ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Борислав Щерев
Няколко неща правят впечатление в набиращата сили президентска кампания. На първо място, видна е липсата на политичеси лидери, които да консолидират електората както в ляво, така и в дясно. Десницата не успя да излъчи политик, който да се ползва с всеобщо доверие и широката коалиция се разпадна. Кандидатът на левицата пък е сравнително непопулярен дори сред своите, както се оказа през последния месец, и вероятно неговата цел ще е по-скоро да консолидира левите, отколкото да привлича избиратели „отвън”.
Като изключение към момента се откроява Меглена Кунева, която разчита на репутацията си на бивш еврокомисар и имидж на безпартиен претендент, което се харесва на онези избиратели, които нямат доверие в политическата система. Доверието към нея може да се възприеме и като сигнал, че българите предпочитат хора, които са работили навън и оценката за които е дадена от външен, независим орган. Явно е, че еврооптимизма все още е висок у нас, докато европесимистите набират сили в останалите членки на ЕС.
Трябва да споменем и кандидатът на ГЕРБ, който убедително водеше в предварителните проучвания още преди да бъде обявен. Това може да се обясни по няколко начина, но най-вероятно избирателите вече са уморени както от шумните кампании и гръмките обещания, така и от дрязгите в медиите от последните две години, когато президент и правителство бяха от противопоставящи се партии.
От друга страна, възможно е избирателите да са започнали да разбират, че президентският вот има най-малко значение за политическото развитие на страната. Ако някой още не го е осъзнал, то е време да го направи. Макар да е единственият висш държавен орган, който се избира пряко, държавният глава е силно ограничен в своите правомощия. Най-силното средство за участие в законодателната власт на президента е правото на вето, но дори то е сведено до формалност – ветото се преодолява изключително лесно от парламентарното мнозинство.
На следващо място, ограничените правомощия обаче за пореден път не попречиха на кандидатите да правят общания, които не могат да изпълнят по действаща конституция. Всички заявления от икономически и социален характер не са нещо повече от PR. Еденственото средство на президента за въздействие върху законодателния процес е законово призната възможност да прави изявления пред Народното събрание – правомощие, което със сигурност не е било упражнявано през последните три мандата (цели 15 години), а може би и преди това.
Предишните двама президенти неколкократно повдигаха въпросът за президентските правомощия, като застъпваха тезата, че е необходимо те да бъдат разширени. Наистина, България е една от малкото парламентарни републики, ако не и единствената, където президентът се избира пряко от народа, вместо да се излъчва от НС. Не по-малко озадачаваща и противоречива е фигурата на вицепрезидента, който се изявява като своеобразна „резерва”, длъжност, която излиза на сцената само ако нещо непредвидено се случи с титуляра.
Трябва да се отбележи и нарастващата апатия към избирателния процес, която е характерна не само за България, а за Европа като цяло. Тазгодишното съвпадение на президентските избори с местните е сполучливо от гледна точка на бюджета, но по всичко личи, че ще се стигне до станалото рутинно провеждане на втори тур в президентските избори. Причината за това е усложнената процедура за президентския вот (за да спечели някой на първи тур се изискват мнозинство от 50% + 1 в допълнение на изибирателна активност над 50%, при положение, че активността сочи тенденция на намаляване).
Смятам, че с оглед на икономиите в бюджета, които са наложителни в условията на икономическата криза би могло да се преразгледат правомощията на президента, но не в посока разширяване, а по-скоро към ограничаване. Освен споменатите дотук проблеми по вота, съжителството на президент и правителство с противоположни убеждения в последните години се оказа неползотворно, като конфликтът се пренесе в медиите, без да доведе до реални положителни резултати в политически аспект. В крайна сметка, президентът има по-скоро представителни, отколкото управленски функции. Не на последно място, постът на вицепрезидент се утвърди като абсолютно излишен и изглежда като примамливо подходящ кандидат за съкращение при оптимизирането на държавната администрация.
