Електронно правителство – бавно, но безславно

У нас вече трето поред правителство е ангажирано с изграждането на дигитална администрация. „Опукани са” над 250 млн. евро, а като резултат от тази инвестиция предлаганите работещи онлайн услуги се броят на пръсти.

Кирил Мирчев

Всеки един от нас е имал досег с администрацията и е прекарвал, в най-добрия случай, около час пред гише за елементарна заверка на подпис, верификация на документ, удостоверение от даден регистър или подаване на данъчна декларация. Заветната бланка или документ се „разхожда” из съседни канцеларии за „експертна” оценка, а ние чинно си чакаме на опашката и губим ценно време.

Е, всичко това нямаше да ни се случва, ако цялата публична администрация бе обединена в единна електронна среда, с 24-часов достъп до информация. Това би спестило много нерви на гражданите и бизнеса и същевременно би оптимизирало сектора на държавната администрация, редуцирайки раздутия щат на чиновниците.

Какво представлява електронното правителство?

Най-общо казано концепцията за електронно правителство (ЕП) или електронно управление е свързана с идеята за предоставяне на качествено,  комплексно и равноправно административно обслужване на гражданите и бизнеса от страна на органите на централната и местната власт по всяко време, от всяко място. Наред с административните услуги, тя включва и други възможности като упражняване право на глас, достъп до правосъдие, здравеопазване, електронно училище, електронна полиция, банкиране посредством използването на информационни и комуникационни технологии. Идеята е проста: хората получават услугите, които са им нужни при минимум разходи, време и бюрокрация. Очакваните ползи от създаването и действието на ЕП са почти неизброими, но ето най-ключовите:

• повече демократичност чрез по-добра връзка между гражданите и държавата;
• повече прозрачност чрез развитието на отговорна държавна администрация;
• по-малък брой, но същевременно по-квалифицирани, държавни служители;
• по-ниски разходи и по-висока ефективност в работата на държавната администрация
• фактор за утвърждаване на икономиката на знанията;

У нас вече трето поред правителство е ангажирано с изграждането на дигиталната администрация. „Опукани са” над 250 млн. евро (сякаш не се прави информационна система, а нефтопровод), а като резултат от тази инвестиция предлаганите работещи онлайн услуги се броят на пръсти. Например, можем да правим справки по партидите си в НАП, НОИ, търговски регистър, в някои общински администрации. Можем, също така, да сменим онлайн постоянния или настоящия си адрес, но само ако живеем в Бургас или в столичните райони „Триадица” и „Слатина”. Имате ли кораб? Ако имате, можете да впишете плавателен съд в корабния регистър. Все полезни неща. Не можем, обаче, да получим елементарни неща като електронна рецепта от личния лекар, свидетелство за съдимост или дубликат на акта за раждане. Само за сравнение – в една малка и студена Естония работят около 700 електронни административни услуги.

Защо не ни се получава?

В момента всяко едно министерство харчи пари от бюджета за развитие на информационните услуги. Липсва, обаче, ключовата координация и свързаност помежду им. Вместо еднократно въвеждане на персоналните данни в някоя от публичните институции и последващото им използване от всички останали за нуждите на обслужването, на гражданите и юридическите лица се налага многократно да попълват подозрително сходни, а уж различни формуляри. Защо другите успяват, а ние тъпчем все на едно място?

Разликата е, може би, в манталитета на българските политици и техните северноевропейски колеги. Преди около 10 години последните се разтревожили за естонските данъкоплатци, които плащат заплатите им и тези на администрацията, и се заели да търсят работещо решение на тромавите административни практики на миналото. Алтернатива на кашона с папките в мазето на завеждащия архива служител на съответната община. Така била въведена единна електронна система за всички услуги, предлагани от естонската държавата. Но, за да накарат гражданите да бъдат активни в съвършено новата комуникация между тях и публичната администрация, политиците предлагат с покупката на нов компютър да се получава и така ценния електронен подпис. Хитро, а?

Проблемът с електронния подпис у нас, който служи като идентификационно средство на ползвателя и е ключът към редица услуги, е не само че държавата е наложила годишен абонамент, за да го притежаваме, но не е била достатъчно прозорлива да го интегрира посредством криптографски чип в новите лични карти. Ако това беше направено, когато човек впише кода от чипа в търсачката за определена административна услуга на дадено ведомство или община, той ще бъде разпознат и ще подпише електронна бланка, която ще има същата стойност като подписа на хартиен носител.

Вместо това у нас се придържаме към кашоните. Един добър пример за бавното и безславно навлизане на електронното правителство ни споходи на 16 май 2012 г. След 5 годишно забавяне на законно установен срок, в края на 2012 г. най-накрая се очакваше да стартира единната информационна система за хората с увреждания. Система, която щеше да бъде използвана паралелно от органите на медицинската експертиза (ТЕЛК, НЕЛК и ДЕЛК), НОИ, Министерство на здравеопазването, Агенцията за хората с увреждания и още един куп структури. На въпросната дата, Комисията за защита на конкуренцията прекрати обществената поръчка за изпълнението на проекта, поради нарушения в процеса на избор на изпълнител. Резултатът от недобронамереното възлагане на процедурата е много прост – забавяне на решението на проблема с липсата на координация между структурите във времето, започване на целия процес отначало и загуба на милиони левове на данъкоплатците в следствие на ниската ефективност на администрацията.

Всички мразим бюрокрацията и административните спънки. Българинът вече е готов да скъса с тази архаична система на комуникация с администрацията. Само си припомнете големия процент семейства, които електронно се преброиха миналата година. Остават само политиците. В техните ръце е предизвикателството, наречено електронно правителство. Лошата новина за всички нас е, че наред с облекчението за гражданите и бизнеса, електронното правителство предполага повишаване на отговорността в административните среди. Как мислите, ще го бъде ли?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!