Тихата образователна революция или как работи данъчният образователен кредит в САЩ

Образованието е една от онези теми, които не присъстват достатъчно в дневния ред на политици и коментатори.

Образованието е една от онези теми, които не присъстват достатъчно в дневния ред на политици и коментатори. Разбира се, училищните и университетските реформи не са толкова бляскави и не включват ленти, камери и журналисти, както магистралите и спортните зали, но са определящи за дългосрочния икономически растеж, който трябва да е основна цел на държавниците ни. Хубаво е, че това беше ясно на последните двама образователни министри и положителни промени бяха започнати. Като пример ще дам делегираните бюджети и последния закон за училищното образование, за който вече писахме. Опитът на американската образователна система ни показва, че има как да се направи и следващата крачка в правилната посока.

В края на 90-те години в няколко щата (в момента включват Флорида, Аризона, Илинойс, Айова, Минесота, Пенсилвания, Роуд Айланд и Джорджия) се въвеждат програми за данъчен образователен кредит. В тяхната същност седи идеята физически и юридически лица, които дарят средства на училище или организация, разпределяща стипендии¹ (т.нар SGOs), да получат данъчно облекчение в размера на дарението. Подробностите варират, но навсякъде съществува таван на сумата – в Аризона $1000 на физическо лице², а в Айова 250$³ например.

Таваните растат през последните години заради неочаквания фискален ефект от въвеждането данъчните облекчения. Изследване на OPAGGA (Office of Program Policy Analysis & Government Accountability) към администрацията на Флорида от 2008 г. показва, че за фискалната 2007-2008 данъкоплатците в щата са спестили 1,49$ за всеки долар, загубен от приходи чрез програмата за образователен данъчен кредит. Нетно са спестени $38,9 милиона⁴. Разбира се, важно е да се отбележи, че тези резултати не могат просто да бъдат пресъздадени в България, заради различните методи на финансиране и управления на данъчната и образователната система. В същото време частното управление на финанси е доказано по-ефективно, целенасочено и оптимизирано от държавното, което навежда на мисълта, че ефектът ще бъде подобен. Въвеждането на такъв вид данъчно облекчение може да доведе до забавяне растежа на бюджетния дефицит и ефективно да намали преразпределителната тежест на държавата.

Интересно е и как се използват средствата, предоставени на училищата и на организациите за разпределение на стипендии. При първите имаме директен избор на проектите, които да се финансират – определен кръжок, екскурзия за участие в състезание, спортна екипировка, униформи и т.н. SGOs отпускат стипендии на ученици, които кандидатстват, но не могат да си позволят частни училища. В зависимост от щата и законодателството тези организации биват управлявани по различен начин и могат да имат собствен характерен фокус. Много са свързани с църкви, други с определено населено място, но всички се сертифицират от администрацията. Важното е, че всеки получател на данъчно облекчение е свободен да помогне на тези, които желае и вижда, че работят.

Положителните страни на реформата са много. Дават възможност на всеки човек да се включи в промяната на образователната система, като подкрепи важни за него проекти или идеи и в същото време намали данъчно си бреме. От друга страна, ръцете на училища и други институции ще са развързани и ще се конкурират да предлагат иновативни образователни програми и инициативи. На практика с въвеждането на образователните данъчни облекчения се дава изключително силен тласък на предприемачеството в училищната система с участието на широкото общество.

На фокус излиза и възможността да се помогне на най-бедните слоеве да получат качествено образование през специализирани SGOs. Отличен пример в тази насока е програмата в Пенсилвания, наречена Education Investment Tax Credit Program . Чрез нея фирми получават данъчен кредит срещу дарения в организации, които помагат на деца от семейства с ограничени възможности да посещават реномирани частни училища. Самото облекчение варира между 75% и 90% от размера на дарението и може да е с максимална стойност от 300 хиляда долара годишно. До момента над 2800 компании са се включили в програмата десет години след старта ѝ.

Според действащото българското законодателство за данъчни цели физически и юридически лица могат да даряват средства на детски ясли, детски градини, училища висши училища или академии, срещу това получават намаление на данъчната основа, за ФЛ с 5%, а за фирмите с 10%. На първо място, нашата система има много по-малък ефект върху размера на данъка, защото не води до намаляване на стойността на налога лев за лев, а засяга само основата. Точно този фокус върху основата премахва стимулите за правене на по-сериозни дарения – в САЩ всеки нов долар води до намаляване на ставката, докато в България не е така. С нашата законова уредба не постигаме преминаването на решенията за посоката на финансовите потоци от администрацията към данъкоплатците.

Реформата в САЩ води до положителни резултати. Ефективно се намаляват разходите за образование, насърчава се благотворителността и най-вече се разчупва модела на системата, оставяйки повече място за предприемаческа инициатива.

–

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!