Как се формира цената на бензина и дизела?

Много от предлаганите из общественото пространство „решения” на проблема с високите цени на горивата оставят усещането, че последният или не бива разбран, или бива използван като удобна платформа за популистки декларации.

Много от предлаганите из общественото пространство „решения” на проблема с високите цени на горивата оставят усещането, че последният или не бива разбран, или бива използван като удобна платформа за популистки декларации. Истината е, че в сегашната икономическа обстановка никой няма интерес от това цената на бензина и дизеловото гориво да се задържат на тези високи нива, камо ли да ударят три лева. Все повече потребители решават да си задържат трите лева в джоба, свитото търсене удря по производителите, а държавата, лишена от възможност да окаже влияние върху цената чрез намаляване на акциза, се опитва да печели време, надявайки се, че проблемът ще изчезне от само себе си. Донякъде парадоксално, но това е и единственият възможен подход в случая.

Как се формира крайната цена на горивата?

Цените на горивата в (дадени към 25 май 2012 г.) са функция от много обективни и субективни вътрешни и външни фактори. Към 25 май 2012 г., нещата в България изглеждат по следния начин:

Графика 1: Компоненти на крайната цена на бензина и дизеловото гориво, %

Източник: Europe’s Energy Portal

Нека разгледаме компонентите един по един:

• Цената на суровината е водещият обективен фактор. При бензина цената на суровината формира 40% от крайната цена, а при дизела – 39%. В момента основният двигател към поскъпването на цената на суровината е нестабилната геополитическата обстановка. Петролът се търгува изключително активно на фючърсните пазари, а особеностите при логистиката, транспорта и съхранението му предполагат чувствителност и към най-малки съмнения за смущение в производството, потреблението и веригите за доставка. В същото време, забавянето на и без това анемичният растеж на световната икономика оказва натиск надолу. И до момента, обаче, цената на суровината остава прекалено висока за изнемогващата икономика на страната ни. При цена на бензин А95 от 2,52 лв. за литър към 25 май 2012 г., цената на суровината формира 1,01 лв. от крайната цена при бензина и дизела.

• Акцизи, ДДС и екологични такси – Като част от Европейския съюз, държавата ни е длъжна да се съобразява с установените минимални прагове на акциза върху бензина (710 лв. на 1000 литра) и дизела (630 лв. на 1000 литра, 645 лв. от 2013 г.). Общо акцизите, данъците и екологичните такси формират 45% от цената на бензина и 41% от цената на дизела. От 1 януари 2012 година бе въведена нома задължителна 5% биосъставка в дизеловото гориво, а акцизът му се повиши с 2,5%. Нещо повече, тепърва се подготвя ново поетапно повишаване на минималните акцизни прагове на европейско ниво, така че те да отговарят на енергийното съдържание и вредата за околната среда от горивата. Това покачване ще удари директно по цената на горивото у нас, тъй като, както вече споменахме, акцизът в България се намира на установения в момента минимум. При цена на бензин А95 от 2,52 лв. за литър към 25 май 2012 г., акцизите, екологичните такси и ДДС формират общо 1,13 лв. от крайната цена на бензина и 1,06 лв. от крайната цена на дизела.

• Разходи за производство, съхранение, транспорт, дистрибуция и печалба за производителите и посредниците – Към 25 май 2012 г. тези разходи формират едва 15% от крайната цена на бензина и 20% от крайната цена на дизела по колонките. Това е на практика и ценовият буфер, посредством който производителите могат да опитат да запазят търсенето на потребителите – чрез оптимизация на разходите, свързани с производствения процес, съхранението и дистрибуцията или чрез свиване на печалбата. При цена на бензин А95 от 2,52 лв. за литър към 25 май 2012 г., разходите за производство, съхранение, транспорт, дистрибуция и пелабча формират общо 38 ст. от крайната цена при бензина и 52 ст. при бензина.

Някъде в тези респективно 38 и 52 стотинки за бензина и дизела, наред с всички други разходи, е заровен и „картелът”, за който слушаме от началото на годината.

Друг важен фактор, който оказва влияние върху цената на горивата в България, е курсът на еврото към щатския долар. Международните цени на петрола се котират в щатски долари. Поради това цените на нашия вътрешен пазар се влияят от валутния курс на еврото към долара. При предишното поскъпване на суровината през 2008 г. едно евро се обменяше за близо 1,60 долара, а в момента курсът се колебае около 1,25 долара за евро. Поскъпването на петрола в долари през последната година, в комбинация със слабото евро вдигат цените за европейските (в това число и българските) пазари.

Сравнение между България и Европа.

Протестите срещу високите цени на горивата у нас са обосновани дотолкова, доколкото са логична и разбираема реакция на фона на ниските доходи в страната, в сравнение с тези в останалата част на ЕС. Както се вижда от приложените графики, обаче, крайните цени на горивата в България, са чувствително по-ниски от тези в останалата част на ЕС. Нещо повече, единствените, които плащат по-малко от нас за бензин са естонците, където бензинът е с 1 евроцент по-евтин.

За дизелово гориво плащат по-малко в три страни – Естония (5 евроцента), Люксембург (8 евроцента) и Полша (1 евроцент). Цените в Испания, Словения и Румъния пък са на нашето ниво. Във всички тези страни, както и в България, цените на горивата са чувствително по-ниски от средното ниво за ЕС.

Графика 2: Цени на дизела и бензина към 20 април 2012 г.

Източник: Europe’s Energy Portal

Има ли наистина решение?

Държавата може да направи изключително малко, за да повлияе на цените на горивата и е добре това да бъде разбрано от българските граждани. В противен случай съществува опасност обществеността ни да стане жертва на евтини популистки лозунги и кампании.

Теоретично, държавата би могла да субсидира производители и търговци с цел да намалят цените, но това би било държавна помощ за определен сектор, която по принцип не е допустима в ЕС. Като се има предвид, че не можем да закачаме акциза, цените няма как да паднат без да пипнем ДДС-то за горивата, което е крайно рисков ход с оглед на светещия в червено бюджет и апетитите на редица браншове да скочат и на свой ред да поискат данъчни облекчения.

Единственият адекватен ход, който вече беше предприет, е гарантирането на свободната конкуренция на пазара на горива. КЗК вече излезе със своето становище за наличието на картел, а съпротивата на производителите на този етап изглежда минимална. Картел или не, обаче, както и да гледаме съотношението на отделните компоненти на цената на горивата, стотинките, с които джобът на българина олеква заради недостатъците на вътрешния пазар, най-вероятно са с жълт цвят. Проблемът с цените на горивата просто е по-голям от нас. Като част от Европейския съюз, единственото, което можем да направим, е да продължим да търкаляме камъка си нагоре по хълма с темпото на другите около нас. Друг е въпросът защо бедна страна като България трябва да упражнява обща акцизна политика със страните от безгрижния доскоро „клуб на богатите”.

–

Материалът е разширен и актуализиран вариант на статията „Не ни е скъп бензинът, джобът ни е плитък”, написана от Явор Алексиев за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ) на 20 април 2012 г. Оригиналният материал е достъпен на страницата на ИПИ. Статията е публикувана и във вестниците „Стандарт”, „Дневник” и „Република”.