Становище на ЕКИП относно увеличението на квотите за внос на работна ръка

Това становище бе официално входирано от ЕКИП в Министерство по труда и социалната политика (МТСП) на 19.01.2026 г. относно публикуваният за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който можете да откриете на този линк.

ДО

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

СТАНОВИЩЕ

ОТ

ЕКСПЕРТЕН КЛУБ ЗА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА (ЕКИП)

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) изразява своето категорично несъгласие с предложените промени, позволяващи увеличаване на вноса на работници от трети страни.

Считаме, че предложението за улесняване на трудовата миграция и увеличаване на възможностите за наемане на чужденци е икономически необосновано и крие сериозни рискове за българския пазар на труда и дългосрочното икономическо развитие на страната. Нашите аргументи, подкрепени с данни, са следните:

1. Вносът на работници не решава проблема с недостига на кадри

Практиката от последните години показва ясна корелация: докато вносът на работна ръка расте, дефицитът на кадри не намалява, а се увеличава.

• През 2021 г. България внася 10 486 работници от трети страни, като се очаква през 2025 г. този брой да достигне поне 50 000.
• Въпреки тази стръмна възходяща динамика, дефицитът на пазара на труда нараства с над 25% – от нужда за 205 000 работници в края на 2022 г. до 262 000 в края на 2024 г.

Тези данни ясно показват, че политиката на внос не адресира структурните проблеми, а създава зависимост от външен трудов ресурс, без да облекчава реалния недостиг.

2. Налице са признаци за социален дъмпинг и изместване на български работници

Наблюдава се тревожна тенденция на спад в заетостта сред уязвимите групи на местното население, съвпадаща с ръста на трудовата миграция.

• Данните на НСИ за второто тримесечие на 2025 г. показват спад на заетостта сред младежите (15-24 г.) с 3.1 процентни пункта и сред тези между 25 и 34 г. с 6.2 пр. пункта⁴.
• Най-голям спад в броя на заетите лица се отчита именно в секторите, които най-активно внасят работници – преработваща промишленост, строителство и хотелиерство/ресторантьорство.
• Общият спад на заетите в тези три сектора (62.3 хиляди души през второ тримесечие на 2025 и 50.5 хил. през трето) е много близък до годишния внос на работници от трети страни, което е признак за вече наличен процес на социален дъмпинг и заместване на местна работна ръка.

3. Вносът на евтин труд демотивира инвестициите в модернизация

Докато България внася все по-вече евтин труд от чужбина, инвестициите в капитал и технологии стагнират. Прогресивното улесняване на достъпа до евтин труд от трети страни премахва стимулите за бизнеса да инвестира в технологии и повишаване на производителността.

• България е на последно място в ЕС по интеграция на индустриални роботи – едва 30 робота на 10 000 работници, при средно ниво за съюза от 106.
• Инвестициите в основен капитал в България са сред най-ниските в ЕС (17.9% от БВП през 2024 при средно 21.2%).

С предложените законови изменения се рискува бетонирането на икономически модел, който е хронично зависим от евтин труд. Вместо това трябва да се насърчават и стимулират инвестиции в дейности с по-висока добавена стойност.

4. Пренебрегва се вътрешният и външният трудов резерв на България

Преди да се пристъпва към поредното увеличение на вноса на труд, държавата следва да активира вътрешният трудов резерв на България, както и да направи всичко възможно за привличане на милионите български емигранти, които работят в чужбина.

• В България има над 85 000 икономически неактивни лица, които заявяват желание да работят – брой, надвишаващ годишния внос на работници^.
• В страната има между 120 000 и 150 000 младежи (NEETs), които нито учат, нито работят, и чиято интеграция трябва да е приоритет пред вноса на кадри.
• Според данни Евростат към 2023 има над 800 хил. българи, които работят в други страни членки на Европейския съюз. Броят на работещите в чужбина България достига милиони души, когато отчетем тези в страни като САЩ и Канада.

Неслучайно Организацията на обединените нации (ООН), в своя World Social Report (2023), препоръчва на страни като България да се фокусират върху привличането обратно на емигранти и активирането на икономически неактивното население като по-ефективни мерки за борба с отрицателните икономически ефекти от застаряването на населението.

ПРЕПОРЪКИ:

Предвид гореизложеното, ЕКИП настоява:

1. Да не се приемат предложенията за увеличаване на квотите или облекчаване на режима за работници от трети страни.
2. Вместо поредното увеличение, квотите за работници от трети страни да бъдат намалени до 10% за големи предприятия и 20-25% за малки и средни предприятия.
3. Да се въведе фиксиран лимит колко разрешителни за работа на лица от трети страни могат да бъдат издавани на година и този лимит да бъде не повече от 10 000.
4. Да се въведе изискване вносните кадри да бъдат наемани на позиции със заплащане поне 50% над средното за съответния сектор, за да се гарантира привличането на висококвалифицирани специалисти, а не внос на евтин труд, потискащ местните доходи.

Устойчивият път за България е повишаване на производителността чрез инвестиции в капитал и технологии, активиране на вътрешния трудов резерв и привличане на българските емигранти обратно в страната. Изграждането на зависимост от внос на евтина работна ръка не е устойчиво решение на проблемите на българската икономика и рискува да я обрече на стагнация в дългосрочен план.

С УВАЖЕНИЕ,

ГЕОРГИ ВУЛДЖЕВ

ЕКСПЕРТЕН КЛУБ ЗА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА

АДРЕС: ТРИАДИЦА 5Б, ЕТ. 4, ОФИС 406

ЕИК: 177175764

19.01.2026 г.

ГР. СОФИЯ