Азът на XXI век

С всяка следваща икономическа криза на XX-ти век, Западът отдаваше зрънце от свободата си за сметка на временната сигурност и помощ, предоставяна от държавната власт.

През месец април публикувахме статия, в която накратко беше представена визията на проф. Асен Христофоров по отношение на икономическите модели и социалните реакции. В своите „Лекции по теоретическа икономия” той прави прекрасно обобщение на обществените процеси, от които резултира постоянната смяна на икономическите бумове и рецесии. Думите му по забележителен начин успяват да синтезират проблемите на съвременната реалност, станала основна предпоставка и двигател за социално недоволство:

„…в съзнанието на обикновения гражданин – потребител, посредник или производител – конюнктурният цикъл е свързан с една почти пълна липса на сигурност във връзка с неговата стопанска дейност… Липсата на сигурност, прибавена към съществуващото неравенство в разпределението на благата и свързаното с него неравенство във възможностите,  които се откриват пред определен ииндивиди,  придават значително обаяние на всички предложения за изменение на сегашната икономическа система.”

Съвременното западно общество от край време се лута между желанието да бъде свободно и страха от отговорността, която това носи. То претендира за имидж на общество, в което индивидът изразява позицията и мнението си без цензура и има право на достойно съществуване. Еманация на тези ценности е демократичната политическа система и, в икономически план, системата на свободния пазар и частната собственост. Каузата за свободата, в името на която хората дълго време са проливали кръвта си и са се борили срещу господството на утопични, авторитарни, тоталитарни и планови модели, стана стожер, около който беше изградена съвременната вътрешно и международноправна система.

Коректив на тази система, свободният елемент, който пази хомеостазиса ѝ, е гражданското общество, осъзнало потребностите и интересите си и готово да се бори за тях, независимо дали това предполага запазване на статуквото или промяна на моделите.

Ако се върнем на думите на проф. Христофоров, несигурността е валидна както за дребните предприемачи, на които капитализмът в чистата му форма върна усещането за индивидуалност и вяра в собствената инициатива, така и за работниците, които знаеха, че икономическият ръст е предпоставка за тяхното добруване. Докато икономиката расте, несигурността е притъпена, а отговорността, лежаща на плещите на индивида, не е толкова тежка. Това се променя в условия на стопански упадък. С всяка следваща икономическа криза на XX-ти век, Западът отдаваше зрънце от свободата си за сметка на временната сигурност и помощ, предоставяна от държавната власт.

Обществената функция на Аз-а в условията на корпоратокрация

Постепенното изкривяване на пазарния модел посредством увеличаването на преразпределителната роля на правителствата създаде условия за възникването на широки лобистки практики в национален и международен план. Новоизлюпената корпоратокрация, смесваща политическата система с частни икономическите интереси, подчини свободата на индивида на свободата на едрия капитал. Все по-обширните регулации на трудовите пазари затрудниха самостоятелната стопанска инициатива на западните предприемачи, намалявайки по този начин тяхната конкурентоспособност и способността им да пробият на пазара, допълнително изкривявайки пазарния модел.

Личностна функция на Аз-а в условията на социално обусловена ощетеност

В своята книга „Бягство от свободата” Ерих Фром  засяга социално-психологическите аспекти на тази хибридна политико-икономическа система, наречена корпоратокрация. Нейното пагубно влияние върху обществото, „противопоставящо се на щастието и реализацията на личността“, той определя така:

 ‘Трудно ни е обаче да признем, че на мястото на старите врагове на свободата , от които хората са се отървали идват нови, различни по своя характер… структурата на съвременното общество въздейства върху човека по два начина: той става все по-независим, уверен в себе си и критичен, а същевременно изпада в по-голяма изолация, самота и страх.”

Според Фром това чувство на малоценност и несигурност развива в индивида компенсаторни механизми, основният от които е психологическото значение на частната собственост. Човек започва да изразява себе си чрез притежаваното, вярвайки че материалните неща, които иска и получава като отплата за своя труд, са израз на неговите желания. Той вече не работи, за да изрази себе си и своята икономическа свобода, той работи с цел да получи парично възнаграждение, с което да закупи предмети, правещи го значим в очите на другите.

В условията на корпократокрация, тази потребност засилва зависимостта на индивидите от едрия бизнес, превръщайки ги във „....винтче в огромната машина на разпределението”, което  „работи в жестоко съперничество със стотици други, които са в неговото положение, и ако изостава, го изгонват безмилостно от работа”. Стремежът към сигурност и реализация, съчетан с външните влияния и маркетингови внушения, превръщат индивида в консуматор, притиснат от новите зависимости от едрия капитал и търсещ все повече и повече от благата, които го карат да се чувства реализиран. Когато тези блага се окажат привилегия само на „елитите”, на мастодонтите на едрия капитал, ясно се откроява тенденцията на екстремна поляризация на обществото и се формира благодатна почва за развитие на социално напрежение и популистки политически платформи. Създава се тази ситуацията, която конституираше основния упрек от страна на западното мислене срещу „комунистическата заплаха” в развиващите се страни. Всъщност, неслучайно Маркс определя този етап на капиталистическата система – поглъщането на политиката от олигархични корпоративни структури – като началото на края на капитализма и началото на прехода към социализъм. Погледът назад към историята в икономическата теория може да бъде първия „ wake up call”.

Пренасяйки този факт върху човешката психика, в „Душевно здравото общество“ Фром пише:

„Работата е там, че човекът не преживява себе си като активен носител на своите собствени сили и богатство (както би следвало да бъде в условията на работещ свободен пазар, лоялна конкуренция и право на собственост и лична инициатива – бел. авт.), а като една празна „вещ“, зависим от външни на него сили, върху които е пренесъл своята жизнена субстанция.“

В резултат на социално-икономическата и социално-психологическата несигурност в западния свят, процесите на изкривяване на политическия и икономическия модел и поляризацията на  обществото доведоха в последните две години до нарастващо социално недоволство и  подпалиха „социалния динамит“, давайки тласък на движения като „Indignados” и “Окупирай Уолстрийт”. Те са резултат от дълбоки политически, икономически и обществени проблеми, съчетани с бунта на индивида срещу чувството за собствената му нереализируемост и малоценност.

Реакцията на Аз-а на XXI век не е неочаквана. Цялата система би трябвало да работи в полза на свободата и реализацията на индивида, a не в подкрепа на установения корпоратокративен модел. Донякъде иронично, обаче, голяма част от съвременното западно общество припознава основния проблем в структурата на западноевропейската „социална пазарна икономика” (а именно ролята на държавата в стопанските процеси) като решението на предизвикателствата, които стоят пред него. Ще се затвори ли отново кръгът на историята, или Аз-ът на XXI век ще успее най-после да постигне така жадуваната свобода?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!