Демокрацията като стока*

Теорията казва, че новият световен ред е директен продукт на международноправния ред, че в международните отношения след края на Студената война, силата не е водещ фактор. Склонна съм да се съглася с теорията, макар че идеята за правов ред в общуването между държавите, резултат от съгласуването на техните суверенни воли, ми се струва малко утопична, ако не друго.

Всъщност нещата стоят малко по-иначе. Добре познатото ни явление „износ на демокрация” (освен стоки, петролни продукти и инфлация, явно и демокрацията подлежи на търгуване) ми звучи малко като „Карловска луканка от щастливи прасета“. Нито прасетата са щастливи, че ще станат на луканка, нито луканката е особено качествена.

За добро или лошо, обаче, развитието на отношенията между държавите в международен план не е поредния холивудски касов хит. От тенденциите зависят съдбите и живота на много хора. Дали се изнася демокрация или други, по-удобни форми на управление, е въпрос, чийто отговор би могъл да бъде онагледен с щраус, забил глава в пясъка.

В рамките на днешния свят доброто управление е удобното управление. Алан Корен казва, че:

Демокрацията се състои в това да избираш диктаторите си след като самите те са ти казали това, което си мислиш, че искаш да чуеш.

Само че в случая с износа на демокрация големите играчи избират свои марионетки и, казвайки на хората какво следва да искат да чуят, организират демократични избори. Демократични и мирни избори, охранявани с автомати и „надзиравани“ от международни наблюдатели.

Нека разгледаме 3 случая на така наречения „износ на демокрация”:

През 2001 година САЩ се опитаха да свалят от власт вече неудобните талибани. Терористичната групировка „Ал-Кайда” се превърна в основния трън в очите на администрацията на Буш, въпреки че самата тя беше създадена, обучена и въоръжена от американски военни няколко години по-рано. Поводът за войната, който десет години по-късно продължава да повдига въпросителни, стана символ на жестокостта на терористите и на техния размах. Администрацията в Белия дом употреби коза „Афганистан“ като жертвена пешка в зле изиграна партия шах.

Резултатите от намесата? Избирателната активност на парламентарните избори през 2005 година беше под 50 %, а през 2009 около 36%. Основни проблеми продължават да бъдат големият процент невалидни бюлетини, насилието и неграмотността на населението. Голяма част от представителите в парламента се оказаха криминално проявени, добре познати на народа на Афганистан бивши военачалници, известни най-вече с производството и трафика на опиум.

Не на последно място, президентът Хамид Карзай всъщност е ветеран от войната между Афганистан и Русия. Тогава той се сражава на страната на антикомунистите-муджехидини, подпомагани от САЩ и Пакистан. Неслучайно именно той е тайния контакт между муджехидините и ЦРУ по онова време. Това обяснява защо през 2009 година, според някой източници, под натиска на САЩ и съюзниците им, е отменен балотаж между Карзай и неговия съпрерник Абдулах. Хамид Карзай беше преизбран отново. И вероятно ролята му в афганистанската политика ще продължи да бъде важна, поне докато не стане неудобен.

През 2003 година сценарият се повтори с войната в Ирак под зловещия наслов „War on Terror”, целяща унищожаването на въображаемите оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин. Войната бе поведена от изтъкнат и обещаващ млад военен стратег, според чиито възгледи за международната политика Африка е държава. Подтикнат от идеите на неоконсерватизма (който някой автори определят като агресивен и про-ционистки подход в международните дела), президентът Буш-младши не се поколеба да изпрати хиляди американски Донкихотовци в пустинията, за да се борят с вятърни мелници. Причините: петрол и подкрепата на Саддам за палестинските бунтовници в спора с Израел.

Така или иначе, Саддам Хюсеин беше свален, осъден и екзекутиран. Той обаче изпълни отредената му роля като удобен символ на терористична заплаха. Какъв беше резултатът? Радикализъм, радикализъм и пак радикализъм – преливащ от ислямски в християнски и пак в ислямски. Почти като цветовете на дъгата, но все в кървавочервената и черната гама. Насилието в Ирак продължава, а самият бивш шеф на британското военно разузнаване (МI5) посочи, че войната в Ирак единствено и само е подхранила терористичната заплаха в световен мащаб.

Новоизбрания президент Нури-ал-Малики бе щателно интрвюиран от американските служби преди встъпването му в длъжност, а в момента крачи из минно поле, балансирайки между шиити, сунити и американското недоволство. Кога ли ще стъпи накриво?

И така стигнахме до Либия и Кадафи – „бясното куче на Близкия изток” (според Рейгън). Ексцентричният любимец на американските президенти дълго време опъваше палатки в залите за преговори, наричаше себе си крал на кралете в Африка (без да уточнява дали става дума за „държавата“ или за континента) и демонстративно издишаше дим от пурата си в лицето на своите събеседници в ООН. Защо толкова време САЩ търпяха изцепките на Кадафи и дори въртяха интензивна търговия с него, а сега напрежението между „партньорите“ се покачи?

Ситуацията в останалите близкоизточни държави, където общата революционна нагласа доведе до т.нар. „ефект на доминото“ – осигури подходяща регионална обстановка за започването на война. В тази връзка благородната американска политическа доктрина не можа да лиши либийския народ от правото му един ден да яде в МакДоналдс. Сега Европа и САЩ, подкрепяйки бунтовническото движение, воюват срещу Кадафи. Парадоксът е, че именно Франция беше страната, която сключи с Кадафи военни и оръжейни сделки за милиарди. Тогава французите дори поеха ангажименти, свързани с обучаването армията на Кадафи. Той обаче се отметна от своята част по сделките. Тежко на Преходния национален съвет на Либия, ако започне да се ослушва, както си позволи предшественика им.

Западът тръгна на поход срещу „бясното куче“, което отказа да плати дълговете си. В момента се развива парадоксална ситуация, в която западняците подкрепят и обучават бунтовници в битката им с последователите на бившия вече диктатор – и те обучени и въоръжени едва няколко години по-рано от западните държави. Бизнес.

* Статията е публикувана в раздел Алтернативи.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!