ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Голяма част от действията на българското правителство, могат да се опишат далеч по-добре като „пъблик ъфеърс”, отколкото като „обществени дела”.
Имало едно време в Америка – дървосекачи от частния сектор възнегодували срещу силното публично влияние на Горското стопанство на САЩ, което въздействало за предоставянето на федерална земя с цел дърводобив. С помощта на зачестилите опасения за правителствена пропаганда и манипулиране на общественото мнение се стигнало до т.нар. „поправка Жилет”, забраняваща на правителствата да заплащат за публичност. Това малко изменение оказало много по-голямо влияние, отколкото текстовете му предполагали. Годината е 1913. Оттогава насетне, щом става въпрос за държава, се говори за „public affairs”, вместо за PR. Или, за да задоволим патриотичните езиковеди – правителствена пропаганда, скрита зад термина „обществени дела”.
Лично аз съм на мнение, че понякога чуждиците имат своето място в езика и ежедневието ни. Емпириката (древногръцка чуждица) го потвърждава. Голяма част от действията на българското правителство могат да се опишат далеч по-добре като „пъблик ъфеърс”, отколкото като „обществени дела”.
А конкретен пример? Дори да сте човекът с най-лошия късмет в България, ако завъртите колелото на министерските гафове, вероятността стрелката да попадне на джакпот остава голяма. В съзнанието бързо се извъртат сектори с имената на Тотю Младенов, Вежди Рашидов, Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова, Трайчо Трайков. Всички тези личности са част от чуждицата „public affairs”. Но победителят в сянка е един – министърът на земеделието и храните. Наред с министър-председателя, Мирослав Найденов работи доста усилено върху провеждането на PR-акции, повечето от които доста евтини.
Като с орден се окичи министърът през 2010 г. със своя стандарт „Стара планина”. По всички правила на пъблик ъфеърс-а, г-н Найденов потърси широко медийно присъствие за задочен диалог с обществеността, която само кимаше и възприемаше случващото се като цветен спомен от архивите на соц-миналото. Но историята не свърши с този кино преглед. Малко след въвеждането на стандарта четири месопроизводителя бяха обвинени в използване на соя в продуктите си „Стара планина”. Е, оказа се, че в България няма лаборатория, която да измери допустимите нива на соя, но пък си имаме стандарт! След изследване на пробите в Германия по поръчка на Държавния ветеринарно-санитарен контрол, стана ясно, че всичко си е в норма. Последва министерско оправдание с половин уста, връщане на лицензи, накърняване на бизнес и спад в продажбите на „Стара планина” до 10 пъти на годишна база.
Тази малка победа, обаче, не беше достатъчна и публичните изяви продължиха с прословутата акция с доста звучно име (операция „Дупетата”), при която със съмнителни доводи беше спрян внос на месни изрезки.
Геният на публичния PR възкръсна и с наближаването на Великден заедно с драмата с яйцата. Спираме вноса от Полша, за да защитим родния производител, или по думите на министъра: „…държавата се намеси и почти спряхме вноса на полските яйца, които са чувствително по-евтини“. След което се обръщаме към същия производител и го заставяме да „натиска цените надолу” под заплахата полският внос да бъде възобновен. Груба държавна намеса на два пъти или по-скоро изкривяване на фактите – класически български пъблик ъфеър.
И като за капак, вместо да насочи усилията си към същинското разбиране на причините за поскъпването (сезонни фактори, дефицит на продукция в цяла Европа след въвеждането на ново законодателство за хуманно отношение към кокошките и др.), държавата изпрати Симеон Дянков на проверка по магазините и засили контрола върху вноса на яйца на гранично-пропусквателните пунктове със Сърбия. Бяха конфискувани дори единични кори с по 10 броя от новото българско злато.
В края на тази „приказка”, да се върнем към етимологията. Според езиковедите в един език могат да се различат два основни вида чужди думи: такива, които обогатяват езика, и такива, които го замърсяват. Първите наричаме заемки, а вторите – чуждици. Пъблик ъфеърс-ът на българското правителство определено е чуждица. Цялата ненужна държавна намеса замърсява сектори, които иначе биха функционирали в пъти по-добре. Министър Найденов говори популистки и се държи като всевластен учител, който внася ред сред непослушните и нищо неразбиращи ученици на скамейката. Както в легендарния видео-клип на Pink Floyd, учителят манипулира мнението на слушателите и поставя в устата им заучени фрази. На учениците, обаче, започва да им писва от пъблик ъферс-а: „Hey, Miro, leave them kids alone!”
