ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Гърция иска евро, но не иска евро-условия. Тази безизходица дефинира целия политически процес в Южната ни съседка като безкрайно и болезнено лавиране между народното и европейското недоволство.
Изборите във Франция ясно показаха сложното състояние, в което се намира Европейският съюз. Крайно завършен образ на политическия хаос, обаче, изрисуваха изборните провали на основните партии в Гърция.
Парламентарният избор от Гергьовден сложи край на илюзията, че умерените идеи и политическият компромис могат да постигнат бавно и регулирано излизане от кризата. Гръцките избиратели сурово наказаха партиите, готови да приемат условията на Европейския съюз за по-нататъшни бюджетни съкращения и допълнително увеличаване на данъчното бреме.
Нагласите на гръцкия народ могат накратко да се обобщят в едно изречение: Гърция иска евро, но не иска евро-условия. Тази безизходица дефинира целия политически процес в Южната ни съседка като безкрайно и болезнено лавиране между народното и европейското недоволство.
Второто само по себе си е предизвикано от вързаните ръце на политиците да осъществят каквато и да е реформа. Терминът „реформа” плаши всеки застанал пред урната грък, тъй като болшинството от провежданите в Гърция реформи имат за цел изравняването на заплатите в публичния сектор с производителността на труда. Именно заради „реформите“, залегнали в предизборните платформи, най-стабилните гръцки партии бяха жестоко наказани и изгубиха трайно доверието на много от привържениците си. Послушниците на ЕС се превърнаха в политически аутсайдъри на изборите, печелейки общо едва около 40% от гласовете.
Фрапиращата разлика между доверието в проевропейските лидери на предходните и тазгодишните избори се вижда добре на Графика 1.
Графика 1: Резултати на ПАСОК, Нова демокрация и ЛАОС на парламентарните избори в Гърция праз 2009 и 2012 г.
Постепенно доверието в проевропейските политицибеше заменено от залитане към популистки и радикални партии, отхвърлящи диктата на Тройката. Крайната левица и десница са реалните победители, имайки предвид, че на второ място се класира коалицията на радикалните леви, а на шесто (но с достатъчно висок вот) – неонацистите от Нова зора. Във всички избори до момента (с изключение на 1990-1991) една от двете водещи партии, ПАСОК или Нова демокрация, е била способна да спечели достатъчно голямо мнозинство в парламента, за да състави еднопартийно правителство. До този момент двете партии винаги са имали общо от 70 до 90% от гласовете. На изборите през тази година общият им резултат е едва 33% (виж Графика 2).
Графика 2: Резултати от изборите в Гърция
Много анализатори посочват, че в Гърция вече е прекалено късно за каквито и да е политически мерки. Първите три партии се оказаха неспособни да съставят правителство, на гръцката държава предстои да остане без средства още от края на юни, а реформа с цел предотвратяване на фалита не би могла да се случи в страна без управление. В тази ситуация гръцкият президент има последен шанс да преговаря с лидерите на партиите и да ги убеди да стигнат до компромис за кабинет. Дори председателят на Европейския парламент, Мартин Шулц, заяви намеренията си да посети Гърция и да сътрудничи в преговорите. Ако и тази стъпка се провали, следващите избори ще се проведат през юни – именно в момента, когато страната на практика ще бъде пред банкрут.
Правейки тази равносметка, анализаторите създадоха дори нов термин, отнасящ се за гръцката безизходица – „Grexit”, от „Greece”и „exit”. Крайната убеденост, че все пак изходът на страни от Еврозоната е последна мярка, е разклатена повече от всякога.
Здравейте г-жо Теодора Ангелова,
Съвременният европейски „политически хаос” е от пряко влияние на налична държавна финансова грешка, която е особено важна причина за развитие на стопанска криза.
Причината за развитие на сегашна европейска стопанска криза е НЕПРИГОДНО за евро държавно финансово управление.
При тези обстоятелства, няма значение дали са „леви“ или „десни“ политиците, защото те са обречени жертви на непълноценно финансово управление и колкото повече работят – толкова по-голям е техния провал.
Закономерността е:
При непригодно за „Незлатни пари” държавно финансово управление:
1. В съответно стопанство се развиват диспропорции.
2. Колкото повече управляващите политици подпомагат стопанския живот и се реализира по-голяма добавена стойност – толкова повече се разрастват тези диспропорции.
3. Уголемените диспропорции създават трудности и (след достатъчно време) криза.
Предпоставката за тази управленска грешка е пренебрежение към качества на евро.
Заради държавния финансов недъг, при реализиране на по-много добавена стойност се създават по-уголемени диспропорции, които развиват по-силна криза със завишени болезнени щети за участници в стопански живот.
Както при други европейски държави, стопанската криза в Гърция се развива поради липса на годно за евро нейно финансово управление.
Кризата продължава, тъй като финансовата грешка се запазва.
По произход, сегашната стопанска криза в Гърция е първична, тъй като е резултат от пряко влияние на само една особено важна причина.
Спасението е възможно – спира се причината (непригодно за евро гръцко финансово управление) и опасността от развитие на гръцка криза ще е ликвидирана.
До 24 часа време след преустановяване на непригодно държавно поведение и ползване на ГОДНО за евро гръцко финансово управление – кризата в Гърция ще е премахната.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето финансово управление и същото е годно за евро – тази страна щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и притежатели на гръцки държавен дълг няма да понасят щети за над 100 милиарда евро.
При стопанство с „Незлатни пари” в съответна страна, успешното политическо поведение е възможно само при държавно финансово управление, което е ГОДНО за стопанство с тези пари.
С уважение,
Иван Митев