защото философията е отношение към даден въпрос, при което субектът, който диктува отношението запазва здравословното състояние. Виждането на Асен Василев беше, че бюджетните приходи трябва да покриват единствено постоянните разходи, а всичко останало, включително и инвестициите може да се финансира с пари назаем. Заявява го лично в интервю за „Капитал“ от 2022 година, точно преди войната в Украйна да избухне:
Политиката, която ние провеждаме, има няколко червени линии. Едната червена линия е свързана с това условно постоянните ни разходи със сигурност да не са повече от приходите. И ако погледнем какво харчим за пенсии, за училища и т.н. спрямо приходите, сме на излишък от 1.7%. Тоест дефицитът е функция на това колко решаваме да инвестираме като национални средства.[2]
Тази безсмислица Асен Василев повтори и при едно от изказванията си в Народното събрание тази година в споровете с финансовия министър Теменужка Петкова. Последствието от налагането на тази логика като основа на фискалната политика се изразяват в 20 милиарда лева заеми, изтеглени след оттеглянето на ГЕРБ от властта и Кирил Ананиев от публичните финанси. Излиза, че единственият източник на държавни инвестиции могат да са заемите, защото текущите разходи трябва напълно да покриват постъпленията на държавата.
Какво се случва с лихвените разходи? Те може ли да се вместят сред плащанията, които се покриват с приходи, или трябва и за тях да се теглят целеви заеми? Василев не намира за необходимо да обмисли този въпрос, още по-малко да го коментира
Колкото и да е очевидна несъстоятелността на фискалните схващания, които „Продължаваме промяната“ прилагаха, тя не беше нито изложена, нито осъдена по категоричен начин. Медийната среда също се провали в тази задача, след като деградира повече от десетилетие и половина, изложена на изкушения от чуждестранни помощи, минаващи през фондации като „Америка за България“, или европейски средства, чието предназначение българските власти изкривяват, като ги отпускат срещу безкритичност и хвалебствия.
Дори да не мечтаем за български Уолтър Кронкайт, който още през 1968 година с репортажите си показва, че виетнамската война няма да бъде спечелена (реалност, чието признаване властите във Вашингтон отлагат със седем години и цената на стотици хиляди жертви), как нито една телевизия не се осмели да погледне как се развива държавният дълг, да види как, кога и защо се струпват бюджетните дефицити и да зададе въпроса кои научни публикации и изследвания легитимират подобен завой във фискалната политика. Какво постигнаха? Решиха ли някакъв проблем? Струваше ли си решаването му?
На графиката по-долу може да се видят всички външни заеми, които България тегли през този век, без тези от сделката с преоформянето на външния дълг, от Милен Велчев и екипа му през 2002 година. Оранжевите колони на графиката показват как година по година се е изменял държавния дълг през изминалите две десетилетия. Ясно се вижда кога той е намалявал. Включително и при управление на ГЕРБ. Сините колони показват тегленията на външни заеми. От тях може да се посочи, че през 2012 става дума за рефинансиране на стар заем. Пикът от 2014 година е свързан с фалита на Корпоративна търговска банка и е еднократно явление. Кабинетът „Борисов 2“ си позволява само едно теглене на външен заем през 2016 година, което е в година след погашение на външен дълг и предопределено от ликвидни потребности. Останалите тегления, концентрирани след 2020 година (годината на Covid-19) показва новия мироглед, наложен с идването на „Продължаваме промяната“(източник на данните е Министерство на финансите).
Прогнозите в макрорамката към изтегления проектобюджет сочат, че догодина България ще плати за лихви 2.1 милиарда лева. Тези пари са повече от всичко, което България харчи за култура и спорт, взети заедно. Равни са на разходите за правосъдие. Съпоставими са с половината от разходите за отбрана.
След абдикацията на медиите да посочат пагубната политика на „Продължаваме промяната“, да, подкрепяна от ГЕРБ и ДПС, но все пак инициирана от „Продължаваме промяната“, днес самите ГЕРБ с необходимата доза посипване на главата с пепел, лансират историята за вредната фискална политика на опонентите им.
Правят го обаче внимателно, защото още не са решили кое е техен истински приоритет. Да развенчаят докрай Асен Василев или да влезем в еврозоната. Един провал на тазгодишния напън да приемем еврото би могъл да се докаже като вина на Василев, също както и дефицитите, които заложи в последните години. Все пак притесненията на Европейската комисия и Европейската централна банка, че фискалната ни политика е неустойчива, датират точно от миналогодишния конвергентен доклад и Василев не може да се крие зад оправдания от сорта, че той е министерствал до април 2024 година и всичко след това е отговорност на други.
От своя страна ПП и особено на коалиционните партньори Демократична България, осъзнават тежкото положение, до което доведоха България, но всячески опитват да избегнат отговорност. Те усещат, че ГЕРБ са изправени пред дилема – да скрият ли истината за бюджет 2024 с цел да влезем в еврозоната, или да посочат Василев и тях като причина за провала. Затова с агресивната комуникационна стратегия на ПП и особено на коалиционните партньори Демократична България, превантивно наводняват терена с информация и използват всички канали да обвинят новите управляващи, че не желаят България да въведе еврото. А всъщност само объркват публиката.
Премълчава се, че, евентуалното влизане в еврозоната от 2026 година ще бъде и индулгенция за всички дефицити и цялото задлъжняване, на което Асен Василев и „Продължаваме промяната“ изложиха България в последните четири години. Няма значение дали сме за или против замяната на лева с евро. Има неотменими факти, които стоят зад наглед добрите фискални показатели, с които се хвалим пред еврогрупата:
– декапитализация на Български енергиен холдинг, чрез теглене на стотици милиони, които би трябвало да се ползват за инвестиции.
– прехвърляне на три милиарда лева текущи разходи от 2023 в 2024 година на принципа „не издавай фактура, ако не искаш да платиш ДДС и да чакаш да ти платим“.
Украсяването на бюджет 2024 в проектобюджета на Людмила Петкова беше дори по-смело:
– неразплатените разходи, със и без издадени фактури са за три милиарда и половина лева.
– невъзстановеният в срок ДДС е 800 милиона лева.
– минният бранш беше принуден да внесе авансово данъците си върху все още нереализираната печалба за тази година.
– същото ще стори и банковият сектор, за да избегне облагането на свръхпечалбите. И ще го прехвърли върху потребителите под формата на банкови такси.
Днес легендата е, че ще съберем 18 милиарда лева повече, като събираемостта на данъчно-осигурителните приходи ще скочи с четири процентни пункта спрямо нивото от 29%, поддържано в последните над 10 години. Обяснението как ще стане това се крие в претоплените опорни точки на Симеон Дянков от 2009 година. Тогава трябваше да има подобрен анализ на риска и сътрудничество между НАП и митниците. Накрая всичко приключи с признание за провал и нуждата бюджета за 2020 година да се актуализира още през май. Такива прогнози трябва да убедят Европейската комисия и Европейската централна банка, че въпреки петте години с бюджетен дефицит, на ръба на прага от три процента спрямо БВП, все пак трябва да ни позволят да заменим лева с евро.
Няколко неща са сигурни. Европейската централна банка си има преглед на печата от България. Също както Европейската комисия, и еврогрупата. Няма начин да не са проследили цялата бюджетна дандания в последните шест месеца. Ако след всичко това докладите им в края на пролетта са положителни, ще се натрапи един извод.
Към България се прилага толкова голям политически компромис, какъвто не е прилаган към друга страна. Обичайно ангажиментът за благосклонно третиране се дава около 15 до 18 месеца преди евентуалната дата за присъединяване към валутния съюз. В Българския случай това би означавало да ни поощрят миналото лято и да ни кажат да поискаме извънреден конвергентен доклад тази пролет, защото на негова база ще ни приемат през януари догодина. Самото поощряване сега, само 10 месеца преди евентуалната дата ще сигнализира необичайно бързане и пак ще е знак, че политиката взима връх над експертните оценки за нашата подготвеност.
Евентуалното приемане на България във валутния съюз при текущото състояние на нейната икономика и публични финанси ще превърне нас и самата еврозона в пример за всичко порочно, от което по принцип трябва да страни всяка държава със стабилни публични финанси и банкова система и с ясна преценка за икономическия си интерес. Държава с хронични бюджетни дефицити, в неизпълнение на инфлационния критерий, влиза в свръхзадлъжнялата еврозона точно когато не може да избегне свръхдефицит по бюджета си, което ще я постави в нарушение на правила на съюза още от първата година членство в него.
Безспорно, в краткосрочен план това ще се окаже спасителен пояс за политическата ни класа, а и за публичните финанси. Сигурна дата за приемане на еврото ще вдъхне оптимизъм и доверие в участниците на капиталовите пазари на запад и те ще са склонни да кредитират България още тази година и то в рекорден размер на заема, какъвто не е теглен никога досега и който ще е по-голям от целия държавен дълг в края на добрите години преди световната финансова криза. В проектобюджета само за тази година се предвижда новите заеми да са до 16.9 милиарда лева.
Както анализаторите на Българска народна банка предупредиха в изследването си за ползите и рисковете от приемането на еврото, възможно е, както отделна държава, така и еврозона като цяло да изпаднат в хипотезата на така нареченото „фискално надмощие“. В този случай глупостите на финансовите министерства и фискалните им политики са толкова значими, че принуждават и централните банки да ги подкрепят, защото разнобоят би бил дори по-катастрофален.
Например, ако едно правителство има голям дефицит, и потърси финансирането му на пазарен принцип през банковата система. Но понеже дефицитът е толкова голям търговските банки веднага залагат купените облигации пред централната си банка, а тя трябва да предприеме монетарна експанзия и да осигури кредитирането, защото в противен случай самата държава може да фалира.
На практика ще се откажем от най-голямото предимство на валутния борд – забраната БНБ да кредитира правителството, пряко, или косвено, като дава заеми на банковата система, срещу залог на правителствен дълг. С влизането ни в еврозоната, тази обичайна практика за еврозоната ще стане присъща и у нас. За първи път след 1996 година.
[1] https://www.youtube.com/watch?v=Esb8_l9uzmY
[2] https://www.minfin.bg/bg/media/11696
