Дебатът в периферията – Турция и ЕС

Дебатите около членството на Турция отличиха две напълно противоположни визии за Европейския съюз, които съжителстват заедно. За да се стигне до развръзка, ще бъде необходим сериозен компромис от едната страна, защото съгласуване на интересите е невъзможно.

Настоящата политическа тромавост на Европейския съюз е естествен резултат от дълговата криза в еврозоната. Не е излишна откровеност да се признае, че почти всяко решение в Съюза е съпроводено с протести и паднали национални правителства. Има обаче и друго измерение на нерешителността и неопределеността в ЕС, основаващо се не на волята за налагане на бюджетни съкращения, а на дълбоките идеологически противоречия, залегнали в замисъла на европейския проект. Такъв въпрос е противоречивото членство на Турция.

Еврократите тепърва откриват колко много са въпросите без отговор: може ли да има „не-европейски” страни в Европейския съюз, както и дали европейската интеграция е инспирирана единствено от икономически критерии или от  културни и религиозни такива?

Намаляващата популярност на дебатите около този проблем не означава непременно отслабване на перспективите членството да стане факт, тъй като:.

1. ЕС няма законодателство, което на теория да ограничава присъединяването на страни заради религиозни или географски съображения.
2. Евентуален отказ би поставил Съюза в изключително неблагоприятно дипломатическо положение и ще проблематизира отношенията в цялостната геополитика на Стария континент.
3. Турция е член на Г-20 и настоящото икономическо положение в Европа не ѝ позволява да се конфронтира и дистанцира от силните икономики с потенциал за партньорство.

Основна причина, заради която темата е в затишие, е изчакването да стихнат националистическите настроения в цяла Западна Европа, които достигнаха своя пик след президентските избори във Франция. Освен това се очаква кипърското председателство на Европейския парламент да замрази преговорите за присъединяване на Турция поне до 2013 година. Европейското гражданско общество, особено в страните с най-лоши икономически показатели, постепенно губи доверие не само в политиките по разширяване, но и в евроинтеграцията като цяло. Скептицизмът обаче не се дължи толкова на резерви към приемането на неизцяло европейски страни или опасения от ислямизация. В унисон с действителността,  европейският гражданин мисли като данъкоплатец и работник. Членството на Турция създава основно заплахи от евентуална загуба на работни места вследствие на имигрантски поток. Икономическата несигурност, от своя страна, предизвиква опасения от увеличаване на данъците заради вноските на страните по Европейския механизъм за стабилност.

Настрана от предсказуемите ефекти на етатизма на кризата, обаче, дебатите около Турция извадиха на преден план като основен проблем за Европа полюсните идеологически различия. Те не са актуални само за конкретния случай, а представляват системен проблем за дефинирането на ЕС – дали той е елитарно обединение, дали е на силните и стабилните икономики, дали е на християните или на географските европейци или си поставя за цел да индоктринира все повече държави към еврократския геополитически модел.

Двата лагера по отношение на разширяването не разделят ЕС на държави, а на доктрини и партийни програми, често едновременно представени в едни и същи правителства. Холандия е отличен пример за трудностите да се запази баланс в изпълнителната власт между коалиращи се десни центристки и крайно десни партии. На френските избори Саркози също избра недвусмислени националистически послания, за да запази шансовете си за преизбиране.

Идеализъм и скептицизъм

Идеалистите на европейското обединение са защитници на разширяването и упорито стоят зад идеята, че времето на разколебано доверие в стабилността е подходящ момент да се защитят принципите на толерантност, единство и многообразие, върху които е създаден европейският проект. Тук се прокрадват и аргументите за енергийна диверсификация и културно многообразие, които ще бъдат постигнати чрез приемането на Южната ни съседка. Виден е и икономическият стимул под формата на разширяване на европейския пазар чрез присъединяването на една завидно стабилна и привидно слабо засегната от кризата държава. Не е за подценяване и ентусиазмът около геополитическия мост към Изтока, който представлява Турция. Всички тези аргументи, обаче, биха изглеждали твърде отвлечени и ефимерни, ако не бяха резултат на разбирането за ЕС като обединение на принципа: „Колкото повече, толкова повече“. С други думи, количеството и многообразието може да подобри качеството и да популяризира Съюза като модел на по-глобално влияние.

Противоположната позиция в дебата принадлежи на онези, които смятат, че приемането на Турция би нарушило още повече европейското чувство на суверенитет и солидарност между членките. Те не само смятат европейското географско положение за ценз в Съюза, но и възприемат ориенталския дух като мултикултурност, която отива отвъд границите на допустимото. Тук  особено активни са националистите. Тази своеобразна тенденция на западноевропейски шовинизъм е най-силно изразена в същите страни, които са против българското включване в Шенген. Те са привърженици на свободата и индивидуалните човешки права, но в същото време са силно резервирани към различните религии, към достъпа до трудовите си пазари и към конкуренцията на продукцията им с по-евтината турска такава. Те изтъкват като негатив и евентуалното намаляване на евросубсидиите към настоящите членки за сметка на някои по-бедни турски райони.  Не бива да се подценява и сериозната тежест, която Турция би усвоила при вземането на решения в Съюза заради многобройното си население, което ще и гарантира сериозно присъствие в Европейския парламент.

Дебатите около членството на Турция отличиха две напълно противоположни визии за Европейския съюз, които съжителстват заедно. За да се стигне до развръзка, ще бъде необходим сериозен компромис от едната страна, защото съгласуване на интересите е невъзможно. Въпросът е колко дълго Съюзът ще забавя отговора на този въпрос, използвайки камуфлажа на икономическата криза като по-наболял проблем за разрешаване. На този етап, най-вероятната стъпка изглежда, включването на Турция в Европейското икономическо пространство (ЕИП), което позволява на страни да участват във вътрешния пазар без конвенционалнo членство в ЕС. Турция засега е в мълчаливо изчакване, но развръзката ще бъде от ключово значение за Европа от гледна точка на окончателното ориентиране към конкретна стратегия и полагането на последните щрихи в геополитическия облик и експанзивните намерения на Съюза.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!