ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) беше цитиран от „Welt”, един от петте най-четени вестника в Германия, във връзка с планираното присъединяване на България към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Немската медия отрази дълбоките резерви по отношение на планираното присъединяване и сериозните критики на процеса, който доведе до него, изразени в Отвореното писмо, което публикувахме на английски език на 6 юни със заглавие „Open Letter: Why Bulgaria Should Not Adopt The Euro in 2026”.
От „Welt” отбелязват ключовата роля, която валутния борд играе що се касае гарантирането на максимална фискална дисциплина от 1997 г. насам. Неговото премахване след присъединяване към еврозоната съществено ще засили фискалните рискове, както от ЕКИП пишем в Отвореното писмо и неведнъж сме предупреждавали от 2018 г. насам. „Welt” в прав текст цитират нашата организация:
„В бъдеще правителството ще може безнаказано да прави много по-високи дефицити – и точно това тревожи Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) в София, обединение на либерални икономисти от страната. Политическият елит на страната е обсебен от идеята да премахне валутния борд чрез присъединяването на България към еврото, предупреди ЕКИП в отворено писмо, ‘с перспективата за значително по-високи държавни разходи’. Това би сложило край на предпазливата бюджетна политика.“
„Welt” също така цитират главния редактор на ЕКИП, Георги Вулджевм, в лично качество, във връзка със съмненията за достоверността на статистическите данни, с които България е приета в еврозоната. В материала пише:
„Георги Вулджев от ЕКИП заявява, че официалните данни са манипулирани: дефицитите в първите три тримесечия били високи, а през четвъртото изведнъж се появявал излишък. Част от разходите били изнесени в държавни предприятия извън бюджета, за да се скрие реалният дефицит.“
Счетоводните манипулации в сферата на публичните финанси са особено опасни, защото залагат още по-тежки фискални рискове в дългосрочен план. Разходи, които сега биват прикрити могат да доведат до неочаквано набъбване на дефицита в бъдеще. В държавния бюджет за настоящата година разходи, които се по принцип се поемат от правителството, бяха прехвърлени към държавни предприятия като Българска банка за развитие, чиито разходи не се отчитат като част от държавния бюджетен дефицит. „Welt” цитират предупреждението ни в това отношение:
„Освен това, според него, правителството е прикрило размера на публичните разходи в тазгодишния бюджет, като е прехвърлило част от тях на държавно предприятие, което функционира като извънбюджетен инструмент. Само по този начин е било постигнато изискването за дефицит от максимум три процента от БВП. „Тези разходи не се включват в общия държавен дефицит, но евентуалните загуби на това предприятие ще трябва естествено да бъдат покрити от държавата, което отваря пътя за последващо увеличение на официалния дефицит“, предупреждава Вулджев.“
От „Welt“ цитират отвореното ни писмо и по отношение на съмненията във връзка с данните за инфлацията. Напомняме, че Националния статистически институт промени методологията си, след което продуктите с бързо растящи цени се оказаха с по-ниско тегло. В материала на немския вестник са отразени и критиките във връзка с корупционния риск, дългогодишната политическа нестабилност и задълбочаващо се политическо разделение в България – фактори, които правят настоящия момент изключително неподходящ за присъединяване към еврозоната. „Welt” отбелязват:
„България е на 76-то място от 180 в индекса за възприятие на корупцията – в ЕС по-зле е само Унгария. Страната страда и от политическа нестабилност: седем парламентарни избора от 2021 г. насам, остро разделение между проевропейски и проруски сили. Настоящото правителство няма парламентарно мнозинство, а президентът Румен Радев е известен със симпатиите си към Русия.“
„Welt” напомнят и за липсата на демократична легитимация на планираното присъединяване. Липсата на такава легитимация е очевиден факт с оглед на поредицата откази на парламента да проведе всенародно допитване по валутния въпрос, въпреки че през 2023 бяха събрани достатъчно подписи (близо 500 хиляди) за провеждането на такъв (според закона).
Напомняме, че през май 2025 президентът Румен Радев също внесе предложение за провеждане на референдум относно датата на присъединяване към еврозоната и това предложение също беше отхвърлено. Социологическите проучвания сочат, че президентът Радев е политическата фигура с най-високо доверие в страната. Немската медия обективно отразява обществените настроения в България:
„И накрая, остава и отношението на населението, което е всичко друго, но не и възторжено относно присъединяването към еврозоната. Според социологически проучвания около две трети от гражданите са против, а наскоро дори имаше демонстрации срещу въвеждането на еврото.“
