ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Забраната за притежание и употреба на наркотични вещества не премахва пазара за тях. Когато държавата направи дадена стока или услуга незаконна, търсенето и не изчезва, но за сметка на това предлагането се криминализира.
Дебатът за легализиране на наркотичните вещества вече тече с пълна сила. На различни места по света – от Калифорния, през Холандия и Португалия се експериментира с промяна на законодателството в посока облекчаване контролния режим върху различни видове наркотици. Зад идеята за свободно разпространение и употреба застават разнородни групи, включващи лекари, икономисти, служители на реда, хора в тежко здравословно състояние, а вече дори и политици[1].
В тази статия ще разгледам накратко няколко от важните аргумента „за” легализацията. Убеден съм, че макар и замислена с добри намерения, войната срещу наркотиците е напълно заблудено усилие и всъщност вреди много повече, отколкото помага. Ще се опитам да ви убедя в това със следващите редове.
Един от най-важните аргументи в подкрепа на легализацията е чисто етичен. Притежанието и ползването на наркотици не трябва да се преследва от закона, защото това представлява намеса в личния избор на индивида. Като пълнолетен мъж аз имам правото да разполагам със себе си, както сам пожелая. Преценката какво да ям, пия, пуша и правя, докато не използвам агресия срещу другите, е част от упражняването на моите права. Когато държавата със сила налага правила за решения, които са изцяло мой прерогатив, това е грубо ограничаване на личната ми свобода.
Забраната за притежание и употреба на наркотични вещества не премахва пазара за тях. Когато държавата направи дадена стока или услуга незаконна, търсенето и не изчезва, но за сметка на това предлагането се криминализира. Поради тази причина (черният пазар създаден от прохибицията) наркотиците и проституцията са два от основните източници за финансиране на организираната престъпност.
Характерна черта на черните пазари е, че на тях спорове за клиенти, качество и/или територия не могат да бъдат разрешени чрез правната система. Това се случва с насилие и по неясните правила на престъпния свят. Подземният пазар на наркотици стимулира и увеличава и броя на битовите престъпления – стоката търгувана на него е с много по-висока цена от тази, която бихме платили при нормална свободна размяна. В такава ситуация зависимите чест са принудени не само да социализират и постепенно да се асоциират с бандити (единствено чрез които могат да си набавят нужното), но и да прибягват до кражби и обири, за да плащат по-високата цена.
Идеален пример за това как забраните създават престъпност е Сухият режим в САЩ, който причинява невиждани проблеми. С въвеждането на забраната за производство и продажба на алкохол, убийствата в страната стигат своя пик през 1933 г. – 10 случая на 100 000 души[2]. Възникват всесилни мафиотски структури, а Ал Капоне и Лъки Лучано вилнеят в Чикаго и Ню Йорк. Прекратяването на режима води до драматичен спад в убийствата, които стигат до 5 на 100 000 през 1944 г. Мафията не изчезва, но важен източник на мръсни средства е премахнат.
Дори, ако се изключи факта, че забраната за ползване и разпространение на наркотици е неморална и не работи, може с лекота да бъдат изброени още причини за това тя да е абсурдна. Например, нелогично е част от наркотичните вещества да са незаконни, докато най-разпространените от тях, като алкохола и тютюна, не са. Неморално и опасно е хора да лежат в затвор за притежание на наркотици, докато извършители на престъпления с жертви остават на свобода. Глупаво е да се харчат милиони в опити полицията да се справи с проблем, създаден от самата държава, вместо да печели от данъци чрез облагане употребата и разпространението на наркотици.
Ще завърша с едно изречение. Легализацията на всички видове наркотици е въпрос на прагматизъм и морал!
[2] http://www.albany.edu/~wm731882/future1_final.html
Общо взето всичко гнусно започва след Втората световна война и създаването на ООН. Едни учени, откриват случайно, че човешките същества ужасно силно се пристрастяват към определен вид химически субстанции … после други професори виждат в това начин за грандиозни печалби. Информацията е споделена с трети доктори – политици и юристи и от там натам решението е взето, машината е задействана и няма спиране вече 60 и кусур години. За изместване на фокуса на общественото мнение се харчат купища мангизи … а колко се печелят, на никой не му е ясно! Темата е сериозна и много дълбока и засяга всички нива на съвременната цивилизация! Моля автора да я продължи с още анализи и материали. Също така го моля, да се фокусира над българското право и свързаните с него казуси. Поздравления за чудесната статия 🙂
Мерси за хубавите думи. Обмислям статия за някой от конкретните случаи, при които легализацията е имала успех – най-вероятно Португалия.
Dobra statiq. V zashtita na narkoticite e hubavo da se otbeleji purvo che ‘narkotik’ ne e korekten termin ‘narco’-sleep ‘narcotic’-inducing sleep, zashtoto nqkoi veshtestva imat tochno obratniq efekt. Sushto ne e korektno da se slagat vsichki veshtestva pod obsht znamenatel, a da se delqt na depresanti, stimulanti halucinogeni i tn. Naprimer, nqkoi halucinogeni imat prakticheski nulevi dulgosrochni fiziologochni efekti (dokolkoto e izvestno pone), koeto oznachava che upotrebata vliqe edinstveno na individa kakto v kratkosrochen taka i v dulgosrochen plan i ne se prevrushta v breme za obshtestvoto. Za halucinogenite moje da se kaje che kontroliraneto na choveshkoto suznanie e nemislima koncepciq vuv obshtestvo koeto pretendira za kakuvto i da e vid svoboda. Argument sreshtu
Разбира се, прав си. Нямах място в тази статия да навлизам в детайли, но наистина наркотиците бива толкова много видове, че е крайно глупаво дори при прохибиция да се третират еднакво.
Чувал съм за някои опасности свързани с психични заболявания, що се отнася до халюциногенните вещества. Но не от сериозни източници
Проблемът с употребата, например на марихуана, в западната цивилизация е глобален. Някои по напредничави правителства декриминализират употребата на марихуана и леки наркотици, но това в крайна сметка довежда до нарко-туризъм и до негативи за местните жители. Например в Маастрихт, Холандия, се борят с прииждащи немски туристи, на които обществото не гледа с добро око. Повечето порядъчни жители на тази страна поначало не поощряват употребата на леки наркотици и общественото мнение до голяма степен подкрепя затварянето на coffee shop-овете.
Франк Запа е казал, че наркотиците по своето същество, не са добри или лоши, а просто някои хора ги използват като оправдание да са държат като задници. Докато има такива хора, ще има и други, които се противопоставят на легализацията.
Честно казано и аз не бих харесвал тълпи надрусани хора в града си. Но това пак е ефект на прохибицията на други места.
Da. Struva mi se che v Bulgariq problema se uslojnqva dopulnitelno i ot fakta che staroto pokolenie pochti ne e imalo dostup do narkotici. Lipsata na opit i nabliudeniq ot purva ruka v kombinaciq sus mnogobroinite mitove i kato cqlo obshtata lipsa na informiranost po vuprosa opredeleno ne sa predpostavki kum reshavaneto na problemite, koito drogata suzdava v momenta.
Taka e. Лоша практика е хора, които не познават наркотоците да изготвят законодателствто за тях.
Наркотиците трябва да се легализират. Това е сигурно и ще премахне монополите върху тях, както и ще премахне нуждата от директен маркетинг (да зарибяват децата в училище). Само трябва да се забрани всякаква форма на реклама (както впрочем и на цигарите, и на алкохола). Чудя се дали трябва да се забрани и употребата им на обществени места (както и на цигарите, така и на алкохола)
Ами аз принципно съм против забраната за употреба на алкохол и цигари на обществени места. Имам предвид забрана наложена от държавата върху частни ресторантьори например.