ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Често срещана заблуда е, че китайското правителство, с намесата си на пазарите, е станало причина за постоянния растеж на китайската икономика през последните няколко десетилетия.
Павел Калоферов
Днес китайската икономика е от най-бързо развиващите се и втората по големина в света. Причините да се стигне дотук, обаче, масово остават неизвестни или неразбрани за по-голямата част от световната общност. Често срещана заблуда е, че китайското правителство, с намесата си на пазарите, е станало причина за постоянния растеж на китайската икономика през последните няколко десетилетия.
Историческата истина е друга. Всичко започва, когато на работната конференция през 1978 г. Дън Сяопин произнася реч, в която представя своята идея за социалистическа икономика с китайска специфика заедно с 10-годишен план за действие. Той изключва някои известни (поне за китайските плановици) към онзи период слабости на плановото стопанство, eдна от основните е изолирането на масите от икономическия живот на страната. Планът, включващ нелепости в различни области на обществените отношения, които не са предмет на тази статия, го правят податлив на бъдещи сериозни промени, в случая по неочакван начин с прикритото съгласие на китайските контролни органи.
Повратният момент, който ще се окаже решителен за бъдещото развитие на китайската икономика, идва в началото на управлението на Дън. Непосредствено след своята реч, политиката на новия ръководител на Китайската комунистическа партия жъне неуспех. Китайското население спира да се придържа към установените личностни и законови норми, наложени от режима, което впоследствие ще се окаже ключово за превръщането на Китай в икономическо чудо.
Първоначално, неподчинението започва в селата, където се разпускат производствените комуни и се преминава към семейно обработване на земята. Това, обаче, не става със съгласието на властта, напротив, по това време, разпадането на колхозите е строго забранено. Усещащи големите възможности за развитие, органите, които следят за спазването на законите и реда в държавата, умишлено пренебрегват политиката, спусната от централата в Пекин. Така поначало строгият и забраняващ либерализацията на пазара строй е умишлено променен от местните власти и контролните органи в страната. Постепенно, нарушаването на правилата в провинцията се оказва заразително за частната промишленост в градовете, където много фирми започват да функционират номинално като държавни, но да се управляват като частни дружества. Това, че цялата промяна започва от аграрния сектор, в никакъв случай не е случайно. Именно там са заети повече от две трети от трудоспособното население, но за сметка на това се произвежда едва една четвърт от общата продукция. Нуждата от кардинална реформа е най-голяма.
Като цяло, основните промени, които съставляват възхода на китайската икономика, включват постепенна либерализация на цените (до достигането на пазарно-образувани цени), свободно формиране на работната заплата, реформирането на банковия сектор, както и създаването на свободни икономически зони по крайбрежието с цел привличане на чуждестранен капитал.
Таблица № 1 Показатели на китайската икономика преди и след реформите на Дън Сяопин
Дън Сяопин винаги е изтъквал ръководната роля на комунистическата партия. Макар и много пъти китайският ръководител на ККП да е възхваляван заради своя икономически либерализъм и заради стопанските реформи, истинската причина за разгръщането на свободното стопанство е в голяма щастливотостечение на обстоятелствата. От 1978 когато започва неочакваната либерализация на пазара, Китай се радва на икономически просперитет, който се е дължи на факта, че неуспешното прилагане на политиката на Сяопин прави дори най-бедните предприемачи. С други думи,реформите на Дън успяват само защото хората не им се подчиняват, а търсят още по-голяма либерализация.
Днес думите ‘комунистическата партия е икономиката’ важат с все по-голяма сила. Китайското правителство има за цел съживяване на държавната роля и увеличаване намесата на пазара и води политика противоположна на тази, донесла просперитета досега. Недопускането на частните предприятия до кредитиране, поставянето на редица ограничения и забрани за международните и мултинационални компании са едни от основните пречки пред чуждестранните инвеститори и местните предприемачи, опитващи се да пробият на китайския пазар.
Дали политическите ръководители на Пекин ще продължи да се движат по този, доказан от икономическата история като грешен път, или ще се осъзнаят навреме, за да продължи това икономическо чудо и занапред?
