Новият анализ на ЕКИП сочи, че в България по-пълноценното използване на потенциала на частните съдебни изпълнители може да донесе положителни бюджетни и други икономически ефекти. Анализът предоставя независима експертна оценка за икономическите ефекти от предложените от ИРПИ мерки за повишаване на събираемостта на публичните вземания, намаляване на разходите и реализиране на законните права на бизнеса и гражданите и по-ефективно правосъдие в България.
Основния заключения:
- Предложените мерки могат да бъдат въведени своевременно,без нужда от промяна на правни конструкции и институти.
- Мерките са групирани в два раздела. Раздел I представя мярка за повишаване на събираемостта на публичните вземания. Раздел II съдържа седем мерки за намаляване на разходите на бизнеса и гражданите, по-ефективно правосъдие, изпълнение на договорите и реализиране на правата на бизнеса и гражданите.
- Общият количествен ефект за година от предложената мярка за повишаване на събираемостта на публичните вземания възлиза на около 21.6 млн. евро в базовия сценарий, при 8.8 млн. евро в песимистичния и 43.0 млн. евро в оптимистичния сценарий.
- В Раздел II общите икономии на ресурси от предложената мярка за намаляване на разходи на работодателите за администриране на запорите върху трудови възнаграждения (Мярка 2) възлиза на около 13.5 млн. евро в базовия сценарий, при 5.3 млн. евро в песимистичния и 29.3 млн. евро в оптимистичния сценарий.
- Общите икономии на ресурси от предложената мярка за по-добър достъп до изпълнителните дела и по-ефективен контрол върху ЧСИ (Мярка 3) достигат около 7.7 млн. евро в базовия сценарий, при 3.0 млн. евро в песимистичния и 15.5 млн. евро в оптимистичния сценарий.
- Мярката за удостоверяване на фактически обстоятелства от ЧСИ и нотариуси (Мярка 4 в Раздел II) може да донесе икономии в размер на около 1.7 млн. евро в базовия, 0.4 млн. евро в песимистичния и 4.4 млн. евро в оптимистичния сценарий.
- Мярката за въвеждане на опростена процедура за събиране на безспорни търговски парични вземания (Мярка 5 в Раздел II) може да донесе икономии в размер на около 5.6 млн. евро в базовия сценарий, 1.7 млн. евро в песимистичния и 13.6 млн. евро в оптимистичния.
- Икономиите на ресурси в резултат от мярката, свързана с установяване на наследственото имущество от съдебни изпълнители и адвокати (Мярка 6), достигат общо около 2.7 млн. евро в базовия, 0.7 млн. евро в песимистичния и 6.5 млн. евро в оптимистичния сценарий.
- В същия раздел Мярка 7 — Електронни търгове от съдебни изпълнители по искане на собственика — може да донесе икономии на ресурси за около 9.0 млн. евро в базовия, 2.1 млн. евро в песимистичния и 28.7
млн. евро в оптимистичния сценарий. - Раздел II завършва с анализ на предложението за въвеждане на изпълнителна клауза в търговските договори (Мярка 8), която би донесла икономии на ресурси в размер на около 5.5 млн. евро в базовия, 1.4 млн. евро в песимистичния и 13.4 млн. евро в оптимистичния сценарий.
- Като се съберат всички предложени мерки, обобщените количествени ефекти достигат 67.3 млн. евро в базовия, 23.4 млн. евро в песимистичния и 154.4 млн. евро в оптимистичния сценарий.
- Извън тези изчисления анализът моделира и допълнителни ефекти в Раздел I по отношение на една част от публичните вземания, чието установяване не се извършва от НАП – вземанията на съдилищата.
Ако те се поемат изцяло от ДСИ, вместо от ЧСИ, държавният бюджет би имал допълнителни разходи в размер на около 102 млн. евро в базовия, 61 млн. евро в консервативния и 163 млн. евро в оптимистичния (максималния) сценарий. Ако мярката обаче се пренасочи изцяло от ДСИ към ЧСИ, биха се реализирали икономии за държавния бюджет от 6.9 млн. евро в базовия, 3.4 млн. евро в консервативния и 9.6 млн. евро в оптимистичния (максималния) сценарий - Така резултатите в Раздел I и Раздел II обхващат както реални икономии на ресурси за гражданите, бизнеса и съдебната система, така и ползи за държавния бюджет. Ефектите са годишни и при напълно въведени мерки.
- Моделът използва предпазливи допускания, включително в случаите на адаптиране на опита от други страни, поради което всички получени резултати могат да бъдат разглеждани като консервативни.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
