Неведомите пътища на цената на петрола

Какво влияе на цените на петрола? Какво могат да направят управляващите? И може ли изобщо  да се контролира една суровина?

Какво става с цената на петрола тази година? През първите четири месеца тя стремглаво вървеше нагоре, като към края на май се котираше в рамките на $125 за барел. Рязкото повишение беше последвано от още по-драстичен спад само за около месец, цената падна с $15, а в средата на юли често стига нива и от под $100. Какво влияе на цените на петрола? Какво могат да направят управляващите? И може ли изобщо  да се контролира една суровина? Някои политици, особено в година на избори, каквато е и 2012, се опитаха да използват силата на популизма срещу динамиката на цените. В България и по света се лансираха „мерки”, които да подтиснат тенденцията за волатилност на цената на петрола. У нас, както и в Германия и Франция, се заговори за дотации, а американският президент, Барак Обама, самоуверено заяви, че новите санкции срещу Иран няма да повлияят на цените, тъй като има достатъчно петрол на световните пазари. Всички тези изявления издават неразбиране на специфични елементи, които оказват влияние при определянето цената на петрола.

Цената на петрола се движи по своя собствена логика, която не винаги може да се обясни единствено чрез модела на търсенето и предлагането. Има четири основни фактора за поскъпването на петрола през последните две години:

• изненадващият икономически бум в развиващите се страни на фона на рецесията на запад;
• ниският допълнителен производителен капацитет на страните от ОПЕК;
• геополитическият риск в Близкия изток и Северна Африка;
• балансът на петролните резерви в развитите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Въпреки ниския икономически растеж в САЩ и опасността от нова рецесия в еврозоната, спекулантите на фючърс пазарите се възползваха от нестабилността, за която допринасят по-горе изброените фактори и залагаха на бъдещо повишение на цените. Така котировките започнаха да растат не като непосредствена функция на търсенето и предлагането, а задвижвани от очакванията за бъдещи смущения във веригите за доставка.

Страните от ЕС бяха силно засегнати от поскъпването на петрола, тъй като освен самата суровина, влияние върху крайната цена на горивата оказват високите данъчни ставки под формата на акцизи, еко-такси и ДДС. Докато в САЩ, цената по колонките се определя на 60% от цената на суровината, в Европа този процент е около 40% (42% за България). Ниският курс на еврото спрямо долара също не помага, тъй като на международните пазари петролът се котира именно в долари.

Какво се промени?

            Както и през 2008 г., балонът се спука. Структурните слабости в търсенето в еврозоната и САЩ в крайна сметка убедиха спекулантите на петролните пазари, че е време да продават. В паническото желание да се отърват от петролните си резерви, търговците забравиха, че всъщност не се е променило кой знае какво. Напрежението в Близкия изток остава изключително високо, а възможността от дълготрайни прекъсвания в доставките от Ирак и Иран е все още на преден план. След влизането на петролното ембарго на ЕС срещу Иран на първи юли, доставките от ислямската република спаднаха почти наполовина. Засега Саудитска Арабия успява да покрие липсващите количества, като започна да произвежда рекордните 10,3 милиона барела дневно. Но докога?

 Често използван метод за противодействие на поскъпването е увеличаването на производството на страните от ОПЕК. Петролното кралство потвърди, че при нужда може да покрие изцяло иранския дял от световното предлагане, като използва допълнителния си производствен капацитет от 2,5 милиона. Това твърдение, обаче, все по-често бива поставяно под съмнение, тъй като по време на рязкото повишение на цените през 2006, 2007 и 2008 г., производственият капацитет на страните от ОПЕК растеше с бавни темпове, неотговарящи на повишеното търсене.

            Следващият шок в системата, който доведе до пропадане на цените беше новината, че Китай, на когото разчитат много от новите петролни производители за продажби и пазарен дял, забавя своето развитие. Страховете за Китай са в краткосрочен план до голяма степен неоправдани, защото китайското правителство се готви за огромен стимулиращ пакет, който се очаква да прибави 1-2% към и така бързото темпо на развитие (очакванията са за около 7,6% тази година). Нека и да не забравяме, че китайската икономика е вече толкова голяма, че всеки растеж над 4% е всъщност феноменално постижение, като се има предвид високата начална база.

Как може да се въздейства върху цените?

За да се понижат цените в дългосрочен план, е нужно трайно решение на конфликта с Иран. Властите в Техеран се върнаха на масата за преговори в средата на април и това имаше мигновен ефект върху цената на суровия петрол, Брент, който веднага тръгна надолу. Но ако преговорите не доведат до спирането на ядрената програма на Иран, цените на черното злато ще тръгнат отново нагоре през есента, когато вероятността от военна операция срещу Иран драстично ще нарасне.

Какво могат да направят световните лидери за овладяването на цените? След петролното ембарго на страните от ОПЕК през 1973 г., развитите държави начело със САЩ, Великобритания и Франция решиха да гарантират отделянето на стратегически петролни резерви, които да бъдат използвани в случай на рязко ограничаване на предлагането. Днес тези резерви възлизат на 1,6 милиарда барела, което може да осигури световното потребление на петрол за около 17 дни. Използването им действа успешно при краткосрочни кризи, като прекъсването на производството в Мексиканския залив след урагана Катрина през 2005 г. или военната интервенция на НАТО в Либия през миналата година.

В България, от друга страна, крайните цени на горивата са чувствително по-ниски от средните за Европа. Това се дължи на факта, че в у нас горивата биват облагани с най-ниското възможно ниво на акцизите, в съответствие с наложените от ЕС минимални прагове. В същото време, поради ниския жизнен стандарт , тези цени буквално задушават родната икономика. Правителството разполага с изключително малко инструменти, с които да повлияе на поскъпването. Акцизът на практика няма как да бъде намален, а еко-таксите няма как да бъдат премахнати поради европейските изисквания и предписания. Дотацията на цената на петрола крие изключителни рискове за бюджета и може да изкриви поведението на пазарните участници.

Така единственият реален инструмент за въздействие остава намаляването на ДДС или въвеждането на диференциран ДДС върху горивата. Ако станем свидетели на шоково поскъпване на петрола, това може да бъде използвано като временна мярка, но предвид риска редица други браншове на свой ред да поискат отстъпки, прилагането ѝ е малко вероятно.

Директната намеса на пазара на горивата няма как да доведе до добър резултат, особено когато бюджетът на страната вече свети в червено. Горивата са скъпи, защото петролът поскъпва, а данъчната и акцизна политика на ЕС не осигуряват на страните членки достатъчно гъвкавост да отговорят на този проблем. България не е изключение.

Очаквания

През май миналата година, шефът на най-голямата петролна компания в света, Ексон, Рекс Тилерсон, заяви, че цената петрола заради пониженото световно потребление трябва да е между $60 и $70 за барел. Въпреки че сега цените на петрола са необичайно високи, прогнозите за следващите 3-5 години са оптимистични. Новите неконвенционални източници на нефт и постепенното забавяне на икономическия ръст в Азия се очаква трайно да задържат цените под $100 за барел. Но докато съществува високо геополитическо напрежение и  дисбаланс между търсенето и предлагането, страни като България ще бъдат изложени на ценовата колебливост.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!