ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Нестабилната структура на руската икономика кара много специалисти да предричат катастрофални последствия от световно икономическо забавяне.
Миналата седмица бившият финансов министър на Русия, Алексей Кудрин, обяви, че руската икономика е силно заплашена от кризата в еврозоната. Причината е, че 62% от руския търговски обмен е с направление ЕС и всяко понижение в търсенето на европейските пазари удря руските износители. От тях, както за никой не е тайна, най-важни са енергийните компании. През 2006 г. 78% от целия износ на Русия се съставлява от енергийни и други суровини. Експортната зависимост на страната от природни ресурси нарасна още повече след началото на кризата през 2008 г., когато редица руски предприятия извън енергийния сектор фалираха. Нестабилната структура на руската икономика кара много специалисти да предричат катастрофални последствия от световно икономическо забавяне. Резултатите са вече налице, след като петролът се срина през последните две седмица под $100 за барел (вж. Графика № 1). Руската стокова борса тръгна надолу, а рублата продължи да се обезценява спрямо долара и еврото.
Графика № 1. Реална и номинална цена на суровия петрол за периода 1987 – 2012 год.
След десетилетие от фискални излишъци от 2009 до 2011 руското правителство регистрира три дефицитни години и, ако петролът продължи стремглавото си спускане, и тази година няма да е различна. Всъщност Русия се нуждае от цени на черното злато от порядъка на $120-130 за барел, за да изравни баланса. Оптимистичните предвиждания на руските икономически стратези за бъдещите енергийни цени доведоха до раздуване на социалните плащания, както и на военния бюджет с космическите $650 милиарда за следващите 8 години. Смесицата от популизъм и национализъм наистина помага на Путин да задържи властта си дори при нарастващото обществено недоволство, но това няма да продължи за дълго, ако Русия не намери и то бързо нови клиенти за петрола и газа.
Особености на руската, холандска болест
Разбира се, някои експерти ще избързат да посочат, че през първото десетилетие на 21-ви век Русия постигна феноменален икономически растеж. БВП растеше средно с близо 7% годишно (вж. Графика №2), утроявайки се до края на втория мандат на Путин, а безработицата намаля почти до нива на пълна заетост в края на 2007. Зад впечатляващите икономически резултати, обаче, се крият сериозни структурни проблеми, предизвикани от така наречената холандска болест. Синдромът произтича от негативния опит на Холандия през 1960-те, когато след откриването на огромни петролни и газови залежи, енергийният бум прекроява структурата на местната икономика. Огромните излишъци по текущата сметка, както и чуждестранният капитал, който залива страната, не донасят очакваните успехи. През 70-те Холандия преживява небалансиран растеж на енергийния сектор в сравнение със свиващо се индустриално производство и неустойчиво повишение на заплатите, комбинирано с нарастваща безработица в продуктивните отрасли.
Графика №2. Отчетен и очакван ръст на БВП на Русия за периода 1999-2013 год.
Икономическото обяснение на холандската болест е, че с вливането на чуждестранен капитал в страната, местната валута поскъпва спрямо чуждестранните, с което забавя износа на неенергийните продукти. Те се продават на номинално по-високи цени на международните пазари, правейки ги по този начин неконкурентноспособни. От друга страна, притокът на лесни пари в икономиката подхранва неконтролируемо потребление, което парадоксално води до преструктуриране на икономиката от производствена в консумираща услуги. Тъй като енергийните индустрии не се нуждаят от голяма работна сила, икономическият растеж подхранва преминаването на работници от производството в сферата на услугите, които не са особено иновативни и, чиято продуктивност е обикновено ниска. Двата ефекта комбинирано водят до деиндустриализация и след първоначалния бум всъщност се стига до стагнация и повишаваща се безработица.
Графика № 3. Реален ефективен обменен курс на руската рубла за периода 2000 – 2011 год.
Източник: BIS
Колко е засегната от болестта Русия? До голяма степен в Русия могат да се видят всички нейни ефекти. Въпреки че руската централна банка успешно натрупа резерви от повече от половин трилион долара, с които държи номиналната стойност на рублата непокътната, реалният курс на руската валута поскъпна 3 пъти за десетилетие (вж. Графика № 3). Поддържането на фиксирания курс, от своя страна, допринесе за висока инфлация през целия период (средно ниво от 15,6% в продължение на 8 години). Галопиращото покачване на цените е несравнимо с хипернивата от края на 90-те, но влиянието му се усеща чувствително в градове като Москва и Санкт-Петербург, които са в десетката на най-скъпите градове в света. А данните за ниската безработица и големият ръст на заплатите (130% от 2000-2008) не трябва да ни заблуждават. Заетостта е предимно в ниско-производителния сектор на услугите, който е много волатилен в периоди на криза, както показа опитът от 2009 г. Намаляването на безработицата се дължи също и на утежняването на държавната бюрокрация, която трябваше да поеме тежките функции да изпълни масираните социални програми на Путин. Факт е обаче, че като цяло заетостта в неенергийния индустриален сектор намалява, като много руски предприятия не можаха да се справят със световната конкуренция. Работната сила в производителните сектори се свива със средно 2% годишно в периода 2003-2008 г. В дългосрочен план и в условия на понижение на цените на суровините, липсата на алтернатива за петрола и газа може да се окаже фатално за руската икономика.
Графика № 4. Размер на Стабилизационния фонд на Русия за периода 2006 – 2008 год.
Източник: Министерство на финансите на Русия
Единствената причина Русия да не е в много по-тежко положение след кризата е, че държавата води консервативна фискална и парична политика. Русия натрупа огромен стабилизационен фонд по време на енергийния бум, който в края на 2008 г. достигна космическите $156 милиарда долара (вж. Графика № 4) . По примера на други петролни държави като Норвегия този фонд бе използван за обществени проекти и социални плащания, които поддържаха статуквото. Освен това валутните резерви на страната от около $516 милиарда послужиха да спрат срива на рублата през 2009 г., когато цената на петрола се срина до $40 за барел. Съчетанието от излишъци по текущата сметка и бюджетни спестявания парира най-тежките последствия от холандската болест, а именно хиперинфлация и дълбока рецесия. Но по-дългосрочния ефект на деиндустриализация е налице и липсата на конкурентоспособност се засилва.
Политиката на новия меркантилизъм
Един от големите проблеми на развитието на руската икономика е вярата на режима на Путин, че ако държавата контролира основните производствени отрасли на страната, то руският народ като цяло ще забогатее. И наистина, ако попиташ обикновените хора на улицата, те ще ти кажат, че сега живеят по-добре от преди 10 години. Но този процес на покачване на средните заплати няма да продължи дълго, ако бюджетът продължи да расте, а приходите от петролна екстракция намалеят. В определен момент Русия ще има нужда от външно финансиране за големите проекти за модернизация на енергийната инфраструктура, военната индустрия и така наречената „ай-ти диверсификация” по модела на силиконовата долина. Откъде, обаче, ще дойдат тези чуждестранни инвестиции? След като нараснаха десет пъти в периода 2000-2007, икономическата криза накара инвеститорите да избягат от места като Русия, където икономиката няма стабилна база. Освен това, през последните години, политическият натиск, оказван върху големи западни компании, опериращи в Русия, накараха много от тях да преосмислят инвестиционните си стратегии. Между тях са компании като Шел и Бритиш Петролиум, от които Русия има спешна нужда, ако иска да разработи големите залежи на остров Сахалин и в Баренцово море.
Разработването на нови петролни и газови залежи е, обаче, само временно решение. За истинска икономическа промяна може да говорим само ако руското правителство прекрати политиката си на икономически национализъм, отвори капиталните си пазари и започне безмилостна борба с корупцията. Освен това, бъдещето на руската икономика зависи от успеха на правителството в борбата му срещу смаляващото се население. Ако тенденцията се запази, руското население ще се свие от сегашните 140 млн. души до малко под 110 млн. през 2050 г. Това, което прави нещата още по-лоши е, че човешките ресурси съставляват една много малка част от БВП. Докато в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) те представляват около 80% от националното производство, в Русия човешкият капитал допринася само 14 на сто. Целта на руската икономическа стратегия 2020 да увеличи раждаемостта и дяла на човешкия капитал до 60% изглежда доста нереалистична особено след избирането на Владимир Путин евентуално за още два мандата по 6 години.
Едва ли може да се очаква устойчив икономически ръст от порядъка на 6-7% и през следващото десетилетие. Заради дългосрочното понижение на енергийните цени, раздутия бюджет и демографската катастрофа не може да очакваме значителна диверсификация и преориентиране към по-продуктивни индустрии. Най-вероятно холандската болест ще продължи да върлува и най-накрая ще започне да взима своите първи жертви. Болната руска мечка в отчаян опит да задържи властта ще става все по-агресивна както към своите граждани, така и към своите съседи. Без политическа промяна, Русия ще става все по-изолирана, което ще събуди параноята в руската власт. В такива ситуация геополитическата сигурност на Евразия ще бъде поставена на карта.
Еми аз ще кажа за позитивните неща, след като повечето негативни бяха изложени в статията.
Русия продължава да има огромни природни богатства и това едва ли ще се промени в обозримо бъдеще, тоест те едва ли ще се обезценят значително на световните пазари. Населението е сравнително стабилно (което е добре и за икономическото развитие), като прирастът за последните няколко години е към -0,2%, с леки перспективи за подобрение и положителна нетна миграция. Страната ще е политически стабилна поне за 10-тина години, което според мен е плюс, вместо да се стига до битки за властта между националисти, леви и всякакви други при едно падане на Путин.
В макроикономиката инфлацията падна значително, което позволява да се стимулира и кредитирането (нещо, което в момента и става). Все пак държавният дълг представлява към 5% от БВП, което май е доста в долната част на класацията. Така че, дори и петролът да се задържи под 100-те долара (между другото Русия продава на цена по-близка до сорта Брент, а не тексаски) възможностите за стимулиране на икономиката са налице.
Все пак основните проблеми си остават изостаналостта на икономиката и инфраструктурата, както и създаващото се напрежение в политиката от опозицията.
Абсолютно съм съгласен, че Русия не е класически пример за холандската болест именно, защото макроикономически е сравнително стабилна. Държавният дълг почти се изпари, а нивата на инфлацията спаднаха. Но трябва да се знае, че докато годишните нива на инфлацията падат, като цяло цените са се покачили 3 пъти за последното десетилетие. Проблемът е, че инфлацията подхранва неравномерно покачване на заплатите в сектора на услугите, който се прехвърля и в другите сектори, правейки всички други индустрии неконкурентноспособни на световните пазари. Този ръст моментално ще се изпари както се случи в Гърция и Испания, ако крехкият фундамент на руската икономика (цената на петрола) се срине до много по-ниски нива. Пък, ако не падне цената, страната ще се опиянява все повече от лесните петролни долари, докато предприятията, дори в енергийния сектор, трупат огромни дългове. В един момент безработицата може да тръгне в обратна посока, ако започнат масови фалити на задлъжнели фирми. Разбира се цялата статия има дългосрочна визия. Не очаквам големи икономически сривове поне до края на първия (нов) мандат на Путин.
Проблемът на Русия е един – свободния пазар. Не знам влязоха ли вече в СТО или още се мъчат, ама съвсем не им трябва. Русия е голяма страна, която може дори да бъде самодостатъчна и протекционизмът има всички шансове за успех. Ама те са се захванали на лесното. Ами нека си стоят тогава като суровинен придатък на Запада. Запада 70 години драпа да ги направи такива.
Ама какво означава да е самодостатъчна? Да спре да търгува с по-развитите страни, да протектира производителите ли си, какво точно да прави? И какво точно влизането или излизането от СТО ще промени от институционална гледна точка нещата в Русия? Аз лично виждам само положителни страни, от това, че руските производители ще бъдат изложени на по-голяма конкуренция от световните производители, и също така ще могат да изнасят повече продукция и самите те.
Иначе, големите промени, които могат да настъпят в Русия не са търговски, а вътрешно-институционални. Как според вас руснаците щяха да са по-богати, ако трябваше сами да си произвеждат компютри и всякакви високи технологии, а не да ги внасят от Азия и Сев. Америка? За да се случи това трябва да имат или убийствени протекционистични мита и държавни субсидии на иначе губещи предприятия, и съответно руският потребител трябва да купува по-скъпо, или условията да правене на бизнес в Русия да са толкова добри, че производството на високи технологии ще стане характерно за руската икономика.
Свободният пазар само показва какво производство е икономически рационално в дадена икономика и кои страдат от недостатъчна ефективност, така че е по-добре да бъде заместени от чуждестранни стоки. Това, което със сигурност руската държава може да направи е да насърчи предприемчивостта сред хората като инвестира в образование, смекчи административните пречки пред създаването на бизнес и допринесе за създаването на крепка бизнес култура чрез прилагането на имуществени права и борба с корупцията (което най-добре се постига чрез отдръпване на държавата от частния сектор).
Аз не виждам нищо срамно в това дадена държава да изнася това, което може дори и това да бъде нефт и газ. По-глупаво би било държавата да е „самодостатъчна“ като първо света се лишава от потребление на природни ресурси, и второ Русия се лишава от достъп до чуждестранни стоки.