Вторият кръг на гръцките избори тази година ще бъде запомнен по-скоро в качеството си на референдум „за или против Европа“, отколкото като реална демократична процедура за съставяне на парламент.
Вторият кръг на гръцките избори тази година ще бъде запомнен по-скоро в качеството си на референдум „за или против Европа“, отколкото като реална демократична процедура за съставяне на парламент. Горещите емоционални точки на страх и колебание бяха по-скоро на запад от Гърция, отколкото в самата страна.
Популярните лозунги след изборите звучат тържествено и успокоително. Усещането за изборна победа, обхванало Европейския съюз, обаче, е прибързано и в голяма степен неоснователно. Причината е, че последното не е основано на утвърдена върху реален консенсус и демократична подкрепа стратегия за излизане от кризата. Наивна е и еуфорията около надеждата за справяне с проблемите в Гърция в неправдоподобно краткосрочен план. Европейските лидери вече станаха свидетели на провала на няколко правителства, които имаха същите намерения и заявки като тези на Нова демокрация, настоящият проевропейски победител на втория кръг на изборите.
Изборът на Нова Демокрация в по-краен смисъл може да се възприеме като прехвърляне на гръцкия демократичен суверенитет към европейските институции. В очите на мнозина това е единственият реалистичен вариант за изход от кризата. Въпросът е по-скоро доколко допустим е подобен подход за голяма част от гръцкия електорат. На теория „здравият разум” победи, но на практика разликата между умерените победители и провалената (в известен смисъл) „опасна, популистка и анти-европейска” коалиция на крайната левица СИРИЗА е едва 3%. Показателно е също, че СИРИЗА, след като даде още по-категорична заявка за отхвърляне на европейския пакет от мерки, покачи подкрепата си с още 10%. Това означава, че гръцкото общество все още е разделено на полюси, както и че евроскептицизмът все още има свое сериозно представителство, че бъдещото правителство съвсем не е защитено от агресията на онези, които са против бюджетни съкращения под диктата на Брюксел.
Този факт става още по-обезпокояващ, ако вземем предвид дългогодишната гръцка традиция в политиката – крайна конфронтация между партиите, която често блокира дори разумните решения. Към този проблем може да се добави и впечатлението, че още от първия тур на изборите лидерите сякаш не си дават сметка за това, че нямат друг избор, освен да съставят коалиция, а всеки един от тях разполага само с тридневен мандат да състави правителство.
Възможностите на Нова демокрация за съставяне на коалиционно правителство за момента също изглеждат ограничени. Третите класирали се на изборите, социалистите от ПАСОК, се колебаят, а Демократичната левица все още не е сигурна дали да се включи като член в коалиционното правителство или да остане в ролята на парламентарен съюзник. Дори и да има успешен завършек, обществената подкрепа на подобно сътрудничество най-вероятно ще бъде ниска, тъй като избирателите имат претенции избраниците им да управляват самостоятелно. Единствените, които ще одобрят и посрещнат с ентусиазъм евентуалното коалиционно правителство, са МВФ и кредиторите от Европейския съюз, но не и гръцкият народ.
Повторните избори отново утвърждават впечатлението, че най-добрият резултат, който могат да постигнат гърците, е спечелването на допълнително време. Ефикасно управление и мерки, водещи към прогрес, ще бъдат възможни едва след като диалогът между избиратели и управляващи се установи трайно. За момента той представлява трайна конфронтация, агресивна опозиция и анархични протести срещу бюджетните ограничения. Прогнозата се влошава от гаранциите, които дава лидерът на СИРИЗА, когото западните медии вече определят като бъдещата милитантна опозиция в страната, която ще усложнява и блокира всеки опит за вземане на решения.
Изборните резултати сочат, че колкото повече позитивни резултати виждат европейските лидери, толкова по-бурно ще бъде негодуванието на голяма част от избирателите. Статуквото след изборите създава и друга опасност – фигурата на популиста Ципрас да печели все повече обществена подкрепа и да остане единственият псевдо герой в кризисния гръцки хаос.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Провалът на новото гръцко правителство е подсигурен, ако се съхранява причината за развитие на кризата.
При запазване на сегашната особено важна причина за криза, гръцкото правителство е жертва на своя управленска грешка и министрите колкото повече работят – толкова по-голям е техния неуспех.
По произход гръцката стопанска криза е от пряко влияние на само една особено важна причина – непригодно за евро гръцко финансово управление.
Спасението е възможно – премахва се причината и до 24 часа време опасността от развитие на криза в Гърция ще е прекратена.
Иван Митев – икономист