Вносът на работна ръка задълбочава дефицита на кадри и измества местните работници (аналитичен доклад)

• Въпреки утрояването на вноса на работници от трети страни (извън ЕС) след 2021 г., дефицитът на пазара на труда нараства с над 25%.
• Налице е заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство и хотелиерство.
• Фискалният принос на имигранти от страни извън ЕС е отрицателен в дългосрочен план и не решава демографските проблеми.
• България разполага с вътрешен резерв от над 1 млн. неактивни лица, като 85 000 от тях заявяват желание да работят.
• Страната е на последни места в ЕС по инвестиции в капитал и роботизация, което показва, че кризата е и резултат от дефицит на капитал и технологии.

Новото ни проучване на пазара на труда анализира ефектите от трудовата миграция и потенциала на вътрешния трудов резерв. То сочи, че въпреки утрояването на вноса на работна ръка от трети страни след 2021 г., дефицитът на пазара на труда в България не намалява, а нараства с над 25%.

Анализът на последствията е особено актуален с оглед на предложения законопроект за увеличаване на квотите за внос на работници от трети държави. Пълният доклад можете да прочетете като последвате този линк.

Вместо да облекчи икономиката, има ясни признаци, че вносът на работна ръка от страни извън ЕС води до заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство, хотелиерство и промишленост, по този начин влошавайки структурните проблеми на българския трудов пазар.

Изследването показва, че вносът на работници не е решение за демографската криза. Преглед на данните и изследванията в други страни членки показва, че фискалният принос на имигранти от страни извън ЕС е отрицателен в дългосрочен план и води до задълбочаване на дефицитите в социалните системи.

Докладът показва, че България разполага с неизползван вътрешен резерв от над 1 милион икономически неактивни лица. От тях над 85 000 заявяват желание да работят, което е съпоставимо с целия настоящ внос на кадри. Данните разкриват и сериозно изоставане в технологиите – недостигът на работна ръка е резултат и от дефицит на капитал, като България е на последно място в ЕС по роботична плътност.

Възможно обяснение за текущата ситуация е, че лесният достъп до евтинa работна ръка от извън ЕС потиска естествения ръст на заплатите и производителността, създавайки условия за социален дъмпинг.

Анализът ясно показва, че увеличаването на вноса на труд не решава структурните проблеми, а ги задълбочава. Наблюдаваме парадокс – вносът расте, а дефицитът на кадри се влошава, докато заетостта сред местните младежи спада. Това е сигнал, че политиците и бизнесът прибягват до по-лесното краткосрочно решение, но същевременно влошават проблема в дългосрочен план.

Устойчивият път за България не е зависимост от нископлатен внос, а повишаване на производителността чрез автоматизация и връщане на българите зад граница. Затова от ЕКИП препоръчваме намаляване на квотите за работници от трети страни и въвеждане на данъчни стимули за роботизация и за завръщащи се емигранти.

За повече информация, прочете пълния ни анализ на този линк.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!