ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Въпреки че училищата се издържат чрез нашите данъци, ние само се смеем на неуспеха на един продукт, за чието създаване сами сме помогнали.
Неграмотност демонстрирали кандидат-студентите на изпита по български език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Това беше констатацията в общественото пространство от последните дни. Повод за нея дадоха излезлите наяве бисери от проведения изпит. Желаещите да бъдат студенти са създали уродливия образ на Рамбо Силек в опит да възпроизведат името на именития габровски творец.
Всъщност, може да се поспори, че по-скоро има дефект в образованието ни, който създава подобни недоразумения. Замислете се – живеем в страна с държавно-контролирана образователна система. И, въпреки че училищата се издържат чрез нашите данъци, ние само се смеем на неуспеха на един продукт, за чието създаване сами сме помогнали. Що се отнася до общообразователните училища от 1 до 12 клас, 99% от учащите там трупат познания в публични такива и едва 1% ходят на училище в частни школа. 1 Т.е. голям смях пада.
Ето и как се е родил Рамбо Силек. Неговите родители са ученическата апатия, заклещената в статукво методология, фикс-идеята за изкарване на отлични оценки, бюрокрацията и скования учебен план. Няма как да се отрече, че това са все признаци на образователната ни система. А защо тогава тя е толкова нормално възприемана?
Най-разпространеният мотив в полза на публичното образование е, че то осигурява равна възможност за всички чрез стандартизирана схема за масово обучение, с помощта на която учениците получават едни и същи основни познания и умения без изключение. Тази идея води след себе си логиката за осредняване на уменията и знанията, а, изглежда, средното ниво, което се е формирало у нас, е доста ниско. Т.е. основната функция на подобен тип обучение не сработва.
Разбира се, алтернативата с частно образование винаги стои на дневен ред, но противниците на този подход с право могат да посочат с пръст горните редове и споменатия едва 1% ученици в частни училища. Една пазарно-ориентирана система няма да е достъпна за всички, твърдят те, позовавайки се на подобни данни и текущата ситуация. Аргументът срещу подобно твърдение, обаче, се нарича конкуренция. Именно конкуренцията би разбила монопола на Рамбо Силек образованието. Очевидно е, че при ограничено предлагане на качествена стока, потребителите, които оценяват стойността й, ще се борят, за да я придобият. Това повишава цената й и ограничава бройката на потенциалните купувачи до най-заможните от тях. Но с разшираването на предлагането, цената постепенно намалява, докато не се постигне равновесие. Разбира се, ако разходът по предлагане на частно образование е твърде голям в сравнение с цената, която са готови да платят търсещите, то това благо би останало лукс.
За това въпросът е можем ли да си стиснем ръцете в равновесната точка? За да си отговорим на него, да очертаем разликите между подходите. Пазарно-ориентирания такъв предлага доста гъвкави решения за част от съществуващите проблеми. Ето и няколко конкретни тези:
- Домашната работа не бива да бъде „работа”. Допълнителните задачи се дават в случай, че ученикът има нужда от тях или работи по индивидуален проект, за който не може да се отдели достатъчно време в клас.
- Преминаването от един клас в друг не е сигурен знак за овладени умения и знания. Развитието следва да е подкрепено от реално придобити способности по даден предмет. Статуквото на сегашния училищен цикъл поставя реално придобитите знания на втори план. Оценките следва да играят ролята на сертификати, а не просто цифри, които учителите са задължени да попълнят в дневника.
- Изпитването и оценяването не бива да са само на базата на заучени факти (често заучени погрешно). Персоналният подход спомага да се премахне фунията, през която се тъпчат знания към момента;
- Училището трябва да се управлява от мениджър. Важно е директорът да има не само педагогически опит, но и управленски поглед върху полагащата му институция и бюджет. Със засилено родителско присъствие във вземането на решения, училището би заработило като малка фирма с добър екип.
Голяма част от горните примери могат да заработят и в момента без радикални промени. Все пак, ходенето на училище не е просто поредица от дни, прекарани във възприемане на идеи по чужди правила в разрез с възприятията ни и знания, които почти никога не влизат в употреба. Ако позволяваме това да се случва, проблемът не е в потърпевшите. Погрешно е да обвиняваме младите хора в неграмотност, когато я субсидираме спокойно поне 12 години без угризения.
–
1 По данни на НСИ: УЧАЩИ ПО ГРУПИ КЛАСОВЕ И ПОЛ В ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА ПО ФОРМА НА СОБСТВЕНОСТ ПРЕЗ УЧЕБНАТА 2011/2012 ГОДИНА
Що за глупост, в най-добрите училища да влизат само най-заможните, а не най-умните?! Има ли смисъл изобщо да се коментира такава глупост!
(Стоян)
Защо реши, че трябва така да става? Т.е. къде пише, че в най-добрите училища ще влизат само най-заможните?
Училището/образованието (като продукт) не е нещо, което си избираш дали купиш или не – всеки родител ще иска да запише децата си на училище и да ги образова. От това следва, че частните училища ще имат гарантирани потребители – учениците. Тогава собственикът ще си каже, защо да вдигам качеството, като мога за малко инвестирани пари, пак да съм на печалба? Друг ще реши да инвестира повече и да вдигне качеството, но естествено той ще си каже, защо при мен да не е по-скъпо от другите, след като моето училище е много по-добро?!
Всъщност кои стоки на пазара са скъпи и кои евтини? Може би частните училища ще са първата стока, при която качественото ще е евтино, а лошото – скъпо?
„Това повишава цената й и ограничава бройката на потенциалните купувачи до най-заможните от тях.“ – ето тук сам го казвате и след това:
„Но с разшираването на предлагането, цената постепенно намалява, докато не се постигне равновесие. Разбира се, ако разходът по предлагане на частно образование е твърде голям в сравнение с цената, която са готови да платят търсещите, то това благо би останало лукс.“ – това май само подкрепя думите ми.
И какво е това стискане на ръцете? Кой ще си стисне ръцете? Държавата е изключена от уравнението. Да не би, примерно, енергоразпределителните дружества да са си стиснали ръцете с потребителите или са се допитали до тях за качеството и цените, които им предлагат?
И после споменавате за някакви големи промени в самото обучение и начините на оценяване, за които изпитвам огромни съмнения, че биха били правилни и положителни. Освен ако не сте работил в образователната система години наред и не сте я видял отвътре, и имате педагогическо образование.
Ето и още един цитат от вашата статия: „знания, които почти никога не влизат в употреба“, а статията ви е озаглавена „Защо се раждат бисерите в училище?“… Не виждате ли връзката? Та нали много от тези „знания, които почти никога не влизат в употреба“ и по-точно липсата им, водят до раждането на много от бисерите в училищата.
Нека се върнем и назад в историята, по времето на социализма, преди 89та. Тогава не е имало никакви частни училища, само държавни. Но не е имало и такива бисери, като днешните. Значи този държавен модел в образованието е работил както трябва, а сега не работи. И вие предлагате за решение, не да видим какви са истинските проблеми на образованието, а просто да сменим системата с друга. За мен това не е решение.
А замисляли ли сте се, че част от причините за лошото образование са в резултат на променената ценностна система, на неправилното възпитаване от страна на родителите?
(Стоян)
Всеки ограничен ресурс трябва да бъде по някакъв начин произведен и съответно закупен. Както всеки родител ще иска да запише децата си, всеки родител ще иска да им дава най-добрата храна, да им купи апартаменти и автомобили. Това значи, че трябва да направим безплатни и квартирите ли?
Виждам, че не сте запознат с процеса на ценообразуване на пазара, няма да мога да Ви го обясня, но не работи по този начин, който си представяте. В самата статия са обяснени някои от възможните сценарии за цената на стоката – образование. Също така искам да припомня, че за образование и в момента се плаща – много неефективно чрез данъчната система.
На първо място години съм бил част от образователната система, около 16. Също така, точно фактът, че нямам педагогическо образование, а икономическо, ми помага да разбера как работи една система на производство на ограничени блага.
Системата преди 89-та година е била пригодна за онзи модел. Финансирала се е от него и е обслужвала (фалиралото) планово стопанство. Нито този вид финансиране, нито планово стопанство съществуват вече.
За възпитанието и отношението на родителите сте донякъде прав. Но това са процеси, на които образователната система трудно може да влияе.
Боб Дилън, сигурен ли си, че не е имало такива бисери? Или просто не са се разгласявали?
Честно да ти кажа, аз не виждам огромна разлика в познанията на хора, които са завършили преди ’89-та, и след ’89-та – и в двата случая липсват основни знания по икономика, политика и мениджмънт; произвеждат се едни тясно-специализирани кадри, които обаче не са насочени към високите нива, а към най-ниските. Накратко казано, имаме армия от заварчици, и нито един директор на завод.
Плаши ме как българите, при всяка реформа в образованието скачат и крещят „преди си беше по-добре“. Колкото и да си затваряме очите, светът се променя, а с него трябва да се променя и образованието, защото иначе рискуваме децата ни да могат да оцелеят само в един свят, който е изчезнал през 1989-та година.
Да не говорим, че в България имаше страхотни идеи, като това частните училища да станат… безплатни!
Боб Дилън, сигурен ли си, че не е имало такива бисери? Или просто не са се разгласявали?
Честно да ти кажа, аз не виждам огромна разлика в познанията на хора, които са завършили преди ’89-та, и след ’89-та – и в двата случая липсват основни знания по икономика, политика и мениджмънт; произвеждат се едни тясно-специализирани кадри, които обаче не са насочени към високите нива, а към най-ниските. Накратко казано, имаме армия от заварчици, и нито един директор на завод.
Плаши ме как българите, при всяка реформа в образованието скачат и крещят ”преди си беше по-добре”. Колкото и да си затваряме очите, светът се променя, а с него трябва да се променя и образованието, защото иначе рискуваме децата ни да могат да оцелеят само в един свят, който е изчезнал през 1989-та година.
Да не говорим, че в България имаше страхотни идеи, като това частните училища да станат… безплатни!
Питахте ме, защо съм решил, че в най-добрите училища ще влизат само най-заможните и аз ви отговорих. Но вие не ми отговорихте на въпроса кои стоки са евтини/скъпи по отношение на качеството.
Също не ми отговорихте на въпроса за какво стискане на ръце имате предвид, кой с кого ще се разбира за какво?
За тези 16 години, през които сте били част от системата, по какви предмети преподавахте? В какви училища или университети сте водили уроци?
Образователната система преди 89-та си съществува и до днес, не се е променила особено в момента. Но сигурно, понеже доброто образование тогава е било по време на онзи режим, автоматично трябва да отпадне като аргумент, понеже всичко направено от комунистите, по презумция, е лошо?
Сигурно преди да седнете и напишете тази статия, сте проучили и направили сметки от сорта на:
средна работна заплата = ХХХ лв.
средни данъци платени от двма родители за една година = ХХХ лв.
от тези платени данъци, за обучение държавата заделя = ХХ лв. на година
теглим чертата и получаваме: в момента едно 4 членно семейство (2ма родителя с 2 деца) плаща средно на година за обучението на 1 дете = ХХ лв.
едно начално училище има:
брой учители = ХХ
средна заплата за учител = ХХХ лв.
пари за поддръжка и развитие на училището и училищната база = ХХХХХ лв.
среден брой ученици = ХХХ
и тук можем да направим съпоставка:
размер на заплатите на учителите спрямо таксата за един ученик на година
и как тези стойности ще се сравняват с по-горната сметка за ситуацията в момента, или за да допуснем, че едно такова частно училище ще работи нормално, какви средни таски ще трябва да заплащат учителите.
Сигурен съм, че сте направили такива сметки преди да напишете статията си. Моля, споделете ги с нас, все пак аз наистина не съм запознат с процеса на ценообразуване. А твърдения, които не са подкрепени с числа, не ми се виждат сериозни, особено за икономист.
(Стоян)
Нито аз, нито авторът е правил сметки да отваря частно училище. Тези сметки (дори и да бяха правени) са абсолютно несъстоятелни, когато се правят от хора, които не управляват училища. Статията е базирана върху познаване на публичните политики в образованието, не върху бакалски сметки.
Като искате да се упорит в незнанието си, ще вляза във вашия тон. Какво е качествено? Какво е висока/ниска цена? Кое е добро постижение в образованието, кое е провал?
За въпроса с ръцете, става дума за оттегляне на данъкоплатците от финансирането на тази система.
Не съм преподавал, върху мен са се упражнявали учители, директори и други специалисти от МОН. Какво общо има това с темата? Мисля, че не прочетохте какво Ви обясних за педагогическото образование.
Какво става днес (и последните 10-20 години) в училищата? Учителите (най-вече младите) са загубили мотивация за работа. Първо, ниски заплати, второ те вече нямат контрол над децата. Един ученик може да се прави на маймуна и да разваля учебния процес, а учителя нищо не може да направи. Не може да го изгони (защото може нещо да му се случи и той да носи после отговорност), не може и да му се накара (защото после ще дойде ядосан родител и ще държи сметка на учителя за отношението му към детето). Учителят е безсилен, а учебният процес е разбит. Това няма как да не доведе до въпросните бисери на изпитите, а и не само там. И преди е имало такива ученици, но не са ги търпяли и не са ги допускали да си правят каквото искат. Но сега са и повече. Много. А защо? Защото вече ценностната система е друга. Тя е базирана на материалното, а не на духовното. Децата не усещат потребност от това да прочетат някоя книга. Материалното е станало по-важно – чалгата, моловете, какви дрешки ще си облечеш, как ще се издокараш довечера в дискотеката. И затова най-голяма вина носят родителите, защото на тях се пада началното възпитание, те трябва да му обърнат главата на детето и да му покажат, кое е важното в живота. А това става все по-трудно, защото простотията е навсякъде около нас. Голям проблем е, че й се придава такава значимост, тиражира се, превраща се в мода. Медиите се занимават с простотията във всичките й форми и извъднъж това става по-важно от всичко друго. Слага се една лупа на ежедневното, глупавото, дребното, безмисленото, суетното. Гледаме риалити шоута в които се унижават слабите, за да ни доставят удоволствие. И политиците ни са такива. Езикът, който използват, начинът, по който водят диалог е примитивен и просташки. И децата гледат това и го приемат за нормално, за правилно.
Няма значение дали един родител плаща или не за образованието на детето си. Той ако не се интересува от това, ако не седне да пита сина си, какво домашно е имал, да го провери, да го смъмри или похвали, ако не упражни контрол, то детето пак няма да се научи. Защо ли? Защото ще види, че може да мине и без да си дава зор.
Това са истинските проблеми. И вие сега ни казвате, че имаме проблем с образованието в България, дайте да го решим като направим училищата частни. Ами това хич няма да реши проблема. Даже ще го задълбочи. Питах ви за сметките защото, ако наистина сметнете колко се плаща в момента от данъци за образованието на едно дете за година, сигурно сумата би се оказала 10-15 лв, а 100% няма да има частно училище, което да има такива ниски такси. 99% съм сигурен, че няма да има училище и със 10-кратно по-големи такси от тая сума. И ще стане така, че много деца няма да могат да си позволят образование. И вие сега ме ми казвате, че аз съм необразован и не знам, че това са били публични политики в образованието. Ама стават ли за нашата държава, приложими ли са за България?
(Стоян)
Субсидията за дете е около 1000 лв. в момента, не 10-15 лв. Голяма част от проблемите, които засягате са резултат от съществуващата в момента система.
Например, учителите не могат да провеждат нормално учебния процес заради грешните стимули, които управляват системата. А именно, много училища не искат да губят бройки (субсидии), качеството не е никакъв критерий за разпределяне на средства. Лошото и остаряло образование от своя страна се е обезценило и все по-малко родители и ученици виждат смисъл в него.
Бедните ученици ще могат да си намират образование, за тях по света съществуват много опции – благотворителни фондации, цървкони училища, стипендии и т.н. Да не говорим, че инвестирането на средства от родителите в образованието на децата им със сигурност ще промени отношението към процеса и учителите.
10-15 лв. е сумата от данъците на един човек за една година, която отива за образованието. Сега заменете тия нищожни пари с една няколкостотин левова такса за година училище и помислете пак колко е приложим този модел за България. Не знам за какви църковни училища говорите. Вие изобщо в България ли живеете или сте загубили връзка с реалността?
(Стоян)
Точно фактът, че в момента един родител харчи по 15 лв. за образованието на детето си го кара да не се интересува от него. Моделът да плащаш за нещо, което получаваш е напълно приложим. Съществува за всички стоки, които държавата не е решила да си изземе. По вашата логика трябва държавата да се грижи и за храната и за облеклото и за квартирите.
Говоря за местата, където има благотворителност, която трябва да е основен приоритет на църквата. Между другото, евангелистките църкви в България отделят за образование.
Аз пак ще ви го кажа, хората няма да имат пари за да пратят децата си на училище. И това няма да са малък процент от населението, а голям. Като съвсем загърбвам факта, който по-рано споменах, че най-добрите училища ще бъдат достъпни само за най-заможните. А тия алтернативи, за които говорите просто не съществуват в момента.
Колкото за държавата, че си изземвала стоки, това ми се струва смешно. Държавата не си е иззела образованието, а се грижи за населението да е образовано. Както сам споменахте, субсидия от около 1000лв за ученик, субсидия! И разбира се, че държавата трябва да се грижи за храната, облеклото и жилището на населението. Не е нужно да ги подарява, но трябва да създава условия за това гражданите да ги имат. Че това трябва да е първата грижа на държавата. Каква да е иначе ролята на държавата?
Имам чувството, че прочитате някаква лекция на дадена тема (като тази за частното образование) и веднага я възхвалявате, и решавате да напишете статия, как трябва и при нас да се приложи това нещо. Но дали този модел има лоши страни, дали винаги успява? Съобразен ли е този модел със спецификите на държавата, с корупцията, с културата на българите, с начина им на мислене, с чалгата? Да, всички тези неща също влияят.
Интересно ми е дали има държава, в която няма държавни училища, а само частни.
(Стоян)
Противоречите си, в един момент държавата се грижи за облеклото и тоалета на хората, в следващия създава условията. Това, за което говорим е държавата да се грижи точно за условията като постепенно се отдръпне от образованието и престане да налага данъци, с които да го финансира.
Пазарът създава алтернативи, за разлика от държавата. Съществуват много начини за образоване на деца – дори един пример, който изключва училището е homeschooling, който става изключително популярен в САЩ. Да не говорим за огромните пари, които се дават от родители за различни видове частни уроци – пореден пример за частно образование и държавен провал.
Статията е базирана на много повече от „една лекция“ 🙂 Как играе културата и корупцията при частното образование?
Ето и моето виждане, като човек, който работи в образователната система:
1. Налице е пълна безотговорност на родителите спрямо децата си. Те смятат, че ние, учителите, сме гувернантки, а не педагози. Те не се вслушват в нашите съвети, а казват: „Ще си възпитавам детето, както аз си реша. Детето ми ще бие, ако го бият!“
2. В джоба на родителя не се бърка надълбоко и затова той си прави каквото си иска. Знаете ли колко пъти освобождаваме учениците от училище, за да отидат семейно на ски, на почивка в чужбина, или пък просто „защото детето трябвало да си почине и баба му от еди къде си дошла на гости“. Пълно безхаберие проявяват, когато им се каже, че детето им има много извинени или неизвинени отсъствия. Дали децата щяха да отсъстват с или без причина, ако родителят плащаше всеки месец една солидна такса!?!
3. Учениците нямат право да повтарят. Ако оставиш ученик на поправителен изпит – родителят идва и мести детето в съседното училище, защото там „не го стресирали с изпити“.
4. Не можеш ухо да дръпнеш – подсъдимо е. Не можеш да се скараш – няма да спинка спокойно ученикът у дома. В същото време ученикът има право да ругае учителя си, да го псува, да измисля прякори, да заплашва с думите: „като кажа на баща ми ще видиш ти какво ще ти се случи“.
5. Когато оставиш ученик на консултация, за да му помогнеш – родителят веднага звъни и казва: „Какви са тия работи!?! Моето дете ли е най-зле в училище? Не искам да остава допълнително в училище! Нямате право! Тази консултация не е задължителна!“
6. Ако го включиш в извънкласни дейности – Не може!!! Детето е записано в понеделник на плуване, във вторник на цигулка, в сряда на танци, в четвъртък на пеене и т.н. Заето е много.
7. Министърът казва: Всеки директор има лостове да наказва ученици за лошо поведение и прочие. Да, но тези лостове са само на хартия. Като дойде време да ги използваме, родителят пише поредната жалба за министъра, той веднага звъни на началника на РИО и отново директорът е виновен, защото е искал да използва един от лостовете за наказания. Всички началници са винаги на страната на родителя, а не на директор или учител.
ИЗВОД, който си правим ние, учителите: Изпявам си песента и си тръгвам. Колкото повече работя и искам всичко да е наред, толкова повече ме проверяват началниците, защото винаги има жалващи се затова, че сме стриктни и искаме всичко да е наред. На поправителни не оставяме, пишем високи оценки, защото като напишем ниски, родителите пращат проверки, понеже децата им според тях, са едва ли не даровити.
За някои от точките Ви, позволете ми да изразя пълно несъгласие:
1. Родителят има пълно право да възпитава детето си както той желае, с единственото ограничение да зачита неговата свобода на морален и религиозен избор. Друго право, което има детето, е да се защитава. Нима искате да възпитавам детето си по псевдохристиянски кодекс, който учи да си даваме другата буза? Ако смятате така, не виждам с какво право въобще се оплаквате.
4. Като ученик в елитна гимназия съм виждал достатъчно начини да ме спънат, без да ми дърпат уши или да ми крещят като истерици. Включително смятам, че учителите имат ПРЕКАЛЕНО много власт, която по никакъв начин не е контролирана в момента.
6. Всяко дете (или родител) има правото САМО да избира на какви извънкласни дейности да ходи. Ако родителят или ученикът сметне, че Вашият избор не е приоритетен, Вие не сте в правото си да налагате избора си – макар да знаем, че оценяването дава перфектен лост за натиск върху ученика.
Колкото до извинените и неизвинените отсъствия – виждал съм случаи, в които ученици, които след 9-ти – 10-ти клас са се насочили в дадена област; които ходят на извънкласни дейности и представят училището и страната в международни състезания; и които печелят медали, биват подлагани на натиск, дали защото отсъстват (бидейки на състезания), дали защото не са избрали друга сфера, в която да се подвизават.
В заключение, българските учители са в правото си да се оплакват, но не и щом се отнася до „лостове“ за „натиск“, правомощия и власт.
Очевидно Иванова може да даде експертна оценка като човек, който наистина участва в образователната система (а не съди по опита си като ученик) и тя си дава тази оценка, подкрепена с факти. Вие обаче смятате, че знаете повече от нея и не приемате нейната оценка, а дори правите генерални заключения?! Прощавайте, за израза, но вие сте коне с капаци. Когато някой започне да изказва мнение в областта на икономиката, веднага го срязвате с твърдението, че не знае, че не е учил, че не е специалист. А сега вие не приемате мнението на специалиста. Не знам за какви се мислите, но явно имате много високо самочувствие. Всъщност вие имате ли ваше мнение или то ви е набито в главите?
Колкото до самият проблем, не може да накарате родителя насила да се грижи за възпитанието и образованието на детето си. Искате да плаща скъпо за училище, добре, но той пак няма да го е грижа за детето си, а за парите си. Това не е начина, това просто не е правилно.
П.С. В 1. хем говорите за свобода на избор на религия, хем вие нарушавате тази свобода и приемате вашия мироглед за единствен.
Отзад напред.
Боб: Вие сте кон с капаци, защото не четете какво се пише. Не съм казал, че разбирам от процеса на обучение повече от ученик, който е бил част от прогнилата система. Казвам, че разбирам от образование от системна гледна точка, с което се занимават икономистите. Както не разбирам от лекуване на хора, но разбирам от системата на здравеопазването.
Аваланчмастър: Съгласен съм, че на учениците е нужно да се дава по-голяма свобода, но не и, че учителите имат пълния нужен инструментариум. Или по-точно на някои места го имат, на други не. Проблемът е, когато липсва избор, и когато имаме държавно образование следващо един модел за всички навсякъде.
г-жо Иванова: С това, което казвате мисля, че подкрепяте тезата на статията. Родителите не ги интересува училището поради следните причини – те не плащат за него, а и нямат възможност да правят избор между различни системи на обучение и преподаване. Проблемно е и, че учителите/администрациите не могат да поддържат качеството, защото сегашната система няма лостове за това. Т.е. ако сега учениците не спазват дисциплината, те не могат да бъдат изгонени или наказани.