ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Аварията във Фукушима миналато година повдигна наново въпроса за надеждността на ядрените реактори в цял свят. Разбираемо, след инцидента опозицията срещу ядрената енергия е най-силна в Япония, където опасността, скрита в атомните електроцентрали, се прояви с пълна сила.
Борислав Щерев
Аварията във Фукушима миналато година повдигна наново въпроса за надеждността на ядрените реактори в цял свят. Разбираемо, след инцидента опозицията срещу ядрената енергия е най-силна в Япония, където опасността, скрита в атомните електроцентрали, се прояви с пълна сила. Сега японското правителство е изправено пред проблема как да угоди на обществения натиск за затваряне на всички ядрени реактори и в същото време да посрещне неизбежните последствия като недостиг на електричество и нарастване на разходите по производство на енергия от алтернативни източници.
На 5 май 2012 Япония затвори и последният от своите общо 54 ядрени реактора и остана без работещи ядрени мощности за първи път от повече от 50 години. Непосредствено преди аварията ролята на атомните електроцентрали в икономиката на страната расте. Към 2011 г. те формират около 30% от производството на електроенергия в страната, а плановете на правителството бяха делът им да нарасне до 41% през 2017 и 50% през 2030, с което Япония се надяваше да намали значително емисиите на парникови газове (Вж. Фиг. № 1).
Фиг. № 1 Основни енергоизточници в Япония за 2011 г.
Сега обаче изглежда, че правителственият план ще бъде изоставен. Това може да предизвика сериозни сътресения в страната. Еветуален отказ от ядрена енергия ще доведе незабавно до 5% недостиг на електричество в Токио и 16% в западната част на страната. Недостигът може да бъде покрит с увеличение на вноса на горива в краткосрочен план, но рано или късно страната ще трябва да построи нови електроцентрали, които да заменят атомните при ниски равнища на емисиите. Подобен ход само ще засили зависимостта към вноса на енергийни ресурси, която и в момента е сериозна (по-точно 84% внос). Япония на практика не притежава подходящите природни ресурси и с изключение на хидроенергията, няма потенциал за развитие на алтернативни енергоизточници, а и възобновяемата енергия би излязла на страната значително по-скъпо, тъй като правителството е поело задължение да я изкупува на преференциални цени. Това е още една от причините, поради които бъдещето на страната изглеждаше обвързано с ядрената енергетика – освен изграждането на нови мощности, плановете включваха и оптимизация на употребата на уран и плутоний и последващото им преработвене.
Поетапното спиране на реакторите миналата година доведе до безпрецедентен ръст на вноса на втечнен природен газ и нефт. Допълнителните разходи само за нефт при пълното спиране на атомните електроцентрали са изчислени на $100 млн. на ден. Пренасянето им върху потребителите пък ще оскъпи услугата до степен, която кара 71% от местните производители да се опасяват за бизнеса си, а японският Институт по енергийно стопанство изчисли, че ръстът на БВП може да се забави до едва 0,1. Обезпокояващ е фактът, че заради нарасналия внос на горива Япония приключи 2011 година с търговски дефицит за първи път от 30 години. Към споменатото дотук трябва да добавим и очакваното увеличение на разходите за закупуване на квоти въглеродни емисии, тъй като дългосрочният правителествен план за намаляването им беше пряко обвързан с развитието на ядрената енергетика.
Всички тези съображения в крайна сметка натежаха над преобладаващото обществено мнение срещу ядрената енергетика в страната и преди дни правителството обяви, че ще отвори отново два реактора и ще преразгледа съдбата на останалите 48 в идните седмици. Решението на управляващите може да се приеме като знак, че на този етап атомните електроцентрали все още нямат реална алтернатива. Опитът на Япония да промени енергийната си политика разкрива проблеми, валидни за всички държави, които са си поставили за цел да преминат към възобновяема и екологично чиста енергия.
