Поредният балон

Балонът при студентските заеми в САЩ възникна заради недалновидна политика в сферата на образованието. След като последното правителство се опита да оборудва всяко едно американско домакинство със собствено жилище (без особен успех), сега целта е всеки един американец да получи висше образование.

Често по време на икономически растеж с увеличението на цените в различните сектори на икономиката се образуват балони. Поглеждайки стопанското развитие на САЩ през последните години, можем да отбележим два често коментирани балона. Първият е така нареченият дот-ком балон, характеризиращ се с големи спекулации на пазара на високо-технологични компании в САЩ. След известно време на надуване на цените на тези компании се оказва, че същите не могат да оправдаят високите очаквания на инвеститорите за генериране на приходи, и балонът се пука в началото на 21-ви век. След това идва ред на „надуване” в пазара  на недвижими имоти. „Благодарение” на благородното желание на американското правителство да снабди всяко домакинство със собствен дом, цените на жилищата се покачват до рекордни нива.  Пукането на този балон през 2008 г. доведе до пагубни последствия както за американската, така и за световната икономика. Явно изкривяването на  пазара чрез държавна намеса е на мода в САЩ, защото американската икономика е изправена пред поредния такъв.

Според тримесечния доклад на Федералния Резерв в Ню Йорк, озаглавен „Quarterly Report on Household Debt and Credit”, през последните девет години размерът на студентските заеми в САЩ се е увеличил почти петкратно (виж Графика 1). Интересен е и фактът, че от третото тримесечие на 2008 година това е единствената категория потребителски дълг в САЩ, който отчита растеж. Освен това, за същия период от време, процентът  на необслужваните студентски заеми (в забава повече от 90 дни) се е увеличил от малко над 6% до 8.69% към края на първото тримесечие на 2012 година. Размерът на студентските заеми (8% от всички потребителски) вече надминава този на дълга, натрупан чрез кредитни карти (6%), и заемите за закупуване на автомобил (6%).  На някои тази статистика може да се стори обнадеждаваща, вземайки предвид приетото мнение, че инвестицията в образование винаги си заслужава. Проблемът е, обаче, че високото търсене на висше образование в САЩ и високите нива на дълг, асоциирани с него, облагодетелстват определена група хора (преподаватели и администратори в университетите и определени политици и създават младо поколение, обременено дълги години да изплаща тези задължения, довели до придобиването на една сравнително по-неконкурентна диплома.

Графика 1

Как се създаде този балон?

Балонът при студентските заеми в САЩ възникна заради недалновидна политика в сферата на образованието. След като последното правителство се опита да оборудва всяко едно американско домакинство със собствено жилище (без особен успех), сега целта е всеки един американец да получи висше образование. Проблемът е, че вече по-голямата част от студентските заеми са отпуснати чрез различни федерални програми, което ги превръща в дългове, гарантирани от държавата. Този вид гаранция създава стимул за младите американци да се включат в  някаква програма за висше образование, защото ако не успеят да изплатят своите задължения, същите ще бъдат покрити от данъкоплатците. В крайна сметка се създава така нареченият морален риск, където кредитните институции печелят като получават лихви по отпуснатите заеми, но загубите се поемат от данъкоплатеца. Страните, които печелят и губят, са различни и това изкривява пазарните стимули.

До какво ще доведе този балон?

Последствията от създаването на балон във висшето образование в САЩ са няколко:

1. Улесняването на кредитирането във висшето образование не го прави по-достъпно. То стимулира университетите да вдигат постоянно своите такси, което облагодетелства преподавателите и администрацията. Към днешна дата, средната цена за висше образование в САЩ е шест пъти по-висока отколкото е била преди 30 години.
2. От друга стана, по официални данни около 30% от студентите в САЩ напускат университета преди да са завършили, оставайки с един куп задължения, но без диплома. Големите нива на дълг, с които са обременени всички новозавършили, подтискат потреблението на тази група индивиди и забавят решения, свързани с покупката на нов дом, създаването на семейство и др., което може да се отрази негативно върху икономическата активност и демографската структура на САЩ в бъдеще.
3. Според данни на бюрото по труда в САЩ мнозинството безработни над 25 години притежават някаква форма на висше образование (виж Графика 2). Т.е. за първи път в историята на най-голямата икономика в света, по-ниско квалифицираните американци се радват на по-големи успехи на пазара на труда. Оказва се също, че голяма част от завършилите висше образование започват работа в сектор, коренно различен от тяхната специализация.

Графика 2

Какво е решението на проблема?

Разбира се, този проблем  нямаше да бъде забелязан, ако американската икономика беше в  добро здравословно състояние и се генерираха достатъчно нови работни места за всички висшисти. Засега, обаче, няма особени перспективи за възстановяване високия икономически растеж и затова трябва да се наблегне върху провеждането на реформи в образователната система, за да бъде спряно изкуственото създаване на балони. Една от мерките, които трябва да бъдат приложени, е премахването на всички федерални програми за гарантиране на студентските заеми, с което да се елиминира моралния риск в системата и да се създадат пазарни механизми за определянето на търсенето и предлагането на висше образование. Друга мярка е увеличаването на конкуренцията между висшите учебни заведения. Това може да стане чрез навлизането на пазара на дистанционни форми на обучение през интернет. Повечето специалности биха могли да се преподават онлайн, което ще намали цената за обучение драстично. Това ще подбие бизнеса на съществуващите университети и ще ги накара да свалят своите цени. Финалният резултат ще създаде по-достъпно образование и по-конкурента пазарна среда за всички.

Изглежда американската икономика е поела смело по пътя на създаването на балони чрез държавна интервенция на пазарите. Може би това е и част от политиката на американското правителство да направи своите сънародници все по-зависими от държавния апарат. Не е за пропускане и фактът, че увеличаването на учащите изкривява статистиката за пазара на труда, защото същите не се включват в работната сила (за пояснение виж тази статия) и така процентът на безработица се подценява. Без значение какви са причините, фактите са ясни – балонът съществува и продължава да се надува. Въпросът по-скоро е кога ще се спука и какви ще бъдат загубите за американските данъкоплатци от това.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!