ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Какво се случва с Венецуела не е казус, който би трябвало особено да интересува Европа, но какво се случва с Гренландия със сигурност е. Намеренията на Тръмп към нея трябва да се приемат (много) сериозно и се опасявам, че към момента политическият елит в Европа не осъзнава нейната важност. С оглед настоящата обстановка първи външнополитически приоритет на ЕС трябва да е присъединяването на Гренландия към съюза. Не просто като „територия“ на Дания както е сега. Позволете ми да обясня защо.
Гренландия има стратегическо значение и нейната загуба би означавала допълнително отслабване на тежестта на ЕС на глобалната сцена и дори в собствената част от света. Тя е много важна по две направления – арктическите маршрути за търговия и природните си ресурси (особено редкоземни елементи).
Ресурсите на Гренландия са важни за стратегическата автономия на съюза
Първо за природните ресурси, което е по-лесно за обяснение – Гренландия е много богата на тях. Има почти толкова залежи на редкоземни елементи колкото Китай, който е ключовият играч в сферата в момента, с огромно предимство. Уловката е, че са много по-трудни за добиване, но от перспективата на САЩ това не е голям казус. И шистовия газ/петрол беше неикономично да се добива преди технологичния пробив, който доведе до т.нар. „Шистова революция“ и отново направи САЩ петролен лидер. Гренландия може да е и полезна „тренировка“ за амбициите на Мъск що се касае колонизацията на Марс.
За справка, според Геологическата служба на САЩ, Гренландия притежава най-големите неразработени залежи на редкоземни елементи в света. Оценките сочат, че островът държи около 1.5 милиона тона доказани запаси, а според някои прогнози потенциалните ресурси в региона достигат над 38.5 милиона тона редкоземни оксиди. За сравнение, доказаните резерви на Китай са около 44 милиона тона. Гренландия е и сред 10-те държави в света с най-големи залежи на уран (според някои оценки дори в топ 5). Освен това, отново според оценки на САЩ, около 13% от световния неоткрит петрол и 30% от неоткрития природен газ се намират в Арктика, като значителна част от тях са в гренландски води.
Всички тези ресурси понастоящем са де факто под контрола на ЕС. И тяхното ефективно усвояване значително би допринесло за постигане на прословутата „стратегическа автономност“ на съюза. Без надежден източник на подобни ресурси европейските амбиции за ‘Зелен преход’ и енергийна независимост със сигурност остават само на хартия. В момента Европа е опасно зависима от Китай за над 90% от вноса на редкоземни елементи. Ако Брюксел позволи Гренландия да премине под контрола на Вашингтон или да попадне в икономическата хватка на Пекин, ЕС със сигурност губи суверенитета върху собственото си технологично бъдеще, и ще бетонира позицията си на клиент, вместо независим играч на глобалната сцена.
Арктическите морски маршрути са с огромно глобално значение
Сега нека поговорим за арктическите морски маршрути. Поради топенето на ледовете в Северния полюс, Северният морски път става практична алтернатива на маршрутите през Панамския и Суецкия канал. Това е най-краткият маршрут между Европа и Азия, с поне 30-40% по-къс от гореспоменатите. Освен това, ако погледнете карта на Северния полюс ще видите, че има два големи маршрута. Или по-скоро един кръгъл маршрут, който грубо казано може да се раздели на две. Едната половина е изцяло под контрол на Русия, но другата е по-фрагментирана, под контрола на няколко страни членки на НАТО.
От ключово значение е кой и къде може да блокира достъпа до северните морски трасета. САЩ в момента например имат излаз на Беринговия проток (в Аляска), който е единия важен вход. Но на другия вход нямат излаз – той е в Атлантика, между Гренландия и Норвегия (Обединеното кралство и Исландия очевидно също имат излаз там). Тоест, за „другия вход“ в Арктика, САЩ нямат пряк контрол, а трябва да зависят от съюзниците си в НАТО. Очевидно, ако една държава контролира има възможност да контролира двата входа тя ще има огромно глобално влияние.
Освен това, Русия има единен консолидиран контрол над своята „половина“ в Арктика, докато контролът на „Запада“ е по-фрагментиран. САЩ искат да се приближат като степен на контрол до това, което има Русия в своята част. Затова и намеците за анексиране на Гренландия. Тук някой би попитал „но нали САЩ и Европа са съюзници“? По принцип да, но това не означава, че интересите им винаги ще съвпадат. Всъщност аз бих казал, че в повечето случаи не съвпадат, но досега Европа просто винаги се е подчинявала.
Действията на Тръмп не са ирационални, макар и да са в европейски ущърб
В този смисъл, в действията на Тръмп няма нищо ирационално, сред администрацията му вероятно има осъзнаване, че това няма да продължи вечно. Няма вечни съюзи, в един момент Европа ще спре да следва безропотно САЩ. Затова защо да не изпреварим събитията и да не „изтискаме“ максимума, който можем от този съюз сега, докато европейците не са започнали да шават по-сериозно? Може би и аз щях да разсъждавам така на мястото на американците, особено в контекста на все по-тежката конкуренция с Китай.
И именно затова Европа не трябва да позволяват САЩ да вземе Гренландия. Контролът над северната част на Атлантика представлява огромен лост за влияние, който Европа има спрямо Вашингтон. Един от най-големите със сигурност. Но и над останалата част от света. Разбира се, конфронтация между ЕС и САЩ по отношение на Гренландия много вероятно би довело и до разпад на НАТО или поне тежък разкол вътре в съюза. В по-дългосрочен план допълнителното отслабване на ЕС на международната сцена и поставянето му във все по-голяма икономическа зависимост от външни сили би било екзистенциална заплаха и за самата цялост на съюза. За Американците това може да си струва, ако са си осигурили пряк контрол над ключова Арктическа територия и още по-слаба и по-лесна за контролиране Европа. Но за европейците това е очевидна катастрофа.
Впрочем, малко известен факт е, че Гренландия всъщност е първата държава, която е напуснала ЕС. През 1985 г. когато все още няма ЕС в днешната му форма, а е бил „Европейска икономическа общност“. Един въпрос, който трябва да си зададем е защо тогава на ЕС не е осъзнавал стратегическата важност на Арктическия регион и защо не е предложил по-добра сделка на Гренландия? Наследството от минали грешки на Европейския политически елит за пореден път обременява Европейското настояще.
Най-големият риск не е военна конфронтация, а дипломатически финт
Нито Дания нито Европа като цяло е в позиция да се конфронтира военно със САЩ, но до това няма и да се стигне. Всякакви такива намеци са блъф от страна на Тръмп, но защото знае, че (рано или късно) европейците ще се огънат. По-реалистично погледнато, ако Гренландия се отцепи от Дания то ще е защото им е предложена атрактивна икономическа сделка от страна на САЩ. В момента Гренландия е много зависима от Дания, получава годишна субсидия в размер около 600 милиона щатски долара. Това буквално са „джобни“ пари за Вашингтон. Тръмп може да предложи много по-големи суми от това, което Дания сама може да си позволи.
Именно затова в момента номер едно приоритет на ЕС трябва да е обратното присъединяване на Гренландия в съюза. Не просто като „територия“ на Дания. Това е уязвима позиция и в дипломатически план, защото Тръмп би могъл да финтира ЕС именно от ъгъла на по-голяма „демократичност“ и уважение за суверенния избор на Гренландия. Това в момента може да изглежда невъзможно поради реториката му, но Тръмп е много добър в тези преговорни маневри. Виждали сме го отново и отново, време е да се поучим от опита на целия свят с него.
Сценарият е до болка очевиден. Ако Тръмп започне директно да преговаря с Гренландия, то той до голяма степен вече е „финтирал“ Европа по тази линия, защото де факто я признава за равноправен автономен субект, а не просто територия на Дания. ЕС не трябва да позволява инициативата да се изземе в това отношение. А това ще се случи, защото освен да ескалира ефективно, Тръмп знае и как да деескалира ефективно. И това би било изцяло в негов стил що се касае подхода му спрямо Европа – той вече неведнъж е демонстрирал, че предпочита двустранните преговори с Европейски държави, вместо третирането на ЕС като блок.
ЕС трябва да да предложи на Гренландия (ново) членство в съюза
През 1985 г. Гренландия напуска съюза поради несъгласие с квотите за риболов. До ден днешен, рибата е 90% от износа на острова. На първо място ЕС може да предложи на Гренландия членство в съюза с изключение от Общата политика в областа на рибарството. Освен това трябва да се предложи и стратегия за дългосрочното промишлено развитие на острова. Гренландия, макар и богата на ресурси, в момента в изключително изостанала като инфраструктура и промишлено развитие. Европейските еврофондове могат да се използват, за да се коригира това и за разлика от начина, по който те се „усвояват“ от много други страни членки, както стана ясно в случая това би довело до дългосрочни ползи не само за самата Гренландия, но и за целия Европейски съюз.
Накратко, за да се блокира възможността за „разделяй и владей“ сценарий от страна на Тръмп, ЕС трябва да изпревари събитията. Ако ЕС наистина иска да има стратегическа независимост и да защитава своите интереси, поради извънредната ситуация присъединяването на всички други кандидат-членки трябва да остане на заден план докато не успее отново да привлече Гренландия. Хубавото е, че поради малкия ѝ мащаб като икономика и население, за ЕС би било сравнително лесно да ѝ предложи много добра икономическа сделка, дори в настоящото незавидно състояние на публичните финанси на страните членки. Да, някои временни икономически жертви ще са необходими, но в случая те със сигурност си струват в дългосрочен план.
