Становище относно предложени промени в ППЗТМТМ касаещи вноса на работна ръка

ДО

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

СТАНОВИЩЕ

ОТ

ЕКСПЕРТЕН КЛУБ ЗА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА (ЕКИП)

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ)

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) изразява своето категорично несъгласие с предложената философия на промените. Считаме, че по-нататъшното форсиране и изкуствено съкращаване на административните срокове за внос на краткосрочна работна ръка от трети страни е икономически необосновано, задълбочава структурните дефекти на пазара на труда и излага на риск качеството на регулаторния контрол. Препоръчваме удължаване на стандартния срок и въвеждането на такъв съкратен срок, който съответства на способностите и капацитета на публичните институции за своевременна и надеждна проверка и обработка на съответните документи и заявления.

Нашите аргументи, подкрепени с анализ на предоставената документация и европейската практика, са следните:

1. МЕТОДОЛОГИЧЕСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ЛИПСА НА ДЕФИНИРАН СТРУКТУРЕН ПРОБЛЕМ

Проектът страда от фундаментален методологически дефект, официално констатиран в становището на администрацията на Министерския съвет. Вносителят подробно предписва административни улеснения и действия, без преди това да е дефинирал ясно конкретния структурен проблем, който се опитва да реши. Промяната се предлага на фона на сериозен ръст на регистрациите за краткосрочна сезонна заетост до 90 дни – от 10 403 през 2024 г. до 19 057 през 2025. Практиката от последните години ясно показва, че вносът на работници за краткосрочна сезонна заетост расте с изключително високи темпове и при настоящия административен режим. Следва да се подчертае, че в момента България има най-краткия стандартен срок за издаване на разрешителни за краткосрочна сезонна заетост.

Механичното улесняване на вноса не решава дефицита на кадри, вносът на работна ръка адресира симптомите, а не причините за кризата, генерирайки зависимост от външен трудов ресурс. Рискът от социален дъмпинг посредством подкопаване на ръста на заплатите на българските работници е особено изразен при преследването на такъв тип трудова политика. Икономическите данни сочат нарастващ дял на печалбите и спадащ дял на разходите за трудови възнаграждения в редица сектори, които активно внасят работна ръка, но най-вече в сектор хотелиерство и ресторантьорство, където краткосрочната сезонна заетост е може би най-разпространена.

2. АДМИНИСТРАТИВНА АНОМАЛИЯ И РИСКОВЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Предложението за въвеждане на 3-дневен срок за регистрация на сезонни работници по чл. 32, ал. 3 от проекта е ясен симптом на нереалистичната рамка на стандартната процедура по одобряване на заявления за сезонна заетост. Настоящият стандартен срок от 10 работни дни за произнасяне в България е сред най-кратките в целия Европейски съюз. Това не съответства на капацитета на администрацията при лавинообразно нарастващия обем от преписки. Когато базовата процедура е заложена на едва 10 дни, всяко нормативно изискване за ускоряване, заложено в член 16 от Директива 2014/36/ЕС, принуждава съставителите на акта механично да свалят срока до критично ниски и невъзможни за изпълнение срокове, за да демонстрират нормативно разграничение. Следва да се подчертае, че самата Директива 2014/36/ЕС в чл. 16 не съдържа конкретен числов максимум за сроковете по „ускорената“ процедура, нито изисква държавите членки да определят срокове, по-кратки от общите стандарти на Визовия кодекс на ЕС. В този смисъл фиксирането на 3-дневен срок за ускорена регистрация е чисто политически избор на национално ниво, а не неизбежно правно изискване за съответствие с европейското право.

Според нас предложеният срок от едва 3 работни дни е неприложим на практика. За сравнение, в държави от ЕС с развити и дори силно дигитализирани администрации, улеснената процедура за завръщащи се работници отнема между 15 и 60 дни (Германия, Испания, Белгия, Полша, Чехия и др.), тъй като тези общества осъзнават, че качественият миграционен и трудов контрол изисква технологично време. Настояването за 3-дневен срок в България ще превърне проверката на работодателите, договорите и условията на труд в абсолютна формалност и ще доведе до неизбежно претупване на работата и пропускането на нередовни и дори фалшиви документи. Това може да е риск за сигурността на България, както и сигурността на целия ЕС.

3. КАПАЦИТЕТЕН ДЕФИЦИТ И ЗАНИЖАВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ

Предложеният проект демонстрира силно дефектна административна логика, която предвижда разграждане на контролните, статистическите и стратегическите функции на държавата. Може би най-тревожно е предложението по чл. 38, ал. 5, т. 1 за промяна в състава на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност, където отпада изискването за участие на лица с висок държавен ранг като заместник-министри, заместник-председатели и главни секретари. Оправдаването на тази стъпка с хроничната липса на кворум е признание за административно безсилие. Вместо да изисква засилена ангажираност и отговорност по този критичен въпрос, както от гледна точка на социалната и икономическата политика, така и от гледна точка на националната сигурност, проектът избира линията на най-малкото съпротивление и сваля политическото ниво на съвета. Превръщането му в орган от нископоставени служители ще го лиши от управленска тежест и реален авторитет за провеждане на дългосрочни национални политики.

На второ място, прехвърлянето на процедурите по регистрация на сезонна заетост от Централната администрация директно към териториалните поделения – дирекциите Бюро по труда – е обвързано с деструктивен капацитетен парадокс. В предложените изменения на Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, за справяне с огромния поток от преписки, числеността на персонала в бюрата по труда в цялата страна се увеличава с едва 12 бройки (от 1770 на 1782 служители). Прехвърлянето на десетки хиляди преписки към натоварените местни структури под натиска на кратки срокове ще парализира дейността им и ще превърне проверките на работодателите в абсурдна формалност. Още по-тревожно е, че това крайно недостатъчно увеличение в бюрата по труда се извършва изцяло за сметка на съзнателно орязване на контролния капацитет на Агенцията по заетостта. Щатът на дирекция Мониторинг, статистика и контрол се съкращава драстично с 14 бройки – от 87 на 73 служители. Държавата намалява капацитета на единствения орган, който трябва да наблюдава, анализира и контролира трудовата миграция, лишавайки се от възможност за обективна оценка на социалните последствия от нея.

4. ЗАПЛАХА ЗА РЪСТА НА ДОХОДИТЕ И ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ДИСБАЛАНСИ

Прогресивното административно улесняване на достъпа до краткосрочен и евтин чуждестранен труд отнема икономическите стимули на бизнеса да предлага по-високи възнаграждения за труд и да инвестира в технологии, които повишават неговата производителност. Към момента България заема последно място в ЕС по интеграция на индустриални роботи, а инвестициите в основен капитал като дял от БВП са под средните за ЕС. Двата сектора където краткосрочната сезонна заетост до 90 дни е най-разпространена – земеделие и туризъм – са и секторите с най-ниско ниво на средна брутна заплата по официални данни на Националния статистически институт.

Както бе посочено и в началото на становището, в сектор хотелиерство и расторантьорство се наблюдава много рязко увеличение на печалбите през последните години – общо 633% между 2019 и 2024 г. Междувременно, разходите за трудови възнаграждения се увеличават с едва 52%. Това съотвества и на много значително увеличение с повече от два пъти на издадените разрешителни за работа на лица от трети страни. Всякакво допълнително облекчаване на административния режим, особено чрез въвеждането на нереалистично кратки срокове за проверка, рискува още по-голямо задълбочаване на подобни структурни икономически и социални дисбаланси.

 

ПРЕПОРЪКИ

Предвид изложените аргументи, Експертният клуб за икономика и политика настоява за цялостно преразглеждане на архитектурата на сроковете и процедурите в проекта. Препоръчваме:

1. Удължаване на стандартния максимален срок за регистрация на сезонна заетост в Правилника от 10 на 30 работни дни, което да изравни България с реалистичните европейски стандарти и да даде технологично време за истински проверки с цел гарантиране на максимална сигурност и контрол при трудова миграция.
2. Обособяване на ускорена процедура за завръщащи се сезонни работници (съгласно Директива 2014/36/ЕС) със срок от 15 работни дни, вместо предложените 3 дни, също с цел изразняване с европейските стандарти и гарантиране на националната сигурност.
3. Оттегляне на предложението за децентрализация на процедурите към дирекциите Бюро по труда, докато не бъде осигурен реален и съобразен с обема на преписките капацитет, който да гарантира качеството на контрола.
4. Запазване на изискването за висок управленски ранг в състава на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност, като се въведат механизми за засилване на личната отговорност на участващите заместник-министри и главни секретари.
5. Изготвяне на задълбочена цялостна оценка на въздействието, базирана на реални данни, включително оценка на икономическите и социални ефекти, преди да се предприемат каквито и да било други промени що се касаят настоящите процедури по издаване на разрешителни за временна заетост на лица от трети страни (извън ЕС). Такава за съжаление липсва в настоящия проект.
6. Във връзка с предходната препоръка и с цел осигуряването на максимална прозрачност, препоръчваме създаването на публична дигитална база данни за мониторинг на броя лица от трети страни, които са получили разрешителни за заетост на територията на България. За да може да се правят подробни анализи и оценки на икономическите и социални ефекти от вноса на такъв тип труд, базата данни трябва да включва разбивки и на секторно и регионално ниво, както и достоверна информация за заплащането и условията на труд, при които се наемат чуждестранните работници.

 

С уважение,

Георги Вулджев

Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП)

Адрес: гр. София, ул. Триадица 5Б, ет. 4, офис 406

ЕИК: 177175764

Дата: 27.05.2026 г.

 

Становището бе официално входирано на 27.05.2026 г. с входящ №  92-412